С Адриана Янкова между кървавите страници на "Макбет"

18 ноември 2021 текст Златина Димитрова
Адриана Янкова е на 25 години и се определя като математик по душа и художник по призвание. Тя е една от двете студентки в Националната художествена академия, илюстрирали новите луксозни издания на шекспирови пиеси – Бурята и Макбет, които се появиха през ноември с логото на издателство Кръг. Самата Адриана работи по Макбет, защото трагичната тема в текста я привлича. Родена на 19 февруари, тя е в ничията земя между две зодии – водолей и риби, и някак на границата се оказва и във всичко останало. Влиза в НХА, специалност „Книга, илюстрация и печатна графика“, на прага на приема, след като е била на ръба да завърши архитектура във ВСУ Любен Каравелов. Макбет е първото издание с нейни илюстрации и дизайн, което излиза на пазара.


Как избра между математиката и рисуването?
Като дете хем много обичах да решавам задачи, хем обичах да си драскам и рисувам на гърбовете на тетрадките в училище. Ако отвориш тетрадката от ляво надясно, аз започвах с рисунките от дясно наляво. По едно време бях и състезателка по физика – от осми клас. Оттам насетне имах възможност да пътувам и развих любов към предмета.

Около 11 клас родителите ми казаха: „Трябва да правиш нещо в бъдеще. Обичаш да решаваш задачи, виждаме те, че рисуваш...Защо не запишеш архитектура?“. Първата ми реакция беше, че ще намразя рисуването, защото то ми е за удоволствие. Но накрая си казах – добре, хубаво.

Рисуването винаги е било нещо странично, което правя за утеха на душата. Кандидатствах архитектура и ме приеха във ВСУ Любен Каравелов. Там учих две години и половина. Няколко дни след рождения ми ден си казах: "Край, това не ми носи щастие!" Архитектурата е интересна наука, но самата аз да създавам сгради – не усещах тръпка. Казах си, че не мога повече и искам да правя нещо, което обожавам.

Преди 4 години бях на Комикс Експо (национална изложба на българския комикс). Там говореше илюстраторка от Варна, която следя от много години – Дияна Нанева. Отидох и слушайки я да разказва за опита си като илюстратор, си помислих: „Това е“.

Как в ръцете ти попадна Макбет?
В трети курс в Художествената академия имахме задача да направим илюстрации, дизайн и оформление на луксозно издание. За други години съм чувала, че са давали Майстора и Маргарита или Антихрист. Тази година преподавателите казаха: „Хайде да направим една пиеса“. Можехме да избираме между Бурята и Макбет. Бях чувала за какво се разказва в Макбет, отворих я и си казах: „тук има трагедия, има драма, има чернота и смърт“.

След като прочетох пиесата, ми хареса цялата символичност, която използва Шекспир, и всички тези образи, с които казва едно, но реално има друго предвид. В крайна сметка имаш очакване, че е трагедия, но не и за това как всичко се погубва, как толкова много животи са повлечени само от едно властолюбие! Няма време, в което Макбет да не може да се прочете.

Откъде ти дойде идеята за илюстрациите в книгата?
Представях си илюстрациите така - ако отидеш в руините на стара църква, ще видиш стенописи, които са много протрити от времето. Няма детайли на лица, не можеш да видиш какъв цвят са очите, но можеш да схванеш смисъла на събитията. Още когато започнах да чета, си помислих: „Това ще е“. Винаги ще съм безкрайно благодарна на преподавателите си, че още в началото казаха: „Да, може да стане така, дай да видим“.

Илюстрациите са вдъхновени от няколко места. Първо, аз съм почитател на източното изкуство и винаги успявам да вмъкна някои черти и линии оттам. После бях вдъхновена от това, че в трети курс имахме „Графика“ и можех да изпробвам идеята за „протритите стенописи“. Помислих си, че когато се отпечата от висок печат, се появява текстура и графиката може да бъде по-груба, с по-насечени линии. Друго вдъхновение беше филмът Макбет от 2015 година, който изгледах. Много е интересен, много по-различен от една постановка. И комиксите, разбира се. Явно има неща, които остават във визуалната ми памет – например творбите на Джейми Хюлет и Майк Миньола – той е страхотен артист с Хелбой.

А какви книги четеш самата ти?
Много харесвам фентъзи и фантастика, като от време на време гледам да прескачам и в други жанрове. Обичам и приятели да ми препоръчват книги, защото така даденото произведение вече носи по-емоционална нотка. През лятото прочетох Дамата с камелиите (от Александър Дюма-син) и се влюбих в тази книга. Прекрасна е. В момента чета Рей Бредбъри. Сега, понеже правим проект за детска книга, се сещам и за приказките на Вилхелм Хауф. Те са удивителни и малко мрачни – Отсечената ръка, Червената мантия, Малкият Мук. Има и една фентъзи поредица – Полулош на Сали Грийн – тя е от три книги и оформлението е изключително.

Какво е общото между сградите и книгите?
Както една сграда трябва да се конструира, така и една книга има конструкция, по която да се водиш. Някои работят много интуитивно, аз работя много конструктивно, когато правя дизайн на книга. В края на предходния семестър трябваше да правим оформление на учебник. Аз винаги първо се хвърлям на дизайна, а след това на илюстрацията. Професорът каза: „Ето, вижте как е подредено всичко, веднага може да видите кое е заглавието, къде са бележките“. А другият преподавател погледна и каза: „Учебник по биология за инженери“.

Колко изкуство има в математиката?
Математиката и изкуството са неразривно цяло, създават нещо общо, но в различна пропорция. В училище си правихме състезания кой по-бързо ще реши повече задачи и после излизахме на дъската. Всеки имаше различен подход – някой предпочиташе да работи с ъгли, друг – с отсечки, а трети – да започне от определена точка. Ето това е изкуството – стигате до един отговор, но всеки има своя творчески подход към него. Много от нещата в изкуството трябва да ги сведеш до пропорция. А какво е пропорцията?
Съотношение между числа.

Ако не можеше да рисуваш, с какво щеше да се занимаваш?
Ако не бях поела по пътя към илюстрацията и дизайна, сигурно щях да продължа с математика и физика, например с астрофизика. В свободното си време обичам да гледам видеа и статии за различни теории и съзвездия. За мен науката е безкрайно красива.

Какво друго правиш в свободното си време?
Чета книги, обичам да излизам с приятели и да си говорим. Много обичам да гледам аниме и да чета манга. Обичам да рисувам и за себе си, нещо друго да сътворя. А понякога просто излизам да се поразтъпча и оглеждам – гледам небето, гледам как са нападали листата или как се спускат. Харесва ми това – да се опиташ да хванеш тези мигове от света, в които нещо се случва и само ти можеш да го наблюдаваш.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.