Програмата

Елизабет скоро ще умре, но малцина знаят за болестта ѝ – само лекарят и фризьорът ѝ. Случайна среща с дъщеря ѝ Коко предоставя шанс за споделяне на страшната тайна. Коко се мести да живее при майка си и това вкарва двете жени в лабиринта на сложни взаимоотношения. Миналото нахлува в настоящето с цялата безпощадност на спомените и съзнателно притулваните истини. Острите му ръбове са белязали героите така, както едно преминаване с детско колело през стъклена врата белязва завинаги тялото на Коко…

Най-известната писателка на исторически романи ни връща през 1648, когато Алинор - последната от поколения знахарки - чака под пълната луна в гробището призрака на своя жесток съпруг, за да се убеди, че е завинаги освободена от него.

Първият син на Томас Ман, Клаус Ман, пише тази история за актьор, който се продава, пренебрегвайки вкусовете и убежденията си. Хендрик Хьофген, главен герой на романа, е "едно същество покварено до дъното на душата си, символ на суетата и кариеризма, изобщо молиеровски образ", както казва писателят и драматург Лион Фойхтвангер.

"Открай време приказните истории ме изправяха пред въпроси, примерно: защо героите все отиват в гората, макар да са предупредени за вълци и други опасности, казано им е да вървят по пътеката, не, сякаш нарочно се залутват в непроходимите дебри. Какво търсят там?

"Тази сутрин Джим Самс, умен, но не и прозорлив, се събуди от неспокойните си сънища, за да открие, че се е преобразил в гигантско същество." Това е първото изречение от новия роман на Иън Макюън, което е почти еднояйчен близнак с началото на Метаморфозата на Кафка.

Романът, основан на истинска история, е за надеждата в едно от най-мрачните места в историята - лагера на смъртта Аушвиц-Биркенау. Марио Ескобар разказва за оцеляване и силата на любовта.

Умението да отлагаш удоволствията, казва психологът и експерт по самоконтрол Уолтър Мишел, води до по-високи резултати на SAT, по-добро социално и когнитивно функциониране, по-здравословен начин на живот и по-добро чувство за собствена стойност. Как така, разказва в книгата си, като отговаря и на въпроса дали силната воля е вродена черта или се научава.

След огромната популярност по света на първата част, сега идва и книга 2 от серията, която разказва истинските истории на куп жени. Всяка кратка биография на лява страница е комбинирана с илюстрация от различен художник на дясна - идеята се оказва толкова силна, че книгата не се приема просто за детска, а и за албум с добре побрани рисунки и феминистки дух.

Издателите продължават серията, в която преиздават най-известните работи на Труман Капоти. Следваща е Хладнокръвно - неговата история за истинско убийство, станала така популярна с чистия си език и задъхан сюжет, че започва цял нов жанр на документално-художествена книга с криминален тон (true crime).

Излиза ново издание на втората част от поредицата на Тери Пратчет за номите, пълна с типичните за него абсурдизъм и хумор.

1978 е и Мураками, тогава собственик на джаз бар в Токио, късно една вечер сяда на кухненската си маса и започва да пише първите си новели. Тази публикация ги събира на едно място: Чуй песента на вятъра и Пинбол, написани първи, но издадени след много други негови успешни романи, показват как той е започнал да пише, какво го е вълнувало в началото на кариерата му и началото на белезите, които днес са характерни за стила му.

Ерих Фром разказва за любовта не като за мистерия, а като умение, което може да бъде научено и което изисква "действителна скромност, смелост, вяра и дисциплина". Известният психолог разглежда различните видове обич - майчина, братска, еротична, към себе си или към висша сила. Така той разказва защо обичането е процес, а не въпрос на късмет - и какво е нужно, за да обичаме и да бъдем обичани.

Антъни Бърджес продължава комичния си разказ за Ендърби, "поет, отшелник, мизантроп и неразобличен романтик", както вече е станало ясно от първата книга от поредицата – Ендърби отвътре.

Авторът на поредицата за Ханибал Лектър се връща с нова зловеща книга - шестия му роман, с който се завръща след дълго отсъствие.

Момчил Николов (Последната територия, Hash oil, Кръглата риба) се завръща с роман за свободата - от края на Народна република България и началото на Прехода.

По повод 30-годишнината от началото на демократичните промени в България, журналистът Даниел Ненчев публикува свои интервюта с български артисти със значими световни постижения.

За романа Синът на началника на сиропиталището (2012), Мичико Какутани от Ню Йорк Таймс пише "дръзка и забележителна книга, която не само разкрива плашещи гледки към тайнственото царство Северна Корея, но и също така успява да достигне до същинското значение на думите любов и саможертва". Романът печели наградата Пулицър за 2013.

Сборникът с разкази на Марк Твен показва точно защо продължаваме да го четем след 150 години - заради хумора и остротата на наблюденията му.

Кой друг да разкаже тази книга по-добре от нейната авторка, която вече я чела пред публика след първото ѝ публикуване през 2008?