7 момента на Галина Василева

19 май 2016
Преди десетина години сменя родната Варна за София, за да учи анимация. Така и не завършва, но пък и не казва "чао" на дигиталните изкуства: първо става илюстратор, после попада в гейм индустрията, откъдето не смята да излиза скоро, а от време на време рисува и декори, рекламни илюстрации и книжни корици (като тази на Голяма риба от Даниел Уолъс).


Изпод четката й се подават страшни образи (често и буквално), но зад принцесите с прерязани гърла и безоките типове стои свеж млад човек – хайде, запознайте се (а после й кажете да не бъде толкова самокритична, защото е дяволски талант).

Моментът, в който изкара първите 5 лева с изкуството си

Бях осми клас, мъкнех със себе си една от онези големи папки, в която се помещаваше кажи-речи цялото ми творчество до момента и една дама ме помоли да го разгледа. Много си хареса нацапаните ми с въглен кипариси, искаше да ги купи, а аз – да й ги подаря. Поспорихме малко, но тя ме надви.

Моментът, когато не рисуваш с месеци, а после...
...е като първото гмуркане в морето за годината. Радваш се като малко дете, плискаш безразборно водата с ръце, правиш някоя водна акробатика, която досега не си правил и после пак плискаш с ръце.

В момент на творчески блокаж действаш така:
Не действам. Затова и често ми се случва да не рисувам с месеци. Не умея да го правя само заради самото рисуване или практика – просто не ми се получава. Скицниците ми са пълни с неща като от 4-годишна посредствена некадърница, заради такива самоцелни и безплодни напъни.

Моментът, който много искаш да достигнеш, а все ти бяга
Постоянно искам да рисувам като този или като онзи и все рисувам като себе си... Страшно е напрягащо.

Моментът на първата глътка кафе за деня
Доста свъсен момент, като празен чувал съм – от ъглите се подават разни задачи и задължения, а празният чувал разполага с една-единствена мисъл и тя е: "не мога ли да поспя още малко, и по-късно ще е ден, той светът и така си се върти". Даже главни букви си нямам в тези моменти.

Моментът, в който най-сетне гасиш лампата вечер
Често го правя с неохота. Все ме гложди, че нещо е недовършено, можело е по-добре или пък, че този ден не съм имала и едно полезно действие, но се старая да се успокоявам с: "И утре е ден! Ще станеш ведра и навреме, и ще го преизпълниш със смисъл и подобрение!". Сега се върнете на момента с кафето…

Моментът на най-пълно удовлетворение
Когато нещата се случват сами – без изисквания, без очаквания, без намерения. Изливат се, напълват листа и са такива, каквито са. После само дишаш.

Галина Василева е на behance.net/ma4u4a

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098