Програмата

Обича да плува със слънчеви очила. Обича и големи дебели книги от онзи тип, който перманентно живее върху масата в хола. У дома за него обаче не е някое конкретно място, ами усещането от това да е заобиколен от близки хора. И да има пряк достъп до кафе и музика.

Когато е дете, сестра ѝ, също художник, оставя пред нея букет червени лалета, които да нарисува, а тя копира върху листа онова, което вижда. Вместо похвала обаче, получава урок: създаденото от природата е съвършено, затова няма нужда да го повтаряш. "На следващата ми рисунка имаше сини лалета с розови дръжки", разказва ни днес, за да уловим посоката в нейната живопис: едновременно стряскащи, но и близки по детайл и усещане до сънищата сюжети.

Обича добре разграфените дни, копнее да осинови дакел и, когато не е надвесена над белия лист, разпределя времето си между котките вкъщи, френския, ролковите кънки и йога практиката.

Отношенията между хората, простите битови предмети и случайно дочутите разговори са три от нещата, които най-редовно я пращат към празния лист. Яд я е, че не смогва да подреди резултата от това и в Behance и Dribbble, но ето че и един Instagram профил с бързи рисунки, правени за кеф, стига да ни привлече.

"След два часа излизам да щракам една идея с лентов, че нещо не я виждам като илюстрация." Така разбираме, че освен в жестоки рисунки, напоследък суровата експресия на неговите състояния, гледни точки и "изкривявания" се отпечатва и във фотографията.

Знаете ли кой е измислил дупката в донатите? А че до 1949 на онзи хълм в Ел Ей пишело Hollywoodland? Или че през 16 век в Неапол въвели смъртно наказание, ако се целуваш на публично място?

Цели осем семестъра учи Право, преди да заложи на вътрешния мир и да се захване с онова, което винаги го е успокоявало: рисуването. Последствията са, че сменя Шумен със София и записва Графичен дизайн в НБУ.

Може да сте мяркали космонавтите, фламингите и другите ѝ герои, мотаещи се из града върху памучни чанти. И тях, и отделните ѝ илюстрации търсим в magazinche.com, в което Сиана a.k.a Chilla работи в момента.

Бихте ли слушали как художник разказва истории зад своите работи сякаш сте на кафе в хола му? Ако да, отидете на следващата среща Нещо ново, нещо старо, нещо назаем, нещо синьо. Миналата (със Севда Семер в галерия Структура) насочи погледа ни и към организатора Стефка Цанева, чието име напоследък засичаме постоянно.

"Винаги са ми се виждали много странни корените и стъблата на водните растения, приличат ми малко на пипала." От тази мисъл се ражда наутилусът, който над повърхността е лотос – или само един от хипнотизиращите образи, с които Вили опитомява водните бои.

Расте в Пазарджик, където изучава английски език в дълбочина, но в главата ѝ през цялото време жужи идеята, че е родена да прави изкуство. Въпросът е какво точно.

"Нещата започнаха да се случват с няколко международни изложения, беше истинско изригване." Така стартира ефирната марка за дрехи ГАРДЕРОБ, на която Жаки става дизайнер и съсобственик (заедно с Даниела Иванова), още преди да завърши моден дизайн (и след като е учила международен туризъм).

"Любимите ми занимания са да ям вкусна храна и да чилвам на някое яко място." Дотук кимаме в съгласие, но има и едно нещо, по което сме тъжни, че се различаваме от Иво: докато пясъчниците от нашето детство се намират в междублоково пространство, неговите са по плажовете на Созопол, откъдето идва.

Може още да не е приключил с НБУ, но отдавна действа като про графичен и моушън дизайнер в рекламна агенция. Иначе ситуацията му е "живея в инстаграм и dribbble", а когато не рисува и не катери илюстрациите си онлайн под псевдонима EDNOKO, пътува, нищоправи или развива фотографските си умения.

Ясно е, че първите десет години са важни за всеки, но са дори по-важни, когато възпитават и околните. Това си мислим, докато честитим юбилея на Фондация Отворени изкуства, която от 2004 (или от 2008 официално) променя средата в Пловдив и София със събития отвъд досегашния ред – от срещите в artnewscafe и изложбите в галерия Сариев до Нощта на музеите и галериите, фестивала Отец Паисий, лекциите Въведение в съвременното изкуство и (от 2016 насам) павилиона за култура FLUCA.

Ражда се през 1989 и преходът остава лайтмотив в живота ѝ: учи рисуване в експериментална паралелка, а после хваща "промени в матурите, промени в системи на оценяване, промени в закона за притежание на марихуана...".

Накратко, тя е графичен дизайнер с културни интереси и клиенти гиганти в диапазона от световни корпорации до полски институции. А надълго: доктор по изящни изкуства към Мадридския университет Complutense, резидент артист на Нюйоркското училище по визуални изкуства, лектор в Полско-японската академия по информационни технологии и арт директор на Варшавския исторически музей от 2013 насам.

Илюстрация и оформление на книга са посоките ѝ и в софийската художествена гимназия, и в шотландския Gray’s School of Art, където трупа арт умения вече втора година. Въпреки това не се възприема съвсем като илюстратор – избира специалността си, защото ѝ е полезна и "най-вече защото ценя рисунката".

От 3-годишен най-обича да рисува, а когато като тийнейджър открива хеви метъла, парченцата щракват помежду си. Това е в средата на 90-те, когато в родната му пост-комунистическа Румъния трудно се намират оригинални албуми в жанра и Костин купува пиратски касетки, чиито фотокопирани обложки направо бодат на очите. Затова започва сам да им рисува нови лица, и то с такъв замах, че тази работа бързо му става официалната.

"Нашите вярват, че името трябва да е дадено на човека спрямо неговата личност", казва ни веднага след "здрасти". Значи не сме първите, заинтригувани от нейното, което в превод от санскрит значи "да даваш живот".