Мина пред обектива

15 юни 2007 текст Емил Христов, снимки Тодор Цветков за Ангел Коцев студио
Много е странно да застанеш от другата страна на обектива, си мисля, докато гледам как Мина-Анхела Игнатова позира пред камерата на нашия фотограф. Жената, която стои срещу мен, наистина има завиден опит с камерите, а най-радващото е, че обича и да го споделя – с думи и снимки. И тъй като главната причина да се срещнем сега с нея е последната изложба с нейни фотографии, решихме да ги подплатим с думи...


Да започнем с конкретния повод за срещата ни, защото, да ти кажа честно, много дълго се рових за информация, но не открих нищо за новата ти изложба.
Да, поводът е изложбата във Френския културен институт. Кадрите са специално направени, във всеки има модели на млади български дизайнери. Снимките не претендират да са модни, по скоро бих ги определила като сцени от действителността, в които се появяват герои, облечени с тези дрехи. Изложбата се казва Поколение на мода, което си е лека игра на думи... Искаме да покажем, че сега има едно ново поколение, за което модата е нещо осъществимо, и може би то ще е първото, което ще направи неща наистина на световно ниво, ще избяга от конфекцията и унификацията. Аз много им вярвам.

Какво имаш предвид, като казваш, че снимките не са модни?
Много исках да я няма тази изкуственост, която обикновено присъства във фешън фотографията. По-скоро си представях, че трябва да слея моделите с декора, да направя снимките като отрязъци от филм.

Само в София ли снимахте?
Не, имаме и кадри от морето – от Несебър и Шабла, от една спирка до гара Елин Пелин.

Кои са дизайнерите или те ще са анонимни?
Не, не са анонимни – има визии на Totally Еrected, на Garderob, на няколко млади дизайнери, дипломирали се през последните години. Подборът е направен от Станислава Янакиева. Някой от снимките вече са публикувани в списание 1 и Капитал Light, които участват в организацията заедно с Френския институт.

Вече десет години живееш във Франция, какво е по-различното там?
Париж е много вдъхновяващ, това май е клише (смее се). Естествено самият град не може да те зарежда вечно, но там срещаш много хора. Като във всеки космополитен град в Париж ти се дава възможността да се запознаваш с хора, дошли от различни места, и хубавото е, че всеки носи нещо различно. А и когато има много хора, е по-лесно да се съизмерваш, конкуренцията е голяма. В такива градове дори е полезно да имаш друго родно място, защото това те прави интересен.

Представяш ли си да живееш другаде?
Като казах родно място, всъщност аз съм родена в Куба. Там бих искала да отида. Защото съм била на една година, когато сме напуснали Хавана и нямам никакви реални спомени оттам. Имам измислени спомени – от снимки и разкази. Следващият ми проект е свързан с Куба. Искам да направя една фото- и видеоинсталация, нещо като автопортрет, история за моя въображаем живот там. Много искам да се видя с жената, която ме е гледала, бавачката ми. Тя сега сигурно е на 80 години. Това ми е голяма мечта в момента.

Ще ни ги покажеш ли тези неща, като ги завършиш? Всъщност кога смяташ да реализираш този проект?
Ще ми се да замина през септември. А ако се получи хубаво, вероятно и вие ще дочуете.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098