Хлебарката



6 февруари 2020 Иън Макюън
"Тази сутрин Джим Самс, умен, но не и прозорлив, се събуди от неспокойните си сънища, за да открие, че се е преобразил в гигантско същество." Това е първото изречение от новия роман на Иън Макюън, което е почти еднояйчен близнак с началото на Метаморфозата на Кафка.


Главната разлика обаче е съществена – английският Грегор Замза се транформира от хлебарка в човек. Джим Самс трудно свиква с идеята за език, с по-малкия брой крайници или с това, че костите са вътре в плътта му, вместо да я обгръщат като черупка, но няма много време за размисъл – трябва да се бърза към парламента, в който с други очовечени хлебарки и днешни депутати се канят да направят огромна промяна в Англия. Новата книга на Макюън, който неотдавна ни даде Хамлет, разказан от гледната точка на фетус и андроидска любов в Машини като мен, е остра сатира за Великобритания в ерата на Брекзит. Писана за седмици и публикувана тук в крачка с излизането на Острова от ЕС, книгата е за напастта на политиците с твърде добре наточени за демагогия антенки.


Откъс от романа на Иън Макюън, издаден от Colibri в превод на Иглика Василева

МОМЧЕТО, КОЕТО ТАЗИ СУТРИН хвърли тухла срещу френското посолство, беше успяло да избяга и по случая нямаше арестувани. Това беше специално отбелязано в Париж. Тълпата, събрала се на Найтсбридж по времето на инцидента, се изчисляваше на около петдесетина души. Късно същия следобед беше нараснала на повече от петстотин, някои от които бяха колеги от други риболовни кораби, пристигнали от Хъл с рейсове, осигурени им от Реверсалистката партия. Имаше викове и скандирания, но иначе демонстрацията беше мирна. Петимата новопостъпили полицаи почти нямаше какво друго да правят, освен да стоят на пост пред вратата на посолството и да следят какво става. Но някъде след четири и половина някой хвърли "запалително устройство". То се приземи съвсем безобидно върху тревата до няколко лавъра под прозореца, без да се възпламени. Беше бутилка от мляко, съдържаща около инч неизвестна, по-лека течност. Съобщението гласеше, че е бензинова бомба, което, технически погледнато, може и да е било вярно. Тази атака също беше специално отбелязана в Париж.
По-рано същия следобед френският посланик, граф Анри дьо Клермон Лерол, беше извикан във външното министерство на Обединеното кралство да даде обяснение за смъртта на шестимата английски риболовци. След което се появи съобщение, че срещата е минала в "конструктивен" дух, като посланикът е поднесъл искрени съболезнования на семействата, както и чистосърдечни извинения за трагичния инцидент. Малко от тези изявления намериха място в пресата, тъй като министър-председателят се появи пред резиденцията си на Даунинг Стрийт в пет следобед и направи едно нетипично по своята решителност изказване. Така наречената бомба, която, разбира се, осъждаме, била изследвана и се оказала най-обикновен фойерверк, всъщност "кьорфишек", и по всяка вероятност едва ли е била замислена като нещо повече от шега, макар и показваща изключително лош вкус. След което Самс прочете имената на загиналите мъже, които нарече "английски герои". Той също изрази своите искрени съболезнования на опечалените семейства и добави, че е "обезпокоен" от този трагичен инцидент и "не е напълно удовлетворен" от обясненията, дадени от посланика по-рано същия ден. Освен това министър-председателят се беше запознал и с мнението на специалистите. Модерната техника, особено на един съвременен морски плавателен съд, е такава, че е направо необяснимо как една трийсетметрова рибарска лодка може да остане незабелязана в мъглата, независимо колко гъста е била. Било му докладвано, че шкиперът на лодката по всяка вероятност не е бил наясно, че се намира във френски териториални води и че лови риба незаконно. Самс заяви, че не е против това международният ред да се основава на правила и че териториалните права трябва да се съблюдават. Но – и тук направи пауза – когато се случват нарушения, "ответните мерки трябва да бъдат добре обмислени и адекватни". Затова той "ще продължи да настоява за по-нататъшни изяснения от страна на нашите добри приятели французите". След което отказа да отговаря на въпроси, обърна се рязко и влезе в номер десет.
За един миг от трагедия случката се превърна в дипломатическа криза. Президентът Ларус, вече объркан и раздразнен от l’inversion britannique и от факта, че това може да засегне френския износ на вино и сирене за Обединеното кралство, бил, по думите на неговия говорител, "разочарован", че англичаните "се съмняват в думите на един добър техен приятел". Това, че администрацията на Самс беше намекнала, че е типично за правителствената политика на Франция "да убива невинни риболовци, които са се заблудили, попадайки в крайбрежни води, е обида към всичко, на което Франция държи". Очевидно, че мосю Самс, затруднен да вземе решение по въпрос, разделил страната, се опитва да се скрие зад "националистическата вълна от изфабрикуван гняв, допълнително нагнетяван от една ирационална буря в "Туитър". С неохота президентът беше решил да привика своя посланик. Граф Анри дьо Клермон Лерол трябваше да се завърне в Париж за консултации. Логично беше и Джим да привика британския посланик в Париж. Все пак нещата не се развиваха много зле. В труден момент като този страната имаше нужда от непримирим враг. Патриотично настроените журналисти възхваляваха министър-председателя за това, че е поставил французите на място и е защитил "нашите момчета, които загубихме". Изявлението за приоритетите в Долната камара също беше минало добре и важни откъси от него бяха публикувани в пресата. Едно мнение в "Дейли Мейл" носеше заглавието "Откъде това вдъхновение у Джим?".
В края на този първи, трескав ден министър-председателят се оттегли в малкия си тавански апартамент и се зае да разучава "Туитър" – според него една примитивна версия на общото феромонно подсъзнание. Изчете последните изявления на Арчи Тъпър и у него се загнезди подозрението, че "по всяка вероятност" американският президент е "един от нас". Някакъв сервилен служител му беше изпратен от отдела по информационно обслужване в Уайтхол, за да помогне на министър-председателя да си открие собствен акаунт. След два часа той вече имаше 150 000 последователи. Един час по-късно броят им се беше удвоил.
Докато се протягаше на канапето, Джим си даде сметка, че "Туитър" беше съвършената медия, в която да помъдрува върху аферата "Роскоф", както бе станала известна. Първият му опит беше малко встрани от темата. "Часовникарят" Ларус е просто един неудачник и помоему най-неуспешният от всички френски президенти, които помним." Помоему – сякаш имаше и други мнения. Посредствено. И необратимо. На следващия ден американският президент се събуди рано, за да оглави дебата от леглото си и да им покаже как се правят тия неща. "Дребничкият Силви Ларус да потопява английски кораби. ЛОШО!" Беше като поезия, лееше се плавно, наситена със смисъл и с плъзгаво неглижиране на подробностите. Ларус беше направо кастриран, после омаловажен с една презрителна насмешка, вярна или не (неговото име беше Силвен и беше почти два метра висок), която му се лепна завинаги; рибарската лодка стана кораб, корабът стана кораби и, разбира се, не се споменаваха такива досадни подробности като броя на загиналите. Заключението беше детинско и невинно, забележително и коректно в своята едносричност. А прощалната бравурност на тези огромни заглавия, този лаконичен удивителен знак! От страната на свободните хора дадоха урок по въображаема свобода.
По-късно, с молив, застинал над бележника, Джим се зае да въведе подобрения в законопроекта за Реверсализма. Виждаше пропуск по отношение на криминалните. Бидейки безработни, можеха да пазаруват като луди, да тъпчат куфари с пари в брой, да отскачат в чужбина до някоя презряна икономика на страна от Европейския съюз и да си отворят банкова сметка. Да работят, за да печелят в Кале, и да пазаруват, за да печелят в Доувър. Копелета. Решението беше ясно, така или иначе то вече се случваше. Безкасовото общество можеше по дигитален път да проследи всеки паунд, спечелен в магазините, и всеки паунд, похарчен за работно място. Спестяването на суми над двайсет и пет паунда ще бъде обявено за криминално деяние и това ще бъде широко разгласено. Максималната присъда? Ами да не бъдем прекалено строги, не и в началото. Нека е пет години.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.