• Весела Карапетрова: Корицата на книгата е само едно „здравей“

    17 март 2022

    Познаваме Весела Карапетрова като художничката зад първото илюстровано издание на Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков (Кръг, 2020 г.), по което работи още като студентка в Националната художествена академия.

    Две години по-късно Весела може да се похвали с редица книги в портфолиото си. Макар да е потънала дълбоко във водите на криейтива като графичен дизайнер в агенция proof, тя не спира да се занимава с оформлението на книги, създаването на анимации и илюстрации. В свободното си време Весела бродира и шие „това-онова“. Интересът ѝ към изобразителното изкуство не е случаен. В семейството ѝ примерите за хора на изкуството не са един или два, а за баща ѝ, който е бижутер, рисуването е хоби.
  • .
  • 8 момента на Надежда Костова

    7 март 2022

    текст Виолета Иванова

    Надежда – Нада – Цитронада. Такава е играта на думи, която стои зад името на профила ѝ в Instagram. От дете върви по пътя на визуалния артист, като, разбира се, предпочитаното ѝ платно в началото е стената у дома. Днес Надежда се увлича по живописта, калиграфията, текстилния дизайн и пеенето като хоби и намира музиката за перфектния партньор на изобразителното изкуство. Иначе е завършила Визуални изкуства в НБУ, преди това – гимназията по полиграфия и фотография, а между работата си като дизайнер и илюстратор намира време да организира и работилници по рисуване и приложни изкуства като част от екипа на Bogodome. Извън това най-приятно ѝ е да създава герои и сюжети едновременно мрачни и сладки, защото харесва контрастите. А какво я вдъхновява и какво я вбесява, разбираме от нейните 8 момента.
  • 8 момента на Вероника Петрова

    18 февруари 2022

    текст Виолета Иванова

    В интернет може да сте я срещали и като Ronko. Първата ѝ изложба идва още в детските години – представлява директна намеса върху стените у тях. По-късно записва "Анимационно кино" в НБУ, а после и "Графичен дизайн". Докато учи, започва да се увлича все повече по снимането и създаването на фотоколажи, експериментите с видео и с аналогови техники за заснемане и пренос на изображения. Включвала се е в изложби на Фото-форум, в проекта Not my art на Александър Станишев, във фестивала Part of Heart, а е доста вероятно и да сте посръбвали Блъди Мерито си в компанията на работите ѝ, защото ги е показвала и в бар Петък. Иначе музиката е онова нещо, което винаги успява да я вдъхнови, така че сигурно най-лесните є проекти досега са били колаборациите с музикантите Jawhinge и Cactus Erectus. И макар да ѝ е трудно да говори за себе си, помолихме я да отвори още малко вселената си към вас. Ето какво излезе оттам.
  • Преслава Маринова за смисъла и радостта в изкуството

    7 февруари 2022

    текст Димитър Димитров и Анастасия Стоева

    Преслава Маринова е създател на Nimeria Shop, откъдето се сдобиваме с ръчно изработените ѝ бижута от смола, хипоалергенни елементи и сребро. Дали ще е ловко нарисувано стилизирано листо от гинко, или низ от миниатюрни цветя и геометрични фигури, всеки елемент от бижутата на Преслава е пълен с живот, любов и внимание към детайла. Запасяваме се обилно с всичко това и пожелаваме на Преслава винаги да превръща света и околните в по-красиватата версия на тях самите.
  • 7 момента на Елена Николова

    4 февруари 2022

    текст Виолета Иванова

    Майка ѝ създава дрехи и именно това се превръща в семенцето, от което израства любовта на Елена към изкуството – най-вече абстрактното. Модата е и сред нейните големи страсти, наред с фотографията и постерите, които през последната година показва в Instagram профила си. Въпреки всичко споменато дотук (и макар да я приемат и в специалности, свързани с фотографията и дизайна), за всеобщо учудване накрая Елена записва бизнес образование във Великобритания. Сега вече е на финала му, така че с нетърпение чакаме да видим как ще комбинира онова, което учи, с онова, заради което е на страниците ни.
  • Калина Павлова за "Серафим", музиката на тъмно и дядовите пчелни пити

    28 януари 2022

    текст Димитър Димитров снимка Ребека Оссес

    Питали сме се как консумираме. Търсили сме сетивността и неща, невидими за очите. Чудили сме се какво е „бавна мода“ и защо Серафим ни е най-любимият разказ на Йовков. Днес срещаме Калина Павлова, която заедно с Вилияна Карушкова създава инсталацията Серафим. Докосваме се до изкуството им от 11 до 20 февруари в Топлоцентралата.
  • 8 момента на Миа Новакова

    21 януари 2022

    текст Виолета Иванова

    От малка се увлича по изкуството – първоначално по рисуването, преди да започне да експериментира с камерата на един свой стар телефон. „Снимките бяха с лошо качество, някои – размазани, но именно несъвършенствата ми харесваха в тях“, спомня си Миа, която днес вече има бакалавърска (и почти магистърска) степен по "Графичен дизайн и фотография" от пловдивската АМТИИ. Старият телефон отдавна е заменен с хубав апарат, но влечението ѝ към размазаните образи още си е там. Вдъхновяват я най-вече видеоигрите, мангата и експерименталното кино, но и несъвършенствата на човешката памет, която често ни лъже или ни показва неясни, разфокусирани спомени. „Опитвам се да пресъздам сходно усещане в работата си, като често комбинирам две или повече изображения за тази цел“, обяснява Миа. Докато търсите подходяща рамка за диптиха ѝ, ние ще я поразпитаме още малко.
  • София Сотирова: Изкуството носи истинско щастие

    20 януари 2022

    текст Димитър Димитров

    София Сотирова е едва на 24 години, а вече има своя изложба зад гърба си от лятото на 2020-а и грандиозни планове за бъдещи творчески изяви. Отдадеността и талантът, вплетени в изкуството ѝ, обещават развитие отвъд най-смелите хоризонти. Екипният ни радар вече я е уловил, за да проследим пътя ѝ из галериите и ски пистите, както и да я разпитаме за дърворезбата, мечтите и любимата ѝ София.
  • 9 момента на Александър Инчовски

    7 януари 2022

    текст Виолета Иванова

    Ако искате лика на любима личност на стената си, но се чувствате твърде пораснали за прегънат на осем плакат, на помощ идва Александър. С платно и четка той създава попарт портрети на лица предимно от музикалния бизнес и киното – от Мерилин Менсън през Мила Роберт до Матилда от филма Леон. Преди да започне да рисува по цял ден обаче, Александър първо учи за ветеринар, а после работи в ИТ сферата. Като художник пък е изцяло самоук и макар да се посвещава на изкуството едва през 2018, вече има четири изложби зад гърба си, като последната тъкмо премина. Иначе Александър е също къмпингар, скиор и геймър – ето ви още три теми, по които да го хванете в разговор, ако се засечете в някоя галерия.
  • Годината в детайл с Ясен Григоров

    17 декември 2021

    текст Дани Николова снимка Темелко Темелков

    Всичко във вселената се движи от физични сили, закони, магия и „наративий“. Така Тери Пратчет шеговито нарича нуждата от разказани истории в което и да било кътче от неговия Свят на диска. Тук, в нашия кръгъл като балон свят, „наративият“ също е един от най-важните елементи, а разказвачите на истории са на пиедестал. Особено добрите разказвачи, какъвто е Ясен Григоров. Познаваме го като режисьор, художник и автор. Завършил е комикси и разказвателни изкуства във Франция, визуална комуникация в Швейцария, илюстрация в НХА и режисура в НАТФИЗ. Тази година завърши и новата си книга Ако бях цвят, която разказва една по-различна история по един по-различен начин. Ако бях цвят ще намерите в книжарниците, а от страниците на Програмата можете да се заредите с малко от „наративия“ на Ясен Григоров и неговата история за отминаващата 2021.
  • Годината в детайл с Дора Иванова

    17 декември 2021

    текст Виолета Иванова

    Научихме за нея покрай един TED чак тази година, но отдавна се бяхме ослушвали да чуем за човек, който гори за Бузлуджа така, както и ние. Дора Иванова е архитект, родом от Монтана, с диплома от Техническия университет в Берлин (който завършва с отличие през 2014). Точно дипломната ѝ работа я среща с въпроса за Бузлуджа – как така един невероятен паметник е оставен да се разрушава, въпреки огромния интерес към него и у нас, и по света? И какво може да се направи, за да бъде спасен? Дора започва с проучвания, после основава фондация Проект Бузлуджа и, докато работи в архитектурно бюро в Берлин, намира време да действа и по каузата за спасяването на паметника. Днес вече е в България, а Проект Бузлуджа върви с пълни сили: мозайки се „осиновяват“, предпазват от лошото време и, малко по малко, възстановяват с помощта на доброволци. Какво е палило Дора през 2021 и какво осветява пътя ѝ напред към следващата година? Ето, сама ни разказва.
  • 10 момента на Габриела Янчева

    25 ноември 2021

    текст Виолета Иванова

    „Любопитството и по-внимателното взиране в нещата са в основата на творенето от всякакъв тип“, смята Габриела, която срещнахме в Instagram. Работите ѝ там се отличават с ярки бонбонени цветове и текстури, които сякаш можеш да усетиш с пръстите си само докато ги гледаш. Нейното лично любопитство се храни най-вече с пътувания, наблюдаване на света и слушане на разни човешки истории, а освен тези трите и музиката често я вдъхновява да посегне към белия лист. Габриела е дипломантка в специалностите "Графика и илюстрация" и "Плакат и рекламна графика" в НБУ, а работата ѝ до момента е фокусирана най-вече в изработката на детски картинни книжки. Сега илюстрира поредица за Африка, която ще разказва за материалните и моралните богатства, с които се гордее южният континент. Следим каналите ѝ, за да разберем първи, щом е готова. А какво я притеснява, докато някой разглежда произведенията ѝ, какво ѝ носи лекота и за кое все още не ѝ достига смелост, разбираме още на следващите редове.
  • С Адриана Янкова между кървавите страници на "Макбет"

    18 ноември 2021

    текст Златина Димитрова

    Адриана Янкова е на 25 години и се определя като математик по душа и художник по призвание. Тя е една от двете студентки в Националната художествена академия, илюстрирали новите луксозни издания на шекспирови пиеси – Бурята и Макбет, които се появиха през ноември с логото на издателство Кръг. Самата Адриана работи по Макбет, защото трагичната тема в текста я привлича. Родена на 19 февруари, тя е в ничията земя между две зодии – водолей и риби, и някак на границата се оказва и във всичко останало. Влиза в НХА, специалност „Книга, илюстрация и печатна графика“, на прага на приема, след като е била на ръба да завърши архитектура във ВСУ Любен Каравелов. Макбет е първото издание с нейни илюстрации и дизайн, което излиза на пазара.
  • 8 момента на Самуил Минчев

    15 ноември 2021

    текст Виолета Иванова

    В семейството му има още трима артисти – и двамата му родители са художници, а по-голямата му сестра е графичен дизайнер. Кръвта вода не става, така че и Самуил от съвсем малък усеща, че изкуството ще е добър път за него. Избира анимацията. Учил е Анимационно кино, но вместо да бърза да се дипломира, още в университета започва да търси възможности да се развива в реална среда. Първо става background artist в HandsDownStudios, а сега е cinematic designer в Ubisoft Sofia. Не може да си спомни кога за последно е хващал молив и хартия – от много време вече рисува изцяло дигитално. Стилът му пък постоянно се видоизменя. Кое вдъхновява промените, четете по-надолу.
  • Предизвикваме смъртта чрез изкуство с Валентина Шарра (II част)

    9 ноември 2021

    текст Анастасия Стоева

    Миналата седмица се срещнахме със съвременната художничка Валентина Шарра и изложбата ѝ Сълзи без тъга, която можем да разгледаме в галерия Структура до 4 декември. Първата част на интервюто четем тук.
  • Предизвикваме смъртта чрез изкуство с Валентина Шарра (I част)

    3 ноември 2021

    В наше време почти не се говори за смъртта. Гробищата се намират далеч от очите, а хората правят всичко възможно, за да забравят, че не са вечни. Със своята изложба Сълзи без тъга Валентина Шарра руши тенденцията и предизвиква посетителите да се сблъскат със страховете си, да ги осъзнаят и трансформират в нова гледна точка.

  • 7 момента на Жанина Маринова

    28 октомври 2021

    текст Виолета Иванова

    Още в детската градина я записват на уроци по рисуване и става ясно, че някой ден ще бъде художник. Графика и печат е фокусът ѝ и в Националното училище по изкуствата в родната ѝ Варна, и в Университета за приложни изкуства във Виена, където живее и до днес. Жанина се движи основно около ситопечата, рисунката, инсталацията и книжното изкуство и обича разнообразието в материалите, с които работи: от платно и хартия до прозрачни фолиа и дърво. Единствената константа в изкуството ѝ е големият мащаб – един от любимите є проекти е 55 кв.м живопис на тема трафик на хора, спусната от тавана в църквата "Св. Михаил" във Виена по време на великденските пости. Иначе є е мечта да превърне изкуството си и в нещо за носене. Докато сега балансира между майчинството, местенето в нов дом и предстоящите изложби, намира малко време и за разговор с нас.
  • 7 момента на Бела Славкова

    15 октомври 2021

    текст Виолета Иванова

    Насекоми, цветя, извънземни и „всякакви щуротии“ пълнят детските ѝ скицници. Рисуването винаги е било единствената опция, когато си е фантазирала каква би станала, като порасне. Днес Бела е на 26, има зад гърба си диплома по Илюстрация от Художествената гимназия в София, бакалавър по Комуникационен дизайн от Университета за приложни науки в Аахен и стаж в агенция за реклама и визуална комуникация в Хамбург и се занимава още с фотография, концепция и стратегия. Работи като графичен дизайнер в Кьолн, но все още живее в любимия си Аахен. А докато крои планове за пътешествие из Азия и мечтае да отвори собствено ателие, малък магазин или галерия, се поспира за миг, за да ни разкаже още малко за себе си.
  • Ивайло Дончев и руините на изчезналото човечество

    4 октомври 2021

    текст Анастасия Стоева

    Още с построяването си всяко място съдържа в себе си предчувствие за бъдещото си запустяване . В кухи черупки ли се превръщат изоставените сгради, когато вместо живот в тях, остане само мълчание? Не и според Ивайло Дончев, който вярва, че духът на всяка изоставена локация произтича от нейния наблюдател.

    Ивайло Дончев се занимава любителски с фотография, но това по никакъв начин не личи в изложените в Project Lab принтове с кадри от бивши болници, фабрики, кули и дворци. Можем да разгледаме изложбата Живот след смъртта до 15 октомври, да усетим повея на изтичащото време и може би дори да си купим някоя от завладяващите фотографии. Средствата от всеки закупен принт отиват при децата от училище Русаля в едноименното търновско село, където учениците в неравностойно икономическо положение изучават изкуства и занаяти.

  • 7 момента на Елица Николова

    1 октомври 2021

    текст Виолета Иванова

    Определя се като ентусиаст с амбиция да се изгради като артист във възможно най-много сфери и житейският ѝ път досега го показва. Като дете по цял ден рисува и се лашка между мечтите да стане художник, моден дизайнер, татуист, архитект, цигулар или палеонтолог. Две от тях се случват и на практика, а трета ѝ е хоби, на което посвещава доста време. Елица минава през две художествени гимназии (в родната ѝ Варна и в София), а после 2-3 години е татуист, преди да замине да учи във Виборг, Дания. Сега привършва обучението си в сферата на анимацията като визуален дизайнер и дизайнер на типажи, а после мисли да се връща и към татуирането. Междувременно обаче креативността ѝ никога не спи – в свободното си време шие дрехи, прави театрален грим, плете, танцува vogue... Все пак поспря за миг, за да ни отговори и на няколко въпроса.