Програмата

Знае, че е добра с молива, откакто съучениците започват да се трупат на чина ѝ да им рисува анимационни герои. Две арт дипломи и години дизайнерски опит по-късно положението е "рисувам от радост, от тъга, от скука, като искам нещо да кажа или като нямам какво да кажа, а просто съм си купила нов 6B молив или не ми се изхвърля амбалажната хартия с яка текстура и цвят".

Животът ѝ от малка тече между две държави, но точно сега карфицата "вкъщи" е забита в алпийското градче Анси. След като завършва Стенопис в НХА, заминава да гони там втора арт диплома, а 5 години по-късно вече познава Анси като дланта си и обича да показва на пришълците тайните му прелести: от най-доброто кафе до топ маршрута за колело.

"Сарказмът винаги е с мен", държи да знаем. Не се шегува обаче, когато подбира менюто си. Днес е екстра доволна, че през летните ваканции някога я водели да работи наравно с големите на полето – така разбира откъде идва истинската храна и се научава да цени устойчивото.

Завършва Графика и Текстил, докато чиракува при бижутер – с други думи скоковете между жанрове отдавна обогатяват работата ѝ.

В арт книгите ѝ понякога почеркът прилича на рисунка, а друг път внимателно щрихираната форма разказва история.

Понякога рисува със затворени очи и така медитира, но никога не би показала тези листа. Наяве вади друго: абстрактна живопис, вдъхновена от тялото и неговите повърхности, нюанси и форми.

Гледа кино не само за развлечение – то е начинът ѝ да учи още за света.

"Помня деня, в който реших да стана дигитален номад; всъщност помня всички дни преди това, когато съм се побърквала, че от 9 до 5 трябва да стоя на едно място."

Смесва мода с пърформанс и театър, книги – с фотография и колаж.

И кратък разговор с него стига, за да разбереш, че е щастлив човек.

Нейни са почти всички корици на една от най-успешните ни книжни поредици. Ако обаче страстно сте обичали Библиотека Галактика, стартирала преди 40 години, едва ли ще очаквате художничката им да ги е правила "между другото, като всичко останало".

Не е виц – всяка сутрин Иван Величко и Иван Васин влизат в Shuka, московско студио за бранд идентичност и графичен дизайн, в което са творчески директори. Вътре чертаят лицето на всичко от тениски за Nike през най-големия руски сайт за пазаруване до визии за шампионат по шах в Ню Йорк.

Харесва ѝ да трака с лъжица в буркан (след като си е изкусала закуската в него), вади страшна реколта балконски домати и, макар да обича да пише с множество усмихнати емоджита, по-скоро би общувала с приятелите си в някоя "долна кръчма", отколкото във фейсбук – защото никога не е имала такъв.

Твърди, че при нея всичко е предварително помислено, затова трудно изненадва себе си. Пътят ѝ изглежда начертан и отстрани – от дете носът ѝ е между кориците, а още докато започва една рисунка, вече мисли за следващата, затова учи Книга и печатна графика в НХА и продължава в Англия с магистратура Илюстрация.

"От китайския ми остана едната гордост", признава ни, докато изброява многото езици, които е подхващала. Още по-голяма сила обаче са ѝ образите: CV-то ѝ дотук се върти все около графичния дизайн, в момента на свободна практика, преди да завие и към Артелие – малък онлайн магазин, в който отскоро пълним и физически кошници на Екзарх Йосиф 44 и който концентрира усилията на две фамилии.

"Обичам цветни и интересни хора, но се зареждам най-вече, когато съм сама." Може би затова най-любимото ѝ място в София е дворът на ротондата, където ѝ е толкова спокойно, че сякаш времето спира. Иначе може да я намерите в малките арт кина, в които я привлича по-разчупената програма.

"Къде е границата ми? Искам ли да има граница?" са два въпроса, които често я занимават, а са важни и в работата ѝ – Йоанна рисува в опит да напипа възможностите на собственото си тяло.

Когато влязохме в галерията на инстаграма ѝ, се озовахме сред такива странни същества, че трябваше да поостанем да ги опознаем. Диляна често рисува например кучето си Боби сякаш е човек, а на хората монтира черепски носове, маймунски опашки, акулски глави, очи на тила... Звучи като голяма какофония, но илюстрациите ѝ – предимно дигитални – всъщност са по-скоро пестеливи, отколкото бъбриви, и не страдат от излишен шум.

Може да не го разпознавате по име, но щом се вгледате в ококорените очи наоколо, бързо ще се сетите кой е Алекси – от години той пълни градския фон с многоцветни сюжети и геройчета, изрисувани в стил, който няма как да сбъркаш.

Все сънува как пътува из измислени градове, но и истинските я привличат – с разходки до нови места си почива най-добре. Между две страни тече и личната ѝ история: родена е в София, където завършва художествена гимназия, а сега живее в Антверпен, където отива да учи Графика в Кралската академия за изящни изкуства.