Мефистотел



6 февруари 2020 Клаус Ман
Първият син на Томас Ман, Клаус Ман, пише тази история за актьор, който се продава, пренебрегвайки вкусовете и убежденията си. Хендрик Хьофген, главен герой на романа, е "едно същество покварено до дъното на душата си, символ на суетата и кариеризма, изобщо молиеровски образ", както казва писателят и драматург Лион Фойхтвангер.


От провинциален актьор Хендрик става главен интендант на държавните театри, ползвайки се с благоволението на хитлеристката върхушка. За издигането си той използва всякакви средства – сплетничи, лицемерничи, мами и лъже. Превръща се в скрит Мефистофел. Макар да е напълно безчувствен, у него са останали две неща – страхът от обречената загуба на Третия райх и болезненото осъзнаване, че е станал палячо на нацистите. Заслужава ли си труда да се пише роман за такава фигура? Клаус Ман отговаря сам в едно интервю: "Вместо характер у този Хендрик има само амбиция, суета, жажда за слава, инстинкт за действие. Той не е човек, само комедиант – символ на един напълно комедиантски, най-дълбоко лъжлив, измамнически режим. Артистът триумфира в държавата на лъжците и измамниците. Мефистофел е роман за една кариера в Третия райх."

Макар авторът да уточнява в бележка накрая на романа и в интервюта, които дава след публикуването на Мефистофел, че изобразява типове герои, а не конкретни портрети, един от прототипите на Хендрик е ясен – неговият зет и съпруг на сестра му Ерика – Густав Грюндгенс. Осиновеният син на Грюндгенс издейства съдебна забрана за публикуване на романа след първото му издаване в Западна Германия от началото на 60-те. След седем години съдебни заседания Върховният съд забранява книгата. Тя продължава да излиза в Източна Германия и в чужбина и става бестселър.

Българският превод е на Никола Георгиев, последно публикуван през 1982.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.