Кения отдавна се е превърнала в синоним на шампионите по бягане. Няма друга страна, която да е родила толкова рекордьори на леката атлетика и дългите разстояния. От 20-те най-бързо избягани маратона в света за всички времена 17 са спечелени от кенийци. Днес осем от десетимата най-бързи мъже на планетата са кенийци. Каква е тайната им?


Като дете Адхарананд Фин е сравнително добър бегач, но журналистическата му кариера оставя тази мечта на заден план. На 36 години повечето мъже биха си купили спортна кола, но Фин събира цялото си семейство и отлита за Кения в градчето Итен, където един на всеки четирима души е професионален бегач. Там британецът се надява да отговори на един въпрос, който мъчи десетки хиляди хора: Каква е тайната на кенийците?

Първоначално Фин смята, че разковничето се крие в бягането на бос крак, но в Итен той вижда, че местните атлети носят маратонки. Или поне възрастните. Кенийските деца бягат до училище и обратно боси, защото не могат да си позволят обувки. Тази ранна принудителна подготовка им дава старт, немислим в западния свят. Но това е само капка в морето. Мнозина смятат, че тайната е в гените, климатичните условия или простия подход на отдадено посвещение на тренировките и много сън (до 16 часа на ден). Самите кенийци отдават бързината си на царевичното тесто, което консумират ежедневно, или на тежките условия, които не им оставят място за провал.

С пристигането си Адхарананд Фин се задъхва по прашните кенийски пътеки дори и след най-бавната жена, но е решен да подложи тялото си на местните условия и да застане редом до най-бързите хора на планетата в преследване на тяхната тайна.