Весела Карапетрова: Корицата на книгата е само едно „здравей“

17 март 2022
Познаваме Весела Карапетрова като художничката зад първото илюстровано издание на Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков (Кръг, 2020 г.), по което работи още като студентка в Националната художествена академия.

Две години по-късно Весела може да се похвали с редица книги в портфолиото си. Макар да е потънала дълбоко във водите на криейтива като графичен дизайнер в агенция proof, тя не спира да се занимава с оформлението на книги, създаването на анимации и илюстрации. В свободното си време Весела бродира и шие „това-онова“. Интересът ѝ към изобразителното изкуство не е случаен. В семейството ѝ примерите за хора на изкуството не са един или два, а за баща ѝ, който е бижутер, рисуването е хоби.


Кога разбра, че рисуването и по-конкретно книгите, са твоята професионална страст?
За рисуването няма точен момент. Винаги съм рисувала и заниманието ми е интересно още от малка. Що се отнася до книгите, беше в първи курс в Художествената академия на лекциите с Яна Левиева. Нямах търпение за тях и искрено се забавлявах, което си беше ясен знак.

Познава ли се книгата по корицата?
Корицата е само едно „здравей“. В най-добрия случай тя е просто малка, въвеждаща част от визуалното цяло на книгата.

Какви предизвикателства срещна в последната корица, по която работи?
В Изчезваща земя на Джулия Филипс (Кръг, 2022 г.) се преплитат много истории и трудното за мен беше да намеря и да предам това, което ги свързва. Някакъв хлад, неяснота и лутане.

С какво най-силно ти въздейства тази книга?
Впечатлиха ме нюансите във взаимоотношенията и възприятията на героите. Мисля, че това е предадено много правдоподобно. Нищо не е константно, нищо не е сигурно и всичко е плод на субективност.

Каква музика обичаш да слушаш, докато работиш?
Отскоро открих чара на радиото. Пускам си една станция с носталгична музика, всякакви класики от 50-те до 80-те. Иначе електронната музика ми е go to.

Какво е да си художничка в България?
Има разминаване в това какво се харесва в България и какво се търси на запад. Има разминаване и в това кое се определя за качествено, кое е експеримент и кое – техничност. Та да си художник тук е объркващо.

Има ли книга, чиято корица мечтаеш да направиш?
Хамлет на Шекспир ще да е.

В последните години стават все по-популярни електронните и аудиокнигите. Как се отразява това на твоята работа?
Засега съм го усетила само като лично удобство. Ако ме притиска срок за дизайн на книга, мога по-бързо да я „прочета“, слушайки част от нея, докато правя други неща.

Кои са любимите проекти, по които си работила?
Кураж, сърце на Лилия Йовнова (Жанет 45, 2020 г.) беше истинско удоволствие както за четене, така и за работене. Лили е чудесна и беше толкова леко и приятно да общуваме и да си колаборираме в това. Също и Завинаги твой, Винсент (Кръг, 2021 г.) 

За какво мечтаеше като дете? Запазила ли си някоя от тези мечти до днес?
Мечтаех да правя анимационни филмчета. До известна степен несъзнателно съм запазила тази мечта, защото сега само си търся поводи да анимирам разни неща.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.