Програмата

Обича дъждовен Рим, планината през зимата, миризмата на кафе и черно-белите филми. Всъщност дори е учил за кинорежисьор, но сега го хващаме да дели времето си между други две изкуства: трупа стаж като графичен дизайнер и прави визии за диджей организацията Terra, докато на заден план за миг е сложил собствения си резидентски пост към Stratos.

Настоява, че е визуален артист и не го бива с думите. Всъщност обаче Роджър Балън говори така интересно и задълбочено, както и снима. Но не и така стряскащо – определение, което често се използва за странните му фотографии с достатъчно мрак и абсурд в себе си, че особняците Die Antwoord да се разпознаят в тях и да го привлекат за общи проекти. От един такъв днес откъсваме Балън за половин час, за да се подготвим за идването му след дни за две лекции и две ретроспективни изложби в София и Пловдив. Как? Като го питаме чий е кошмарът в снимките му, умеят ли да позират животните и защо работи с музиканти, когато обожава тишината.

Ако трябва да го профилираме, той е от хората, които не се впрягат за глупости и умеят във всичко да намират положителното. На 14 отлита от Бургас към Саутси – курорт на южния британски бряг, където живее и до сега. В свободните дни обича да кръстосва Европа, да снима, да разлиства книги с летеринг и да се рови за комунистически илюстрации от България и Русия, а последната му страст са обложките на албуми и артистите, които са ги превърнали в своя професия.

В офиса им с огромни прозорци в Барселона за момент изглеждат така, сякаш имат всичко: едновременно силни дизайн проекти и достатъчно време за сърф и невинни странични забавления като еротичното списание Odiseo.

Любимо ѝ е да се мотае и да снима неща, които на пръв поглед са скучни, но казват много за обитателите, стила на живот и общата среда на едно място. Всичко това плюс формите на съжителство, градовете в преход (като София) и архитектурата на късния модернизъм са големите теми, които Василена развива в културни изследвания и живопис в ателието си в бивша дърводелница във Виена.

Ако се питате за името ѝ, с турски корени е, но (поне) още две поколения назад в семейството ѝ са родени тук. Докато расте в Казанлък, Шенай не тръгва към детската градина, без да я уверят, че и днес ще има рисуване.

Ако трябва да събере себе си в три думи, те ще са "не гледам часовника". Изобщо Били обича да се изключва от света, за да си съхранява разума. Като малка гледа доста криминални сериали и даже известно време обяснява как като голяма ще разкрива убийства. "Иронично, сега плахо разследвам всичко от разстояние, но пък си цапам пръстите ежедневно."

Няма начин да поберем в рамка останалото, с което се занимава – единственият й засега танцуващ робот, уеб дизайна, архитектурата – но можем да сложим на стената си поне една нейна илюстрация.

Гледахте ли новите клипове на Стругаре (Космос) и на Atila & Worst (Търпение)? Ако да, значи вече сте виждали Мария. Снима се отдавна и във фотосесии (като за финото 05 Studio), но отскоро не получава поръчки само като модел, а и като илюстратор.

От малка обича изложби, илюстрирани книги и албуми на художници. Помни и как майка ѝ рисувала плакати с комунистически лозунги за един завод. Цели 11 години обаче Вероника работи в IT сферата и мисълта сама да прорисува явно дреме в някой ъгъл.

Героите ѝ нерядко са изтъкани от геометрия, но във вечната битка математика-срещу-езици при Славена побеждават вторите. Не го казваме само защото е възпитаник на Немската, нито защото говори и английски, и (малко) испански, а защото решава да учи Визуални изкуства в Маастрихт на още напълно чуждия за нея холандски. Впечатлени сме, вие не сте ли?

"Всичко започна, когато се преместихме в Тел Авив и си търсехме апартамент. Мая предложи да направим забавна илюстрация, чрез която да помолим нашите приятели да ни помогнат с намирането му, защото е доста сложно в този град." Така Йехуда ни пренася назад към големия взрив – раждането на комикса One of Those Days, в който се оглеждат смешни или тъжни, но винаги истински сцени от живота със съпругата му.

Докато разказва как никой никога не уцелва името є точно, ни е смутено, че и ние първо я помислихме за "Анджела". Затова бързо питаме кой стои зад псевдонима Parallel Dimensions (и най-вече зад тези хипнотизиращи рисунки), а тя ни споделя как като малка виждала караконджули и имала въображаем приятел, с когото общувала телепатично. И как хваща молива още на 3, за да се озове първо в художествена паралелка, после в специалност Графичен дизайн в НБУ и накрая в екипа на Saatchi&Saatchi.

Обича да плува със слънчеви очила. Обича и големи дебели книги от онзи тип, който перманентно живее върху масата в хола. У дома за него обаче не е някое конкретно място, ами усещането от това да е заобиколен от близки хора. И да има пряк достъп до кафе и музика.

Когато е дете, сестра ѝ, също художник, оставя пред нея букет червени лалета, които да нарисува, а тя копира върху листа онова, което вижда. Вместо похвала обаче, получава урок: създаденото от природата е съвършено, затова няма нужда да го повтаряш. "На следващата ми рисунка имаше сини лалета с розови дръжки", разказва ни днес, за да уловим посоката в нейната живопис: едновременно стряскащи, но и близки по детайл и усещане до сънищата сюжети.

Обича добре разграфените дни, копнее да осинови дакел и, когато не е надвесена над белия лист, разпределя времето си между котките вкъщи, френския, ролковите кънки и йога практиката.

Отношенията между хората, простите битови предмети и случайно дочутите разговори са три от нещата, които най-редовно я пращат към празния лист. Яд я е, че не смогва да подреди резултата от това и в Behance и Dribbble, но ето че и един Instagram профил с бързи рисунки, правени за кеф, стига да ни привлече.

"След два часа излизам да щракам една идея с лентов, че нещо не я виждам като илюстрация." Така разбираме, че освен в жестоки рисунки, напоследък суровата експресия на неговите състояния, гледни точки и "изкривявания" се отпечатва и във фотографията.

Знаете ли кой е измислил дупката в донатите? А че до 1949 на онзи хълм в Ел Ей пишело Hollywoodland? Или че през 16 век в Неапол въвели смъртно наказание, ако се целуваш на публично място?

Цели осем семестъра учи Право, преди да заложи на вътрешния мир и да се захване с онова, което винаги го е успокоявало: рисуването. Последствията са, че сменя Шумен със София и записва Графичен дизайн в НБУ.