7 момента на Василена Ганковска

25 октомври 2018 текст Виолета Иванова
Любимо ѝ е да се мотае и да снима неща, които на пръв поглед са скучни, но казват много за обитателите, стила на живот и общата среда на едно място. Всичко това плюс формите на съжителство, градовете в преход (като София) и архитектурата на късния модернизъм са големите теми, които Василена развива в културни изследвания и живопис в ателието си в бивша дърводелница във Виена.


Мести се там преди време, за да следва в арт академията, след като вече е минала през НХА, но изкуството е в живота ѝ от още по-рано – родена е в семейство на художници в Троян. Сега работи паралелно по проект, свързан с миналото на големите градове у нас, и друг, завъртян около старите кина в Москва, но пак намира време да ни поведе по пътя, довел я дотук.

Моментът, когато за пръв път хареса своя рисунка
Направих огромна рисунка с тебешири на асфалт пред блока на братовчедите ми във Варна. Сигурно съм била на не повече от 4 години, но имах установен репертоар, рисувах принцеси и куполи на църкви.

Моментът, когато керамиката отстъпи пред живописта
Докато се готвех за Художествената гимназия, започнах да се занимавам с живопис, понеже една от изпитните задачи беше натюрморт с акварелни бои. Учителката ми обясни за около час как стоят нещата с цветовете и светлосенките, изпробвах сама и се получи. В самото училище основен предмет беше керамиката, при нея боравенето с цвета е доста специфично, иска се търпение, а на мен ми трябваше нещо по-динамично и непосредствено. С керамика все още се занимавам, но не така активно, резултатите често са на ниво проба на материали. Показвам ги само в Троян по различни поводи.

Моментът, когато архитектурата и градските пространства станаха важни теми
В Художественото ходехме всяка година на практика да рисуваме градски пейзажи. Тогава открих, че мотаенето в търсене на интересен мотив ме вълнува особено силно.

Моментът, когато за пореден път сменяш адреса
По принцип се движа между две места и от време на време отивам на трето за по няколко месеца. Обикновено това са резидентни програми, разположени на интересни места. В Москва например живеех в бивша фабрика за хартия. В Рим студиото беше в историческия център – шумно и горещо, типично по италиански. До края на престоя познавах половината улица, от месаря на партера до продавачката в супера. Това ми напомни за детските години в Троян.

Моментът, който беше като от филм
Една пролетна виенска вечер се прибирах с колелото и застанах на едно кръстовище, беше късно и нямаше коли. Съвсем бавно покрай мен премина розов кадилак кабрио, караше го жена на средна възраст, косите покрити с шал, носеше очила и кожени ръкавици. Завъртя се на кръговото и изчезна в нощта.

Моментът, когато откри нова страст
Преди седмица започнах отново да пея в хор. Това е един арт проект, така че не се взимаме много на сериозно. Установих, че музиката ми е липсвала – като дете пеех във вокална група.

Моментът, когато излизаш на лов за вдъхновение
В София попадам често на големи находки и изненади, така че гледам винаги да имам фотоапарат подръка или най-малкото смартфонът да е зареден. После, разглеждайки резултата, често се смея на глас, въпреки че видяното хич не е смешно.

Василена Ганковска е на vasilenagankovska.com и instagram.com/gankovska

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098