Право към звездите: Матю Битон

31 март 2016 снимка Keil Lowres
Фотограф, арт директор, дизайнер на албуми с номинация за Грами, рицар на изкуството и буквата в родната му Франция. Работи и по саундтраци, режисира документални филми, снима хора от Мик Джагър до Лана дел Рей и прави обложки за Принс и Тарантино. Днес обаче си разменяме мейли с Матю заради една обща работа с Лени Кравиц – двамата пращат при нас свои фотографски изложби, вързани на възел. За историите в тях, за най-добрата случайна среща по улиците на Ню Йорк, и за онзи тежък, но ценен съвет от Куинси Джоунс, говорим през няколко часови зони.


ИЗЛОЖБАТА
В София ще покажа Ascension – компания на изложбата Flash на Лени. Снимките ми хващат ежедневни моменти от неговия живот, зад кулисите, от сутрин до вечер: от това как си почива вкъщи до създаването на музика в студиото му на Бахамите, от шофиране в Ню Йорк до летене за Париж, от кухнята му до тренировката по бокс, от подготовката за концерт до самото шоу. Точно сега любимият ми кадър от тази серия е една снимка на Лени в студиото му, обвит в облак от дим – тя е ново попълнение към изложбата, заснех я миналия месец.

ПРОЦЕСЪТ
При мен е изцяло базиран на инстинкта. Ако не го слушам или ако се оставя на страха, нищо не се получава. Разбира се, че винаги се притеснявам от провал: ами ако не направя правилния кадър? Ами ако снимките са размазани? Ами ако моделът не хареса как изглежда? Обичам да работя през нощта, но тогава основно правя дизайн – късно вечер, когато е тихо и няма кой да ме прекъсва. Снимките се случват, когато има момент за запечатване, така че не винаги мога да избирам кога да ги правя. Късните сесии без предварителен план обаче са ми любими, като голите снимки в серията After Dark например. Падам си по експериментите – мисля, че правя поне по един във всяка сесия, не ми харесва да се повтарям. Обикновено знам какво искам да получа, но обичам инцидентите и изненадите в процеса. Понякога едно случайно настроение или снимка може да промени остатъка от сесията или изцяло да смени темата й.

КОЛАБОРАЦИИТЕ
Разбира се, обичам да работя с Лени – ние сме не само добър екип, но и приятели. Той винаги е отворен към идеите ми, а и дава жестоки предложения за сесии. И двамата сме перфекционисти. Иначе се сещам само за два случая, в които съм имал моментален контакт с някой друг. Преди няколко години в Ню Йорк една много красива цветнокожа жена с огромна афро коса мина покрай мен, аз се затичах след нея и й направих страхотна снимка – с усмивка за милион долара и едно фантастично излъчване. Другият такъв случай беше с моята предишна муза, Полина Рабцева – точно преди фотосесията тя си почиваше, гола на леглото. Видях красива сцена, заснех я и досега това е една от любимите ми снимки.

ТЪРСЕНЕТО
Не бих казал, че търся нови идеи, те просто се появяват. Обичам да се разхождам навън с моята Leica Monochrom в ръка – искам да направя книга и изложба с улична фотография, защото от нея излизат някои от най-силните ми кадри. Толкова много незабравими моменти и невероятни лица. Рядко ми се случва да си оставам вкъщи и затова ми е ценно – дали го осъзнавам или не, но там със сигурност ми повлияват фотографските и арт албуми, които колекционирам.

КОЛЕКЦИЯТА
Ще ми трябва цял роман да разкажа за всичко, което колекционирам. Плочите са ясни. Събирам също постери за Blaxploitation филми, имам към 1500 от тях. Фигурки на цветнокожи герои и джаз музиканти от периода 1920-1970, включително под формата на декантери и бутилки – били са популярни през 60-те. Рок фотографии, Дада предмети и изкуство, огромен фен съм и на сюрреализма. Постери и неща на Серж Генсбур, стари грамофони, дреболии, свързани с историята на цветнокожите в Щатите, например картички от 1900. Имам също огромна Принс колекция и какво ли още не.

КОНЦЕРТЪТ
Най-впечатляващият, на който съм бил, вероятно е на Принс през 86’ в Париж. И следващата година, пак там, пак той – след концерта на Les Bains Douches. Има и толкова много други – Серж Генсбур през 88’ в Zenith, или в Casino de Paris. Лени пък направи жесток концерт в Bercy, който беше като завръщане вкъщи за мен.

ПОГЛЕДЪТ

Преди десет години Куинси Джоунс, мой добър приятел, направи нещо, което много промени ситуацията за мен. Тогава бях арт директор, дизайнер, мениджър, продуцент, фотограф, и каквото още се сетиш. Бях в къщата на Куинси и се опитвах да го впечатля с всичко това, а той ме попита: "Правиш ли достатъчно пари с работата си?". Не, не правех. И тогава той ми каза: "Знаеш, че се нарича музикален бизнес – това не е случайно. Музиката не е достатъчна. Да, ти правиш всички тези страхотни работи, но трябва да избереш три неща, от които можеш да изкарваш пари, и да се фокусираш върху тях.". Беше голям шок да го чуя. Спрях да съм мениджър на групи, което отнемаше най-много време и носеше най-малко пари. Концентрирах се върху арт дирекцията, дизайна и фотографията, останалото е история, както се казва. Беше тежка, но много полезна критика.

ПЪТЯТ

Обожавам да пътувам и да изследвам света, докато не се изтощя дотолкова, че вече почти да не мога да ходя – тогава е време да се прибирам. Този момент идва горе-долу две седмици преди края на туровете ни. Харесва ми да пътувам с кола или автобус, защото тогава има време да си почина малко, да редактирам работата си, да пиша, да гледам филми. Но ако мога да избирам, предпочитам да летя със самолет. Имам много широк музикален вкус, обаче на път обичам да слушам Дебюси, Шопен, Чайковски, Арета Франклин, The Ink Spots, The Mils Brothers, Енио Мориконе, Ник Дрейк и кой ли още не.

Изложбата на Матю Битон и Лени Кравиц е във Vivacom Art Hall от 7 април (откриването е в 18:30) до 7 май

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098