Живи рани



1 декември 2016 Виктор дел Арбол
Едуардо e художник, преживял ужаса да изгуби жена си и дъщеря си в пътно произшествие. След катастрофата животът за него губи смисъла си и той преживява от случайни поръчки. Нает е от известна цигуларка, за да направи портрет на човека, убил сина ѝ при катастрофа. Срещата между двамата ще постави началото на множество драматични събития.


Живи рани (изд. Изток-Запад, цена: 20лв) е характеризирана от критиката като силен, богат, плътен и хващаш за гърлото роман. Авторът му Виктор дел Арбол е роден в Барселона през 1968. Завършва история. Години наред работи в каталонската полиция. Срещите му с различни хора и техните съдби оказват голямо влияние върху творчеството му при изграждането на достоверни психологически образи с дълбоко познание за човешкото страдание.

Арбол е носител на множество литературни награди, а книгите му са преведени на повече от десет езика. Ето и откъс от книгата в превод от Светла Христова:

Във въздуха се носеше уханието на току-що сварено кафе и тоалетен сапун. Противно на очакванията, въпреки занемарената фасада на хотела стаята беше хубава, обзаведена в донякъде минималистичен стил, който навяваше хлад: бели голи стени, евтини мебели. Телевизорът бе настроен на музикален канал; в този миг цигуларката Ванеса Мей изпълняваше произведение в аранжимент на Вангелис.
Жената се бе подпряла на парапета на малката тераса и гледаше сивкавия хоризонт на Мадрид с гората от заострени антени.
– Красив изглед от града – рече Ху вместо поздрав.
Тя не се обърна веднага, но кимна, галейки голите си ръце. Бавно изви шия и показа профила на подпухналото си от съня лице с разрошена на челото коса. Беше облечена в тъмночервена нощница с презрамки, която очертаваше фигурата ѝ, започнала да се обезформя. Беше боса и подпираше стъпалото на десния си крак върху пищяла на левия. Господин Ху забеляза, че всеки от ноктите на краката ѝ е лакиран в различен цвят. Тази жена вероятно бе малко ексцентрична и това му допадна.
– На снимките изглеждаш по-възрастен – импулсивно рече тя. Огледа Ху със смесица от тъга и решителност. – На колко си години?
– Двайсет и четири – излъга Ху, без да му мигне окото. Знаеше, че тази възраст премахва всички предразсъдъци, а и с лекота можеше да изглежда на толкова. – Но ако предпочиташ, мога да си тръгна – добави той с лека неприязън.
Жената му отправи труден за тълкуване поглед и на лицето ѝ се изписа състрадателна усмивка. Протегна ръка и придърпа младежа към себе си. В действителност бе много по-красив, отколкото на снимките в уебстраницата. Докато галеше лицето му на андрогин, тя усети пристъп на угризение, дори отвращение, но прогони тези чувства, когато той я хвана през кръста и я целуна продължително по шията.
– Искам да ме целунеш по устата. Това влиза ли в тарифата ти? – попита тя със сдържана жестокост, напомняща усилието на куче да захапе собствената си опашка.
Господин Ху се вгледа в очите ѝ, полускрити от дълбоките торбички, и сви рамене.
– Целувката по устата е нещо много интимно, почти като да кажеш на глас името си пред някой непознат.
– Казвам се Росио, това стига ли ти?
Вместо отговор господин Ху погали корема ѝ с върховете на пръстите си. После я целуна по устните и усети как тя откликна нетърпеливо.
Някои хора се любят с прикрит гняв, обвинявайки се тайно за този миг на наслада, който си позволяват, изгаряни от съмнения и упреци. Именно така му се отдаде и жената на канапето в стаята. Дори не му позволи да ѝ свали нощницата. Не искаше да разкрие нищо лично пред този непознат, който бързо я обезоръжи с безсрамните си движения и погледи.
Ху я огледа внимателно. Вече не беше млада и не бе добре запазена; вероятно бе свикнала с удобството на тези сделки и с пренебрегването на чувствата, с безгрижието да не дава нищо, което не иска да даде, а да изисква всичко в замяна. Плащайки за секс, получаваше известни права, която я възбуждаха – съзнанието, че е предмет, препятствие по пътя на наетия любовник към неговата цел, парите, които го чакаха на масата. Желанието бе чисто плътско, сексът бе практичен; кожата се възбуждаше, но сърцето бе в безопасност, предпазено от нови и стари рани.
– Наред ли е всичко? – попита господин Ху. Познаваше това абстрактно чувство, тази скованост в хълбоците, целувките, подобни на ухапвания, и това безразличие към ласките му. Натъжаваше го фактът, че при цялото си старание нямаше да успее да разбие буцата лед, в която някой отдавна бе замразил сърцето на тази жена. Не му оставаше друго, освен да се отдаде механично, да бъде прилежен в техниката и изкусен в развръзката. Един оргазъм, може би два, и нищо повече. Това се искаше от него тази сутрин.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.