Расла съм

под отчаяното сърце на майка ми. И до днес чувам как се

разбива, как се страхува.

Расла съм

до счупените ключици,

до синините.

Може би затова са сини очите ми.

И аз ритах безпомощно,

за да я спася от баща ми,

а тя си мислеше, че се радвам

и ме галеше с ръката, на която блестеше златната халка на една

тъжна робиня.

И аз бързах, мамо, да изляза,

за да те защитя,

девет месеца ми трябваха,

а после мълчах цяла година.

Трябваше да се науча да тичам, мамо, за да те опазя,

после събирах сили, за да те спася и го направих.

Затова съм тук,

въпреки че не трябваше.

Аз съм обречен

ембрион на тъгата, мамо…

Току преди Коледа любимата ни поетеса Любел Дякоf ни зарадва с втората ѝ стихосбирка Ембрион на тъгата на издателство Библиотека България. Младата авторка посвещава книгата на своята майка и ни приканва да я последваме по пътя на болката от утробата до днес. Очакват ни страхове, отчаяние, меланхолична философия за живота и смъртта, истории за детството и болезнената любов. С две думи - поетичен класицизъм.

1.67 лева от всяка закупена книга ще бъде дарена на Фонд за подкрепа на жени, пострадали от домашно насилие на фондация BCause, колкото е и държавната издръжка за жена, настанена в кризисен център.

Книгата е налична тук.