Улица Света София е в центъра на града, но е съвсем къса и малко хора ще я открият без карта. Дори таксито може да се обърка – по-добре кажете на шофьора "отиваме в Irish Harp" и той ще ви закара без навигация.

Ирландският пъб е на номер 7 от дълги години и го посещават няколко поколения, макар не всички да знаят какво значи harp (това е английската дума за арфа, ето какво). Разбира се, англоговорящата публика тук е в силна концентрация, също като ирландския Guinnes, който е обичайна поръчка на бара. Но чужденците са само част от пъстрата мозайка от хора, които ще срещнете в Irish Harp. Някои иминават, за да изпият един бърбън и да се отпуснат след работа. Други идват да гледат футбол на големите екрани, монтирани на няколко места на двата етажа, или да поиграят дартс. Трети не пропускат куиз вечерите в четвъртък, когато шумни компании от остроумници със спортен хъс заемат големите маси и сепарета. Караокето в петък също е легенда и има внушителен репертоар, достоен за частно парти.
С тази готовност да забавлява, Irish Harp е място, където обичайно за първи път ви завежда някой приятел с уговорката „ела, ще бъде интересно!”. После вие водите някой друг и така веригата продължава. Като социална мрежа, но от по-добрия, офлайн тип.
Най-големият бонус към общуването, естествено, е храната, която ще споделите. От традиционната ирландска закуска през наденичките и пайовете с месо до леките нови предложения в менюто (като спаначена салатата с пресни гъби и картофени топки с плънка от сирена) – всичко е вкусно като приготвено у дома. Обстановката също носи уюта на добре познато място, където винаги се чувстваш удобно. Вкъщи обаче трудно ще срещнете нови приятели – особено неочаквано и без да им давате адреса си.