Птичият събор

21 януари 2014
В Птичият събор илюстраторът, автор и режисьор Петер Сис преразказва класическата персийска епическа поема, написана от Фарид ад дин Аттар в 12 век. Макар и с почти хилядолетна давност, притчата оживява пред съвременния читател с удивителната си актуалност.


Книгата
Птиците от целия свят се събират, за да открият Симорг, своя единствен истински цар, който обитава планината Каф. Водени от папуняка, те поемат на път и прелитат седем долини: на Търсенето, на Любовта, на Знанието, на Безразличието, на Единението, на Изумлението и на Смъртта.
По пътя си те минават през най-различни изпитания, преживяват болка и загуба. Когато последните оцелели птици достигат планината, те разбират, че царя, когото търсят, всъщност са всички те – и всяка една от тях.
Рисунките с молив и акварел на Сис пресъздават перспективи от птичи поглед на всеки пейзаж, над който преминава ятото докато прелита всички краища на света в търсене на смисъла – и в крайна сметка научава, че смисълът е в настойчивото постоянство и задружните усилия.

Авторът
Роден в Бърно, в бивша Чехословакия през 1949, Петер Сис е илюстратор, писател и филмов режисьор с международна извесност. Сис е автор на повече от двайсет книги и е седемкратен носител на наградата на New York Times Book Review за най-добра илюстрована книга на годината.

За първоизточника
Малко се знае за Абу Хамед бен Абу Бакр Ебрахим (по-известен с псевдонима Фарид ад дин Аттар, или Аттар Нишапури), но подробностите, които са ни известни подсказват, че е бил човек, противопоставял се на условностите и схващанията на своето време.
Аттар (1142-1221) живял в Нишапур, в североизточна Персия. Известен бил като Аптекаря, защото пишел стиховете си в аптека, която се ползвала като лечебница и където същевременно се продавали парфюми. Аттар имал теологическо образование и пътувал много: до Египет, Дамаск и Мека; посетил дори отдалечени места като Туркестан и Индия. За него казвали, че никога не дирел царско благоволение. Освен Птичият събор (известен още като Беседата или Птичето събрание), той написва Жития на светците в проза. В нея Аттар събира посланията на суфистките светци, които нямали свои собствени текстове.
Аттар бил осъден като еретик и прогонен, а имуществото му било заграбено. Около 1220 се върнал в Нишапур, където намерил смъртта си по време на монголското нашествие.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.