9 момента на Йоанна Дикова

27 октомври 2022 текст Виолета Иванова
Като дете прескача между няколко идеи за бъдещето си – понякога иска да стане художник, друг път стюардеса, археолог или пък преводач. Видно е коя от мечтите ѝ е надделяла в крайна сметка. Но не и преди Йоанна първо да опита с преводачеството, за което ще разкаже сама след няколко реда. Днес тя е на 24 години и е възпитаничка на НХА, където учи Индустриален дизайн. Обича да снима на лента и да експериментира с различни художествени техники, а в сегашния момент е най‑запалена по линогравюрата. Работите ѝ лягат идеално не само в рамка, но и върху чанта. Изберете своята от ink.and.print, ако искате да покриете с изкуство не само стените си, но и себе си. Първо обаче се запознайте с автора.



Моментът, когато за малко да се откажеш от идеята да си артист
Когато завършвах гимназия и реших, че ще уча Лингвистика в ПУ, но издържах само един семестър, знаейки, че това не ми носи удовлетворение, че трябва да съм някъде другаде. Тогава зарязах всичко и просто започнах да рисувам.

Моментът, който те върна към рисуването
Като напуснах ПУ, бях много объркана. Знаех единствено, че искам да рисувам и не знаех какво да правя с това си рисуване. Тогава започнах уроци. Влизайки в ателието, усетих миризмата на терпентин, енергията на преподавателя ми и всички творящи хора и знаех, че това е мястото, където трябва да бъда.

Моментът, в който избра Индустриалния дизайн
Избрах Индустриален дизайн, защото ми се стори много широкообхватна специалност – хем приложна, хем не точно. Харесва ми, че учим всякакъв вид дизайн – продуктов, интериорен, графичен, и мога лесно да се насоча кое най-много ми пасва.

Моментът, когато намери себе си в графиката
Когато за първи път си купих туш и перо, разбрах, че нов свят на графиката се отваря пред мен. Хареса ми разливането на мастилото и да работя само с петна. По-късно пробвах суха игла и линогравюра и осъзнах, че различните видове печат ми харесват много. Харесва ми съскащият звук на валяка, когато минава през боята, както и че всеки принт има своите ефекти/дефекти, а дълбаенето на линолеума е толкова медитативно.

Моментът, когато съжаляваше, че фотоапаратът не е в теб
Въпросът трябва да е кога съжалявам, че не съм уцелила фокуса на снимката, ха-ха. А за моменти, когато съм нямала фотоапарат, не съжалявам – споменът за тях се запечатва по-добре от заснетите такива. Обичам да измислям теми на лентите. Последната беше Ръце – обичам да снимам и рисувам ръцете на хората, които познавам и обичам.

Моментът, когато получи ценен съвет
Няколко години преди да реша да се занимавам с рисуване, бях започнала уроци, но ги спрях по причини, които не помня – вероятно защото ми се е струвало трудно. Тогава преподавателят ми каза: „То е в теб, ти ще се завърнеш някой ден към себе си“. И наистина стана така. Не можеш да избягаш от нещата, които са в теб. А ако не избягаш от тях и ги развиеш, се случват прекрасни неща.

Моментът, за който още ти липсва кураж
Все още ми липсва кураж да не работя нищо друго освен рисуване или печатане, за да мога да се издържам. Да зарежа всичко останало, за да мога да се събуждам и да творя, а после да си лягам, изморена от рисуване.

Моментът, в който решаваш да се поглезиш
Много обичам да чета, а вече ми се удава тази възможност само като пътувам в метро или влак, така че глезенето за мен е да почета книга, да събера малко слънчице и по възможност да има чаша кафе до мен. Глезя се след добре свършена работа.

Моментът, когато изкуството ти започна да се купува
Рисувам от много време, но тази година най-после се осмелих да продавам изкуството си. Започнах да изработвам памучни чанти с помощта на линогравюра, както и принтове на хартия и създадох Ink & Print. Все още не мога да повярвам колко много хора носят изкуството ми всеки ден и колко мои неща висят на нечия стена.

Йоанна Дикова е на yoannadikova_ и ink.and.print

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.