7 момента на Мария Дончевска

16 януари 2020 текст Виолета Иванова
Знае, че е добра с молива, откакто съучениците започват да се трупат на чина ѝ да им рисува анимационни герои. Две арт дипломи и години дизайнерски опит по-късно положението е "рисувам от радост, от тъга, от скука, като искам нещо да кажа или като нямам какво да кажа, а просто съм си купила нов 6B молив или не ми се изхвърля амбалажната хартия с яка текстура и цвят".


В работните часове действа по социални кампании за УНИЦЕФ, визуални идентичности като тази на Компанията и плакати за Metropolis например (на свободна практика или като част от рекламна агенция guts&brains DDB). В другото време гледа изложби, изкачва планини, пробва нови спортове (засега е скиор, бордист и колоездач) и рядко се дели от семейството си с две малки хлапета. Доста пълна визитка, но чуйте Мария и от първо лице.

Моментът, който те побутна към графичния дизайн
Всъщност учих Текстил и всичко започна просто като работа, но постепенно се запалих много, особено след срещата ми със скандинавския дизайн от всякакъв вид. След няколко месеца във Финландия по Еразъм се върнах супер запалена да продължа в тази посока и си купих първия компютър.

Моментът, когато опита нещо, от което те беше страх
В повечето случаи си казвам "това ли беше?". Има и такива обаче, в които сърцето ми откача и се чудя свърши ли всичко или първо ще припадна и тогава ще свърши. Говоренето пред публика е един от тях.

Моментът, в който се почувства най-горда от работата си
Веднъж малкият ми каза "ти си най-добрата майка" и точно когато се възгордях как се справям със супер плашещото ме майчинство, той продължи: "правиш такива едни хубави плакати". Похвалата от критичен приятел или някой, когото ценя и уважавам, ми действат повече от палците нагоре.

Моментът, когато хорското присъствие ти идва в повече
На парти млъквам и умът ми се отнася някъде. В момента, в който осъзная, че го правя, обикновено си тръгвам, така или иначе вече не съм там. В офиса си запушвам ушите с музика в слушалките. Иначе планината върши чудеса.

Моментът, който последно те разсмя до хълцане
Имаме едно коте, което супер смешно се ежи и подскача настрани с четири крака едновременно. Децата пък много смешно го разнасят, но те ми се сърдят, като им се смея, затова се въздържам.

Най-блаженият момент от деня ти
Понякога е вечер, като всички заспят, а аз си драскам на нощната лампа със слушалки на уши. Понякога е сутрин, като всички тръгваме за някъде, където нямам търпение да стигнем.

Моментът, до който искаш да стигнеш тази година
Да се науча да анимирам илюстрациите си. И може би да се спра най-после на един стил. Като направя пауза в рисуването, винаги после рисувам различно, което ми обърква плановете, ако съм започнала някаква серия, но пък понякога е добре – така всеки проект има индивидуалност.

Мария Дончевска е на behance.net/mariadonchevska и instagram.com/fatfingerwings

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.