“В пукнатините на канона” на Георги Господинов



21 септември 2021 текст Десислава Желева
Най-новата книга на Георги Господинов се нарича В пукнатината на канона и сама по себе си е пукнатина в канона на петте му стихосбирки, трите му романа, четирите сборника с разкази, графичния роман, пиесата, детската книга, книгите с есета (и на останалото, което по невнимание на пишещата този текст е пропуснато). Като за начало, тя не е нито роман, нито сборник с разкази, а литературно изследване на високо научно и стилистично ниво. Може би за мнозина е известно, че писателят е завършил Българска филология в Софийския университет, а по-късно следва и защитава докторантура по Нова българска литература към Института за литература при БАН на тема Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век. След това важно уточнение темата (или по-скоро темите) на най-новата му книга вече не изглежда чак толкова изненадващо.





В пукнатините на канона излезе тихомълком през месец август тази година и макар първоначално вълнението около нея да бе бурно, то сякаш бързо отшумя впоследствие и това неизбежно се дължи на по-особения жанров характер на изданието. Колко читатели в днешно време доброволно биха отделили време за четене на сборник с аналитични текстове на литературна тематика? Надали много. Но научността на книгата заблуждава и В пукнатините на канона определено не бива да бъде обект на читателските предразсъдъци към литературните изследвания. Нима наистина има някой, чел статия, интервю, разказ или роман на Господинов, който да очаква от него архаични кабинентни упражнения по литературознание? Разбира се, че говорим за много повече от това.

Книгата е разделена на две части. В първата Георги Господинов обръща поглед към непопулярни произведения на едни от най-каноничните български писатели и поети, за да ги подложи на фина дисекция. Оттук идва и “пукнатината” в канона от заглавието. Под лупата на писателя попадат Ней на Христо Ботев, Теменуги на Пейо Яворов, Жените на Варшава на Георги Марков, Моторни песни на Никола Вапцаров. Освен тях обаче той се завръща (отново) назад към ямболските си корени, за да открехне прозорче към “така дискретния анархист”  - изкуствоведа и ямболия Кирил Кръстев.

Във втората част на книгата Господинов остава верен на онова, което читателите очакват от него, и дори извън художествената форма отново промъква в текстовете си темите за миналото и социализма, емпатията, спомените, паметта и най-вече тъгата. Той, както добре е известно, познава нейната физика и неуморно съзерцава проявите и сенките ѝ. В съдържанието на тази част веднага изпъкват Лексиконът. Към дискурса на детството и юношеството през социализма и Невидима антология. Литературата в последните български банкноти. Оригиналността и задълбочеността и на двете изследвания са така пъстри и внушителни, че всеки любопитен читател би останал впечатлен от тях. Детайлността, с която Господинов е проучил банкнотите, например, е достойна за възхищение, тъй като дълго след прочита в ума на четящия остават визуални елементи и взаимовръзки, за които иначе трудно би се досетил сам.

В В пукнатините на канона текстовете са разнообразни не само като теми и исторически ареали, но и като стил на писане и гледна точка. Докато Господинов говори за Ботев и Яворов, например, той използва стегнат, почти телеграфен, но все така жив език и бяга от субективизма. В текстове като Към една неписана “История на тъгата в българската литература” пък авторът си позволява онова добро познато ни писане от Физика на тъгата и Времеубежище. Носталгията по детството прозира, тъгата по избледняващата емпатия също.

Естествено е писателят да пише като себе си, но е чудесно да го прочетем и в нова светлина – тази на доктор по Нова българска литература. Именно в тези му по-научни текстове се забелязва стилово родство на изследванията му с тези на проф. Валери Стефанов в книгата му Българската литература на 20-и век. И двамата успяват да оцветят литературните си анализи с цветовете на брилятните си умове, изпълвайки привидно сух текст със сочна реч. С други думи –  майсторски интересно. Научни рецензенти на В пукнатините на канона са доц. д-р Бойко Пенчев и доц. д-р Елка Димитрова. Редактор е съпругата на Господинов Биляна Курташева, а коректор е Ива Колева. Може би е излишно уточнението, че изданието е изрядно, също както и удоволствието, което интелигентният читател би изпитал от него.

Георги Господинов има смелостта да напише и издаде книга с текстове за други текстове, без да се притеснява, че сякаш нуждата от дълбочинно разбиране на класическите литературни произведения и теми изглежда бледа и слаба. Във времето на интернет, на свръхпроизводството и свърхкрещенето на хора, наричащи себе си писатели, той прави реверанс на произведения извън канона. Защо ли? Дали заради неизменната си емпатия, която носи като цвете на ревера си? Дали заради обичта към корените и миналото на литературата? Дали защото тъгата го привлича толкова много, че дири следите ѝ в последните 120 литературни години? Дали заради нуждата да даде глас на тихи истории?

Отговорът на тези въпроси е един. “Да”.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.