Цвета Делчева в тази стихосбирка съзнателно бяга, по думите на Светлана Стойчева, от "институциите "избрани", "събрани", "нови" стихотворения, тук те са заедно – публикувани и непубликувани (включително "Стихотворенията, от които се отрекох") – в едно гигантско поетическо изречение, съставляващо мегасинтаксиса на книгата, или както го казва поетесата: Онова, което ми беше дадено да напиша."