7 момента на Калина Мухова

24 септември 2015 снимка Леонардо Парага
Добрият писател се познава от две изречения, а за таланта на илюстратора стигат няколко щрихи. Попаднахме случайно на профила й в Behance, разлистихме и кликнахме смело на контакта, макар да водеше чак в Болония. От малкия ни разговор с Калина разбрахме, че този град е един от центровете на съвременната илюстрация – ясно защо заминава да учи в тамошната Академия след нашата гимназия по изящни изкуства.


От живописта й остава любовта към цветовете, която си личи в илюстрациите й като червена рокля в черно-бял филм. Освен да прави училищни проекти и да участва в конкурси, Калина пише, рисува и публикува сама комикси и зинове. И това е само силуета на нейната история – подаваме й молива да добави цвят.

Моментът, в който героите и историята им се раждат в главата ти
Това е най-вълнуващият момент от целия креативен процес. За последната комикс история, върху която работих, идеята ми дойде съвсем случайно, докато си вървях по улицата. Сблъсках се с мисъл, която ми се стори интересна, и започнах да я въртя в главата си. Последваха и други, докато накрая имах чувството, че съм подгонена от лавина от идеи и че ако не ги запиша веднага, ще ме смажат.

Моменът, в който разбра, че се движиш в правилната посока
Бях единствената, която не спеше в автобус, пълен с будистки монаси и артисти от целия свят. Пътувах из Тайланд по време на семинар за изкуство и медитация – две неща, които винаги са ме интересували. Тогава, през нощта, будна от твърде много вълнение и щастие, осъзнах, че съм на правилното място, с правилните хора и правя точно това, което искам.

Моментът, в който искаш да смачкаш листа и да го метнеш в коша
Миналата година ми се наложи да използвам една графична техника, която не ми допадаше особено. Направих 10 рисунки и никоя не ставаше, тотален ужас! Исках не само да ги метна в коша, но и да ги подпаля. За съжаление ми трябваха като доказателство пред професорката ми, че поне съм се пробвала, така че ги запазих... до края на семестъра.

Моментът, в който стъпваш една педя над земята
Когато получа комплимент от човек, който ми е авторитет. Например когато професорът ми по илюстрация почти ме похвали... После витая в облаците и си мисля за бъдещето.

Моментът, когато музата не те слуша
Музата ми е доста своенравна, идва, когато й падне, и най-често е в неподходящи моменти. Опитвам се да я убедя да дойде по-късно, но тя само ми отговаря "Да бе, да" и изчезва. После, когато съм на правилното място и имам времето и материалите, за да изпълня желанието й, нея я няма. Викам я, но тя не ме слуша. Какво да се прави.

Моментът, в който си нетърпелива да седнеш пред белия лист
Вълнение, страх, любопитство, надежда, че няма да оплескам всичко – това са неща, които винаги усещам силно преди да започна нов проект. Нетърпелива съм, когато знам точно какво и как да нарисувам, особено след дълго планиране, скициране и мислене. Накрая просто ръцете те сърбят за работа!

Моментът, в който Италия ти стана близка
Случи се това лято, когато си хващах самолета за България и си мислех колко ще ми липсва Италия. И не става дума само за храната, която е божествена, но и за приятелите и събитията тук. Беше ми тежко да напуска България и тя ми липсва, но полека лека Италия заприличва на едно от многото места, които наричам "вкъщи".

Калина Мухова е на behance.net/KalinaMuhova

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098