Антон и Пламена Нашеви за дома и стъпките към непознатото

13 октомври 2021 текст Деметра Георгиева
Приветстваме двама приключенци, предприели поредното си пътешествие – този път като автори на книга. Антон и Пламена Нашеви пътуват и изживяват мечтите си, които ги водят от Африка до Южна Америка. Семейството издава дебютната си книга Стъпки към непознатото, с които се пренасяме в посетените от тях далечни страни. След голямото им пътешествие семейство Нашеви приветстват и ново попълнение – дъщеричката им Ева. Всеки ден с нея е весело приключение, което авторите посрещат с топлина и любопитство. Стъпки към непознатото се представя в София на 11 октомври в Клуб на пътешественика и на 13 октомври в Столична библиотека. За момента можем да се сдобием с книгата директно от техния сайт.


Как бихте се описали?

Пламена: Позитивен човек, на когото невинаги му личи. Човек със зависимост към планините. Много страдам, ако нямам възможност да ходя на планина. Обичам да пътувам и опознавам нови култури.

Антон: Спокоен човек, който обича да прекарва време сред природата. Това включва планини, но не само. Бих се нарекъл и футболист - цял живот играя, преди по-сериозно, но сега е хоби. Обичам и да научавам нови езици.

Какво ви подтикна да напишете своята дебютна книга Стъпки в непознатото?

Антон: По начало не го бяхме планирали по време на пътуването. Чак след като се прибрахме в България, се зароди тази идея. Искаме това, което сме преживели, да стигне до по-широка публика отвъд нашите приятели. Много българи си мислят, че пътуването е скъпо или че е опасно, защото хората не са добри, но това не е така. Срещнахме много добри семейства из цяла Южна Америка и Африка. Директно ги питахме дали може да нощуваме при тях и някои се съгласяваха, а други – не. Спахме в къщите на приютилите ни или на палатка в дворовете им.

Ще се радваме тези добри истории да достигнат до повече хора и да ги вдъхновят да пътуват повече. Станахме случайни свидетели и на някои празненства, за които не знаехме. Южна Америка е многолик континент и човек може да попадне на невероятно разнообразие. Пътуването е изключително обогатяващо изживяване. Когато напуснеш комфортната си зона и направиш нещо различно, научаваш нови неща за себе си.

Пламена: Когато се прибрахме от пътешествието си и разказвахме на приятели историите си, описани в книгата, все по-често чувахме „Е, трябва да напишете книга!“. Отне ни много време да усетим, че наистина трябва. Един ден просто светна лампичката и решихме, че наистина е добра идея. Хората, които сме срещнали, трябва да достигнат и до читателите ни. За нас беше изключително интересно и сме сигурни, че и за други хора ще е така. Освен че е пътепис, в Стъпки към непознатото разказваме и за много различни етнически групи, които сме срещнали. Всякакви неща, които са изключително далечни от нашия ежедневен начин на живот в България.

Какво означава за вас думата „дом“ или „у дома“?

Антон: За мен домът е там, където се чувстваш добре или където се чувстваш на място. Не е нужно да бъде в родния ти град или в родната ти държава – просто там, където се чувстваш както трябва. На много от местата се чувствахме като у дома си.

Пламена: Колкото и далеч да си от дома, винаги има някой, който да те накара да се почувстваш вкъщи. Дали с топло посрещане, дали с начина на живот и културата. Като дом сме усещали често и палатката, защото когато я разпънем, се чувстваме уютно. Домът е целият свят според мен, ако се чувстваш добре в кожата си и си щастлив.

Има ли специфично място, което усещате, че е останало с вас, където и да отидете?

Пламена: Замбия, категорично. Замбия беше една осъществена мечта и бях в страшна депресия, когато се прибрахме от там. Бях като откъсната.

Антон: За мен цяла Южна Америка. Повечето места, които посетихме, си остават в сърцето ми. Обичам да казвам, че в Южна Америка има за всекиго по нещо. Ако обичаш пустини, има. Ако обичаш джунгли – има. Ако си алпинист, има много подходящи планини.

Пламена: Всички места, които сме посетили и всички хора, които сме срещнали, си ги носим със себе си. От всеки сме взели по нещо хубаво, а дори да е било лошо вече знаем какво не трябва да правим, за да стигаме до ситуацията отново. Носим с нас всеки красив спомен от хората и културата им.

Има ли нещо, което ви липсва, когато сте в България?

Пламена: Срещнахме неща у хората по света, които тук са много далечни. Например, в провинцията на Замбия няма злоба, завист, кражби. Наистина, тези неща там просто не съществуват. Замбийците от племето Бемба, при които бяхме, нямат възможност да живеят по начина, по който живеем ние откъм материална и битова среда. Общността им обаче е много сплотена и си споделят всичко.

Антон: В повечето случаи в Замбия, това което имам аз, го има и комшията. Няма чак такъв контраст между бедни и богати. Тук има надпревара, може би особено сред децата, за това кой има най-новите джаджи. Там разликите са много малко. Има селца, които имат само по няколко колела за транспорт в цялото село. Ако на някого му трябва, просто го взима от съседа и го ползва. Ако има една кола, всички я споделят.

На фона на това, тук дори не знаем имената на комшиите си в блока. Много по-затворени сме. Случваше се да ни спират някакви хора по улицата и да си разменяме номерата и вечерта ни се обаждаха. Питаха ни как сме и дали денят ни е минал добре. Първоначално мислехме, че е защото сме чужденци и се набиваме на очи, но местните проявяват същата загриженост и помежду си.

Пламена: Тук като че ли е по-лесно да нараним някого, отколкото да му направим комплимент. В Замбия много често се започва разговор с непознат, като някой каже „Здравей, днес изглеждаш невероятно, имаш много красива рокля.“. Толкова е лесно да накараш човек да се усмихне!

Какво ви липсва, когато сте в чужбина?

Пламена: Лютеница. Наистина, лютеницата и хубавото сирене най-силно ми липсваха.

Антон: Аз съм свикнал да се отделям от семейството си. Преди да заминем за Замбия, бяхме една година в Англия без да се прибираме. Преди това ходих неколкократно на бригада в САЩ. Всеки път най-много ми липсват катмите на майка ми.

Какво предстои за вашите приключения?

Пламена: Ямбол! Между Сливен и Ямбол си ги има тези бъзици, но наистина се вълнуваме да представим книгата и там. В момента всичко покрай книгата е приключение.

Антон: Извън кръга на шегата, каквото и да предприемем, Ева ще бъде с нас. Тази година през май месец прекосихме Родопите заедно на колела и с една детска рикша, спахме на палатки и по селата. Отне около две седмици, но го приехме и като подготовка за нещо по-мащабно. Сега е много трудно да се правят планове и вече един-два пъти отлагахме свои бъдещи пътешествия, но мечтаем за Южна Америка.

Има ли нещо, което бихте искали да споделите?

Пламена: Надяваме се, чрез книгата да вдъхновим хората да следват мечтите си, колкото и далечни да изглеждат. Въпреки че днес все по-рядко говорим за мечти, те са тези, които ни дърпат напред.

Антон: Първите крачки на едно приключение са най-трудни, но се надяваме повече хора да се осмелят да направят своите първи стъпки към непознатото. А защо и да не ги извървим заедно?

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.