Невидимият пазител



12 ноември 2014 Долорес Редондо
Световният бестселър Невидимият пазител от баската писателка Долорес Редондо излиза на български.


Невидимият пазител (ИК Колибри) ни пренася на брега на река Бастан в иначе живописното градче Елисондо. Намерен е труп на младо момиче, а малко по-късно броят на жертвите започва да расте. Серийният убиец процедира с момичетата по абсолютно идентичен начин – удушава ги с корда, после ги пренася на реката, разполага ги според фантазиите си и изпълнява специфичен психосексуален ритуал. Пресата припомня легендата за басахауна, господаря на гората, а инспектор Амая Саласар, на която е възложено разследването, трябва да съчетае съвременните научни методи с познанията си за митични представи и народни вярвания.

Баската писателка Долорес Редондо Мейра е родена през 1969, учила е право и гастрономия, но истински успех постига в литературата. Невидимият пазител е нейният дебютен роман - уникално съчетание на психологически трилър, криминална история и легенда, и поставя началото на трилогия, чиито права вече са продадени в десетки държави по света. Романът беше обявен за най-добър испански трилър на годината за 2013 от влиятелния вестник La Vanguardiа, а според El Mundo Невидимият пазител бележи прелом в историята на испанския роман.

Откъс от книгата:
"Докато се спускаше по склона, издълбан в скалата от хилядолетната река, Амая видя в далечината прожекторите и ограничителните ленти, очертали периметъра на действие на полицаите. Встрани съдия-следовател Естебанес разговаряше тихо със съдебния секретар и от време на време поглеждаше към мястото, където лежеше тялото. Двама фотографи от Криминална полиция го заснемаха със светкавици от всички ъгли. До трупа клечеше експерт от Наварския институт по съдебна медицина, който очевидно измерваше температурата на черния дроб.
Амая установи със задоволство, че що се отнася до влизането и излизането от заградената зона, всички присъстващи спазват реда, определен от първите полицаи, пристигнали в района. Но въпреки това й се стори, че както винаги има твърде много хора. Бе граничещо с абсурда чувство, което вероятно се дължеше на католическото й възпитание, но когато трябваше да застане пред поредния труп, неизменно изпитваше онази потребност от смиреност и уединение, която я обземаше на гробища и която се нарушаваше от професионалното, дистанцирано и чуждо присъствие на онези, които сновяха край тялото – едничък свидетел на деянието на убиеца, но въпреки това безмълвен, ням, самотен в своя ужас."

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.