Програмата

През 1894 френският живописец, скулптор и график Пол Гоген изоставя Европа, за да осъществи една стара мечта на Ван Гог – да заживее в тропическия рай на Таити.

През 1925 Борхес публикува скромен сборник с есета под наслов Разследвания. Заглавието шеговито се стреми да върне към първоначалното ѝ безобидно значение испанската дума "inquisición" – разследване, покрита със зловеща слава покрай горящите клади на Светата инквизиция. Авторът включва този пръв есеистичен опит в своеобразен списък на забранени за преиздаване свои книги и едва двайсет и седем години по-късно със сборника есета Нови разследвания реабилитира и за себе си, и пред читателите безспорното си умение да твори в този жанр.

Очарователни, смешни, загадъчни, нерядко озадачаващи и неизменно вълнуващи, 17-те разказа в сборника на Харуки Мураками предлагат поглед отвътре към живота в Япония и отвеждат към паралелни светове, но не далечни, не недостижими, а разположени съвсем наблизо, под повърхността на ежедневното.

51 новели, притчи, басни и афоризми съдържа тази книга, написана 18 години преди Декамерон на Бокачо от испанския благородник дон Хуан Мануел (1282-1349). Той е имал бурна съдба, внук и племенник е на крале, а дъщеря му става кралица.

В началото на 18 век португалският крал Жоао V дава обет пред Бога, че ще построи манастир в Мафра, ако кралицата го дари с наследник. Започва невиждан по мащабност градеж, свързан с огромни усилия и жертви, в който участват хиляди поданици от цялата страна.

Епичната трагикомедия на Фокнър разказва за едно деветдневно пътуване с каруца през 20-те години на миналия век из въображаемата Йокнапатофа.

Белгийския писател, който пише на френски,  ще познаете веднага по едно: черният хумор.

Авторът на Повелителят на мухите печели Нобелова награда за литература през 1983. Малко преди това, през 1980, печели и Man Booker Prize за Морски обреди – мрачна приказка за неподвластността на човешката природа и пагубната сила на съвестта.

След като ни показа какво е Деликатност и ни потопи в спомени и раздели, популярният френски писател ни предлага загадка. Тя се съдържа в чудната история на един библиотекар, който решава да събере всички книги, отхвърлени от издателите.

Салим, млад индиец от семейство на търговци в Африка, наследява малко магазинче, решава да напусне крайбрежието и се отправя към вътрешността на континента.

Замък похапва пай с комари, слон се сприятелява с миниатюрен господин пеперуд, вълшебник събира човешките тревоги под ябълково дърво на далечна звезда, а един бял кон хич не обича да пие чай. Такива фантастични истории разказват четирите приказки на големия поет Е. Е. Къмингс, които издателство Лист събра под обща корица в Слонът и пеперудът за поредицата си Детски шедьоври от велики писатели. Преводът е на Владимир Молев, а страхотните илюстрации – на Юлиян Табаков. Надникнете с нас на kids.programata.bg.

Наричат този роман (финалист за Ман Букър и Американската книжна награда) „най-амбициозната хроника за социалния и емоционален живот на гей мъжете”, а за да се подготви за него, американската писателка Ханя Янагихара събира и изучава фотографски портрети на млади мъже, погубени заради секс и наркотици.

"Мръдни, Ишмаел. Помести се, Йона. Направете място за един разказ за риби, шеговит и фантастичен, странен и меланхоличен, който следва да заеме полагащото му се място сред класическите екзистенциални разкази за обитателите на океанските дълбини", пише журналистът Хамптън Сайдс за книгата на норвежеца Мортен А. Стрьокснес.

Романът на Салман Рушди е мащабна и безмилостна трагикомедия за ужасните и абсурдни сътресения в съвременния глобализиран свят с епицентър Ню Йорк.

"Мързелив като търтей" е сравнение, което най-после ни се изяснява с разтварянето на Пчелите на поляка Пьотр Соха – невероятно красива енциклопедия, която изстрелва от раз младото издателство Дакелче към рафта ни. И която говори на над-7-годишните с най‑правилния тон – този за (почти) пораснали хора, каквито те са. Надничаме сега под корицата ѝ на kids.programata.bg.

Ефия и Еси са полусестри, орисани никога да не се срещнат. Родени в съседни ганайски села в размирния и целунат от коварните устни на робството 18 век, те слагат началото на два рода, чиято съдба се превръща в историческа карта на Америка и Гана в рамките на няколко десетилетия.

В интервю прочутият италиански стилист твърди, че е написал тази книга заради "любовта си към града" и в отговор на "страданието", което му причиняват градовете, погубени от алчността.

Не е пресилено да се каже, че е най-награждаваният роман на десетилетието – след Пулицър през 2017, той получава и National Book Award for Fiction 2016 и Goodreads Choice Awards Best Historical Fiction, а последно беше и в дългия списък за Букър.

"Това име е на корицата на книгата, тъй като така се казвам", споделя той за първия си сборник с разкази Малка човешка мелодия пред Капитал, когато го питат за съвпадението с името на дядо му Йордан Радичков. Освен буквата "Д", разделила две поколения, двамата се различават и по стила, и по епохата, в която пишат своята литература. За третия си сборник Двеста линейки на час Йордан казва, че е "чернова на света", който го заобикаля, а първият разказ Стъпки той започва да пише "по най-хаотичен и безразборен начин към средата на 2016".

Безименният разказвач на тези страници се опитва да оцелее, пишейки на жената, с която се е разделил, за да й обясни състоянието си. Само че писмото му "не е съвсем писмо, а книга", "кръстоска между роман и писмо", изпълняваща ролята на катарзисен бунт срещу съдбата, който обаче не носи утеха.