Три етажа



10 ноември 2020 Ешкол Нево
Според Фройд има три основни фази на развитие и тук писателят Ешкол Нево ги представя като три истории, събрани зад стените на една сграда.


Действието в Три етажа (превод: Паулина Мичева, 272 стр., цена: 18 лв.) се развива в жилищна сграда в предградията на Тел Авив в три емоционални монолога. Арнон живее на първия етаж със съпругата си и двете им малки дъщери. Той споделя със стар приятел от армията тревогата си за вероятността една от дъщерите му да е била сексуално малтретирана. На втория етаж Хани, млада майка с две деца, е наричана от съседите си "вдовицата", защото съпругът ѝ постоянно пътува. Чувствайки се напълно сама, тя пише писмо до своя близка приятелка, в което разкрива страховете си. На последния етаж живее бившият съдия Девора, която поема по нов път в живота си в опит да се сдобри с отчуждения си син. Девора записва на стар телефонен секретар съобщения до покойния си съпруг. С всяко изкачване нагоре по етажите се приближаваме до кулминацията в нечий живот.

Откъс от Три етажа

Това, което се опитвам да ти кажа, е, че под изненадата имаше нещо друго, за което с Айелет не смеехме да говорим, нещо, което подсъзнателно знаехме – е, добре, поне аз знаех, – че може да се случи. Знаците бяха там през цялото време, но избрахме да ги пренебрегнем. Какво може да бъде по-удобно от съседи, които гледат децата ви, когато вие не можете? Само си помисли. Пет минути преди да тръгнете, просто вземате дъщеря си така, както си е, без да се налага да влачите чанти, без да се налага да я карате до някъде – почукване на вратата на етажа срещу вашата и това е. Тя е щастлива, че ще остане при тях. Те са щастливи, че тя им е на гости. А вие сте щастливи, че сте свободни да правите своето си нещо, каквото и да е то. И е по-евтино от обикновена детегледачка. Говоренето за такива неща е неприятно, но нямам енергията да се цензурирам, така че просто ще ти кажа всичко, а ти обещаваш да не пишеш за това в някоя от книгите си, става ли? Двойка пенсионери като тях нямат представа какви са цените за заплащане на труда на детегледачка на свободния пазар. Те не са част от информационната мрежа на детегледачките. Което означава, че можеш да им кажеш каквато цена си поискаш. И ние го направихме. Двайсет шекела на час. Преди девет години това беше разумно. Ниско, но разумно. Междувременно средното заплащане в нашия район се покачи до четиресет шекела на час, но ние останахме на двайсет. От време на време Айелет ми напомняше, ей, нали знаеш, трябва да им плащаме повече. И аз казвах, да, разбира се, ще им плащаме повече. Но останахме на двайсет. И те не казаха нито дума. Изискани хора, знаеш, като всички онези немски евреи, йеким. Той се разхожда из къщата в костюм и с вратовръзка, а тя е преподавател по пиано в консерваторията, казва неща като „дали бихте били така любезни“. Дори и да са искали да коментират заплащането, гордостта им на йеке не би им го позволила. И ние си казвахме – добре, може би не на глас, но си го мислехме, – а какво всъщност имат в скучния си живот тези хора? Те трябва да ни благодарят. Те трябва да ни плащат за привилегията да бъдат с Офри. Не помня точно на колко години беше първия път, когато я оставихме с тях, но тя беше доста малка. Колко време трябва да чакаш, за да правиш секс с жена, след като роди? Месец? Месец и половина? Ето как започна. Със секс. Айелет имаше токсемия последния месец от бременността си, така че не можех да я пипна. A месец след като роди, все още кървеше. И аз бях толкова възбуден, че буквално щях да избухна. Никога преди не ми се беше случвало – по средата на среща, докато гледах някоя жена клиент, изведнъж си представях как я завличам в тоалетната и разкъсвам дрехите ѝ. И там е работата, че жените усещаха глада ми. Много от тях ми се натискаха през този период, много. И не е като да съм Брад Пит или нещо подобно. Получих такъв есемес от спининг инструкторката си, леле, направо няма да повярваш, че е истински. Ще ти го покажа някой път. Но се владеех. Хапех устни и стисках. И Айелет го оценяваше. Не каза: "Оценявам го", тя не би казала нещо подобно. Но винаги ми казваше: "Липсва ми докосването ти, нуждая се от него, колкото и ти". Една вечер тя предложи: „Нека оставим Офри с Херман и Рут за няколко минути“. И прокара пръст по рамото ми, бавно. Което бе сигналът ни за тези неща. Идеята бе нейна. Айелет го инициира първия път. Заедно почукахме на вратата им и попитахме дали могат да вземат Офри за няколко минути. Мисля, че веднага разбраха за какво става дума. Каква беше спешността. Личеше си, че са от възрастните хора, които все още са съхранили онази искра помежду си. Херман е висок човек, който винаги стои с много изправена стойка. Прилича на германски канцлер. А Рут има дълга бяла коса, която винаги носи прибрана назад на конска опашка, и с нея прилича повече на жена, отколкото на възрастна дама. Тя попита Айелет кога Офри е яла за последно и Айелет ѝ каза, че сега не би трябвало да е гладна, а и наистина я оставяме само за няколко минути. Рут попита дали Офри използва биберон и поиска да оставим един памперс, за всеки случай. Тогава Херман започна да издава смешни звуци и да гъделичка Офри по корема с крайчеца на вратовръзката си. Офри му се усмихна. Усмивките в тази възраст са инстинктивни, не истински, знаеш. Но все пак казах на Айелет: "Виж как му се усмихва". И Рут каза: "Децата са луди по Херман".

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098