Ноа Ноа



26 септември 2018 Пол Гоген
През 1894 френският живописец, скулптор и график Пол Гоген изоставя Европа, за да осъществи една стара мечта на Ван Гог – да заживее в тропическия рай на Таити.


Там той открива един необвързан с условности свят – непокътнати острови, диви обичаи и изцяло нова култура, която завинаги променя начина му на мислене.

Освен серия от най-прочутите си картини в Таити Гоген създава и Ноа Ноа – впечатляващия дневник на една артистична мисия.

Откъс

Глава I

Съновидения

"Невероятно е, че в толкоз блясък
загадъчност подобна може да се вложи"
Стефàн Маларме (Чуто)

В отсъствието на твореца един любопитен и очакван приятел влезе в ателието, чиято открехната врата го приканваше; и още на прага посетителят застина, удивен от стените.

С пламенно желание, но и със страх беше побързал да дойде да види новите творби на Пол Гоген – ТАИТЯНСКОТО ТВОРЧЕСТВО, плод на тригодишен труд и съновидения на Острова, и предпазлив, поемайки целия риск, дори този да не разбере (откъдето идваше страхът), дълго беше забранявал на въображението си предварително да попари насладата с недискретни предположения за вероятности; сега беше дошъл с ясен ум и непредубедени очи и ето че изправен пред това празненство на младостта и слънцето върху тревожещи дори и със светлината си фонове, се удивляваше и очароваше от цялото това необичайно и спокойно великолепие – просто и абсолютно, на което нищо от нашия Запад не беше устояло.

В платната, все още издути от далечните ветрове, които ни ги бяха донесли и оживени от един едновременно примитивен и пищен живот, спокойствието на атмосферата придаваше на странната визия невероятно дълбока наситеност, простотата на линиите проектираше формите в безкрая, а неизчерпаемата светлина струеше от самата загадъчност, като я осветяваше и подчертаваше.

След първоначалното удивление, след първата възхита, любопитният се поддава на очарованието да се скита сам и замечтан, за да привикне към изпълненото с непознати неща съновидение. Постепенно проницателните коментари и находчивите тълкувания, които са последователни етапи на посвещаването и претендират да заместят завоевателския поглед на художника с демонстративния жест на критика, го повеждат по пътя на грешките, необходими за пълното отрезвяване; връщане към невинната отправна точка, която съдържа в по-голяма или по-малка степен бавно извършената от една криволичеща арабеска еволюция...

Чуваше в тези багри да пее прозирната душа на едно племе, неизменно готово за смях и удоволствие, влюбено в отмората, чувствително и лековато, упорито, изменчиво и съвсем естествено, играчка в игрите на светлината; весело в утрото и разтреперано по здрач. Но то бързо забравя ужасите на нощта, заради голата радост да живее свободно в мекотата на въздуха, милувките на нежните треви и насладата от къпането. То танцува, кичи главата си с цветя и пее. Морето, чиито бял бряг предпочита пред мрака на горите, тъй красив с кораловите си скали, глухо припява на Хименей и целува с прохладния си бриз горещината от удоволствието и слънцето.

Това е непрестанен празник, пълно непознаване на труда, който щедростта на природата прави непотребен, и на отегчението, което много бързо би притъпило ненарушимостта на следобедната почивка – Таити! Не докрай проученият остров, за който пътешествениците най-сериозно са ни разказвали басни, ето го сега такъв, какъвто ни го показва влюбеният в него художник – с неговото племе, най-красивото на света, с невероятното богатство на флората му, с дърветата, от чиито названия вече лъха красота: мимози и палми, ибискуси и тамаринди.

Той наистина ли е такъв рай? Наве, наве, фенуа: прелестна земя...
Художникът никога ли не ни лъже?

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.