Глория Valraven: Никога не бих татуирала свастика

13 октомври 2022 текст Ивайло Александров
Глория Георгиева-Рекарска е на 27 години, като в последните 4 от тях живее и работи като татуист в Бристъл, в Англия. Иначе е родена в Сливен, където завършва Художествената гимназия, а след това иХудожествената академия в София. Учила е плакат и визуална комуникация, но работата на компютър ѝ е чужда и студена, предпочита да рисува върху хартия и... върху човешка кожа, както разбира, когато отива да направи първата си татуировка. За пътя ѝ от художествените училища, през чиракуването в студио, до работата ѝ като познат и търсен татуист в Бристъл си говорихме на по бира в самия край на лятото.


Как се реши да направиш първия си татус?
(Смее се) Нямах абсолютно никакви колебания дали го искам. Вдъхновението до голяма степен идва от музиката, която слушам – в метъл музиката имиджът също е много важен, артистите, които слушам, почти неизменно са солидно татуирани. Татуировките са огромна част от стилистиката.

Беше ли притеснена, когато направи първата си татуировка върху човек?
Доста се притеснявах. Татуировката се получи красива, но след няколко седмици кожата изхвърли боята – явно съм била толкова притеснена да не нараня човека, че не съм оставила иглата да достигне достатъчно голяма дълбочина, нямах и нужната техника. Бях татуирала само върху плодове и свинска кожа.

Какво представлява чиракуването в първите месеци?
Първата ми година в Англия беше период на адаптация – научих, че за да се развиваш в тази сфера, трябва да си намериш ментор и да чиракуваш. Буквално обикаляш студиата с папка с рисунките си и казваш, че си търсиш стаж. Една тауистка ми даде визитната картичка на студиото, в което работи и ми каза да се свържа със собственика. На следващия ден се срещнах с човека и му дадох мои рисунки, той ги хареса и ме помоли да му ги изпратя и на мейла. Пратих ги и 2 седмици нямах никакъв отговор. Затова се върнах до студиото и той се впечатли от упоритостта ми. Каза ми, че винаги се съмнява в мотивацията на младите татуисти, затова и връщането ми в студиото е изиграло важната роля да започна там. Каза и, че не одобрява, че при повечето от младите хора, които търсят работа, искат от първия ден да станат пълноправни татуисти и пренебрегват неща, свързани с елементарната хигиена и среда на работа. Бърсането на прах, миенето на пода, изхвърлянето на боклука, чистенето на тоалетната – едно тату студио трябва да бъде чисто, подредено и уютно. Реално първите две години това е работата на чирака – метеш пода, чистиш клозета и гледаш майсторите как рисуват и как се подготвят за работа. Попиваш занаята. Всички тези неща, които начинаещите пренебрегват, са част от опита, но и възпитават качества. Аз също минах през това – работех в един ресторант пет дни в седмицата, шестия ходех в студиото и в единствения почивен ден рисувах и се упражнявах. Важно е да се поддържа форма.

Какви качества мислиш, че ти отвориха вратата?
Постоянство и търпеливост. Освен това отношение към работата – винаги бях навреме в студиото, не съм се дърпала никога от чистенето и подреждането. Постепенно собственикът започна да ми дава задачи – първо да подготвям предварителни рисунки, да пускам отпечатъци за татуировките и ми показваше техники и похвати. Към края на първата ми година, в която ходех по един ден, шефът ми каза, че се отваря позиция за чирак и ако искам мога да я взема. Моментът, когато започнах да работя на пълен работен ден, пет дни в седмицата, отбеляза моя скок в татуирането.

Шокирали ли са те с желание за татуировка?
О, с какви ли не неща (смее се). Младите хора са много по-смели с решенията си и са ми искали доста забавни татуировки. В Англия хората са много цветни и шарени и не се притесняват да си правят татуировки в различни стилове.

Какви татуировки правиш – твои авторски или готови дизайни?
Работя и по двата начина, но винаги предлагам на клиента да помисли върху темата, която иска да си татуира, за да направим нещо, което е индивидуално и специално за него. Приемам татуировката като нещо много лично и трябва да е персонализирана. Най-добрата симбиоза става, когато човек сподели идеята си и остави пълна свобода на артиста.

Има ли татуировка, която би отказала?
Да. Не бих татуирала свастика. Освен това често се опитвам да разубедя хората, които искат да си татуират имената на партньорите – най-честите молби за покриване на татуировка са имена на бивши гаджета.

Каква татуировка би направила на човек, който няма никакви татуси и дойде при теб с желанието да му направиш нещо изцяло по твоя идея?
Бих нарисувала сова. Това е любимото ми животно, а и във фолклора на много народи е свързана с мъдростта. Образът ѝ е изпълнен със символизъм. Моята първа татуировка е забулена сова.

Докъде би се татуирала?
О, бих направила цели ръкави и крачоли, торса също. В момента съм стигнала само до дясната половина на тялото си, но със сигурност ще продължа натам.

Мислиш ли, че ако беше останала в България, би се развила като татуист?
Вярвам, че и тук щях да си създам име, вероятно и по-бързо щеше да се случи. Но тук има все още някаква стигма върху татуирани хора. Другото е, че ако бях останала в България, щеше да ми се наложи да татуирам предимно едни и същи неща. Затова и не обичам да правя само реализъм, колкото и да ми е любим този стил. Харесва ми да навлизам във всеки стил, във всеки от тях намирам красота и очарование.

За да се татуира човек при теб, задължително ли е да дойде в Бристъл?
Планирам да правя гост посещения в София за тату сесии. Първото ще е тази пролет. И вече на опашка са се наредили доста приятели.

Виж Глория в Instagram @gloria_valraven

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.