Колекционерът

19 март 2014 текст Стефан Иванов, снимки Владимир Томашевич
Познаваме Недко Солаков като най-успешния съвременен български художник, записал участия в най-престижните биеналета във Венеция, Истанбул, Сао Паоло, Москва, Сидни и Сингапур. На 52-ото издание на Венецианското биенале (през 2007) получава специалната награда на журито. Той е и единственият художник, живеещ в България, канен два пъти на Документа (през 2007 и 2012). Негови произведения са притежание на над 50 световни музейни и публични колекции, включително MoMA в Ню Йорк, Tate Modern в Лондон и Pompidou в Париж.
Той е и страстен колекционер. Именно в такава светлина го виждаме в изложбата Международен женски ден (галерия ИСИ, до 19 април) – първото публично представяне на част от колекцията на Слава Наковска и Недко Солаков. Частните колекции разголват, показват вкус и воля. Характерните коментари, написани и изрисувани от Солаков до произведенията по стените на галерията, работят не само като част от изложбата, но и плетат мрежи от смисъл, контекст и взаимоотношения, което прави изложбата наистина лична.
Покрай откриването на изложбата (тъкмо преди 8 март), отскочихме до ИСИ за разговор с големия художник – за смисъла на колекциите, Брьогел и 3D сканирането на човешки тела.


Как се роди идеята за изложбата?
С Яра Бубнова, куратор на настоящата изложба, обсъждахме още миналата година да покажем творбите на жените-художници от колекцията. Крайният резултат е 33 художнички, от 21 държави, с 43 произведения. Най-старите произведения в изложбата са на Славка Денева от 1957, идват от родителите на съпругата ми Слава Наковска. Харесва ми идеята подборът за подобна изложба да се прави по такъв критерий – избираш, например, буква и да представяш авторите, чиито имена започват с нея. И по чисто случаен, на пръв поглед, начин да бъдат поставени един до друг български класик и млад международен художник, или млад български художник до международен класик. Едни от първите автори, които се виждат при влизане в галерията, например, са Руска Маринова, Франческа Уудман и Шийла Камерич с Босненско момиче. И трите са коренно различни.

Как се събира колекция?
Първата съзнателно купена работа е рисунка от 40-те на Стоян Сотиров. Беше лятото на 1986 или 1987, по това време започвахме да работим с групата Градът. Лека-полека колекцията се разширяваше с още рисунки и акварели. От началото на 90-те вече пътувах в чужбина и започнахме да разменяме работи с различни художници.

Как се случва размяната?
В колекцията има много произведения, които са събрани по този начин. Има колеги, които не разменят, но има и такива, които го правят с удоволствие. ”Разменната ми монета“ са типичните ми рисунки – 19х28 сантиметра върху дебела хартия, с малки човечета и истории на английски. Пращам им по имейл няколко картинки, за да си изберат, след това изпращам оригинала и те ми връщат своята работа. Има и неща, откупувани от художници и галерии, рядко от търгове. Колекцията не е ”богаташка“, но има различни почерци и отношение към света.

Как избирате?
Жена ми има последната дума при селекцията. Досега не се е случвало да каже ”По-добре да не го вземаме“ и да не се съглася. Тя има безпогрешен усет кое е добро и кое – не. С течение на времето, освен ”покриването“ на западния art world, започнахме систематично да събираме художници, които са живели или живеят в Източна Европа и Русия. Имаме работа от 70-те на Йон Григореску, който е един от най-важните румънски художници, работи на Дан Пержовски, например, един от тефтерите с идеи; на Юлиус Колер, който е в основата на (нео)концептуалното изкуство в Словакия, шест рисунки на Роман Ондак, също произведения на Збигнев Либера, Мирослав Балка, Борис Михайлов, Андрей Монастирски. И с Иля Кабаков сме разменяли. Има и мои неща разменени с галеристи срещу рисунки на Пол Макарти, Нам Джун Пайк, Реймънд Петибоун, Лорънс Уийнър.

Една от най-интересните творби в Международен женски ден е тази на Карин Зандер – 3D монохромен скенер на телата на вас и жена ви, в размер 1:7. До Слава Наковска сте написал – "Без Слава съм никой".
Така е, казвам го непрекъснато, без нея съм никой. Тя е човекът, който държи семейството, подкрепя ме във всичко.

Личната колекция разголва, а вие в Недко Солаков 1:7 сте по бельо. Защо?
Асистентът на Карин Зандер сканира нашите тела в помещения с черни завеси, където заставаш на едно място и лазери слизат от горе надолу. Оказа се, че определени материи (като моите джинси) не връщат информация, получават се дупки във файла и краката ми можеше да не бъдат принтирани триизмерно. Проблемът се разрешава с шампоан на прах, който се пръска по дрехите и уж се изтупва лесно, но си казах ”Друг път ще е лесно“ и останах по бельо и елек. Слава обърна наопаки джинсите и палтото си и ги напръска. Беше много смешно.

Има ли колекционери на съвременно изкуство в България?
Малко са. Големи колекционери са Светлин Русев и Спас Русев, който живее в Лондон и има колекция съвременно изкуство с невероятни неща. Светлин Русев, няма, може би, толкова съвременни международни автори, но покрива в невероятна дълбочина българските. Подарявал ми е работи с думите, че ”Колекционерите трябва да се поддържат“ – прекрасен негов маслен пейзаж и рисунка, както и рисунки на Иван Милев, Илия Бешков, Майстора, Генко Генков, Кирил Петров, Борис Ангелушев. Много е щедър. Но като цяло няма колекционери. В близките държави богатите хора не са по-богати и има изключително сериозни колекционери в Румъния, да не говорим за Гърция или Турция.

Защо е така?
Има сериозно девалвиране на професията художник у нас. Отдавна да си такъв не е нещо престижно. В телевизионно предаване се появява подарена картина в ръцете на спортист, която е обърната нагоре с краката. Буквално. На изкуството се гледа като на фон. В списания за интериор диванът е по-скъп от картината над него. Българските новобогаташи имат Bugatti в гаража, а на стената виси Запорожець. Но рано или късно това ще се промени.

Какво би имало в една въображаема ваша колекция?
Музеен маниак съм, знам страшно много неща и непрекъснато посещаваме музеи с жена ми. За мен шедьовърът на всички времена е Триумфът на смъртта на Брьогел, в Prado е. Това бих искал да имам.

Международен женски ден е в Галерия ИСИ (бул. Васил Левски 134, ап. 3) до 19 април

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098