Смело сърце

20 юни 2013
Дейвид Карсън е вечно усмихнатото лице на смелия, чупещ бариери и прекрачващ граници графичен дизайн. Идеолог на експерименталното издание Ray Gun, което пренареди представите ни за дизайн и типография през 90-те, през последните 30 години Карсън е работил за почти всякакви компании, каузи и музикални банди – от Pepsi и quicksilver до MTV и Nine Inch Nails. Тази събота ще се включи във форума Re-Designing the Frame (част от Sofia Design Week, зала 2 на НДК, 22 юни), но ние избързахме с няколко въпроса към него – за духа на 90-те, Трент Резнър и необходимостта от премерен песимизъм в изкуството.


Много хора продължават да свързват името ти с изключителния дизайн на култовото списание Ray Gun. Липсва ли ти то?
Не, по-скоро ми липсва усещането как всеки месец се оказваш с едно празно платно, което трябва да изрисуваш. Както и чувството да видиш най-сетне напечатания брой, да го докоснеш. Миризмата, тежестта му в ръката ти, а най-накрая – и дизайна му.

Какво даде на света Ray Gun?
Привлече вниманието към печатните издания, донесе им малко повече уважение. Колкото до дизайна – успя да поразчупи нещата, да изкара дизайнерите от собственото им клише и предварително наредените страници.

Какъв бе най-важният урок, който научи покрай списанието?
Защо не?

Има ли списания, които следват стилистиката на Ray Gun?
По-скоро не. Има много списания с приличен дизайн, но много малко сред тях са наистина добри.

Защото през 90-те дизайнът и изкуството бяха по-смели?
Да. Много по-смели.

Май тези дни дизайнерите възприемат дизайна по-скоро като работа и много по-малко като изкуство и начин на себеизразяване.
Точно така ми се струва. А това лишава графичния дизайн от забавната му и креативна страна, лишава го от сила. Дизайнерите са станали адски мързеливи, оставили са на компютрите си да вземат решения вместо тях. Вече става дума просто за производство, а не за дизайн. И със сигурност – не за експериментаторство.

Следиш ли внимателно новостите в графичния софтуеър?
О, не, изобщо не се интересувам какъв е най-новият хард или софтуеър – важен е самият дизайн, а не толкова инструментите за направата му. А ако нямаш вродено усещане за дизайн, няма да го придобиеш с най-новите или най-готините програми.

Нужно ли е добрият дизайнер да е и добър фотограф?
Не, но окото му трябва лесно да засича кое фото е добро и кое – не. Няма значение дали е правен с телефон, iPad или камера за няколко милиона – ако нямаш око за това, няма да познаеш една добра снимка, тя няма да има смисъл за теб.

Твоите лекции и презентации са изпълнени с много ирония и хумор. Те задължителни ли са за един творец?
Не, по-важното е да останеш верен на самия себе си. И това трябва да си проличи в творбите ти, само така те ще бъдат забавни и наистина добри. Аз, например, имам специфично, малко суховато чувство за хумор, което си личи в работата ми, както и следва да бъде. Всеки може да си купи някаква програма, но никой друг не може да черпи вдъхновение от твоя бекграунд, опита или възпитанието ти. Така се случват наистина великите неща – когато използваш онова, което те определя като личност.

Каква ще бъде лекцията ти на Sofia Design Week тази събота?
Надявам се – вдъхновяваща. Ще покажа много мои творби и ще пробвам да обясня какъв е замисълът зад тях. Ще се опитам и да се забавлявам, докато изнасям лекцията.

Изглеждаш доста оптимистично настроен човек, а пък много от великите творци са меланхолични и песимистични персони...
Хм... Подозирам, че е така – много от великите творби са дело на песимисти. Но по-важното е, че са дело на хора, които подхождат със страст към работата си – точно това обожавам! Аз съм доста оптимистичен с мъничко песимизъм от време на време... В крайна сметка, ако вечно си ядосан или депресиран, едва ли би постигнал нещо наистина интересно.

Къде е пресечната точка на дизайна и музиката?
Те съществуват отделно. Примерно, ще ми се да можех да пея или да свиря на някакъв инструмент, обаче не мога. Едновременно с това, музиката заема голямо място в работния ми процес. Не мога да правя дизайн, без да слушам нещо. И вярвам, че можеш да сътвориш нещо велико единствено, когато слушаш любимата си музика.

А каква музика предпочиташ по време на работа?
Зависи – от настроението ми, времето от деня, метеорологичната прогноза... но и от това над какво се трудя, разбира се.

Оформял си албумите на няколко велики банди. С коя ти бе най-интересно?
Nine Inch Nails. Работата ми с тях бе най запомнящата се, а и едно от най силните ми постижения.

Какво беше различното при NIN?
Действах в близко сътрудничество с фронтмена Трент Резнър, прекарах много време в репетиционната на групата, както и в хотелските им стаи. Пътувах навсякъде с тях, поканих ги в моето студио в Ню Йорк. Беше страхотно – усетих го много по-лично, отколкото в други случаи. А това помогна доста. Другият плюс бе, че не бях голям фен на музиката им, но с времето се научих да уважавам, да се възхищавам и да се радвам на тяхната гениалност.

Дейвид Карсън ще говори на форума Re-Designing the Frame в зала 2 на НДК, 22 юни, 14:30
Re-Designing the Frame е част от Sofia Design Week, 14-30 юни

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098