Програмата

В интервю прочутият италиански стилист твърди, че е написал тази книга заради "любовта си към града" и в отговор на "страданието", което му причиняват градовете, погубени от алчността.

Не е пресилено да се каже, че е най-награждаваният роман на десетилетието – след Пулицър през 2017, той получава и National Book Award for Fiction 2016 и Goodreads Choice Awards Best Historical Fiction, а последно беше и в дългия списък за Букър.

"Това име е на корицата на книгата, тъй като така се казвам", споделя той за първия си сборник с разкази Малка човешка мелодия пред Капитал, когато го питат за съвпадението с името на дядо му Йордан Радичков. Освен буквата "Д", разделила две поколения, двамата се различават и по стила, и по епохата, в която пишат своята литература. За третия си сборник Двеста линейки на час Йордан казва, че е "чернова на света", който го заобикаля, а първият разказ Стъпки той започва да пише "по най-хаотичен и безразборен начин към средата на 2016".

Безименният разказвач на тези страници се опитва да оцелее, пишейки на жената, с която се е разделил, за да й обясни състоянието си. Само че писмото му "не е съвсем писмо, а книга", "кръстоска между роман и писмо", изпълняваща ролята на катарзисен бунт срещу съдбата, който обаче не носи утеха.

1937, Петсамо, Лапландия. Бременната Ирга прекосява границата на ски, за да последва любимия си и обещанията му за безоблачно бъдеще. Но животът невинаги е какъвто го мечтаем. Младата финландка попада в един архипелаг на болката, където човекът е доведен до немислимата крайност на съществуването. Да, годината е 1937…

Един от най-популярните трудове, посветени на критичната и рационална мисъл в 21 век (и оглавил класацията на Ню Йорк Таймс през 2007), тъкмо излезе на български език.

Соледад току-що е навършила шейсет, преживяла е любовно разочарование и иска да впечатли бившия си любовник с новото си завоевание – мускулесто трийсетгодишно жиголо.

След края на войната в бивша Югославия в Международния комитет на Червения кръст постъпва информация, че повече от 30 000 души са изчезнали безследно. Едва половината от тях са идентифицирани до момента. Това е предпоставката, върху която стъпва историята в Замразеното време – книга за смъртта, паметта, травмата от загубата и утехата на непредвидената близост.

Това не е истински роман, а по-скоро "неистинска история", един разказ на историята или "сътворен документ". Въз основа на реалните факти авторът създава един фиктивен Хитлер, който в затвора се мъчи да се изправи на крака след неуспешния Бирен пуч. И както е известно – да се съвземе по начин, по който да изпълни своето предопределение, каквото е смятал, че има.

Неподправен английски хумор, афоризми, забавни шеги и истински истории за джентълмени, които се отличават с британското "чувство за собствено достойнство". Майсторски сюжети, необикновени герои, неочаквани обрати, непредсказуеми финали и, разбира се, типичната му ирония – това са характерните особености на събраните в този сборник истории.

Младо семейство се наслаждава на пикник сред природата, когато едно от децата им прави грешката да се позабавлява със случайно открит мравуняк... Сприхав детектив подлага на кръстосан разпит мистериозен непознат и в процеса на разговора научава ужасяваща истина, която може да му коства живота... Любител градинар изравя в задния си двор древен артефакт, криещ зловеща сила, която моментално го обсебва...

Романът на Набоков е носталгичен портрет на изгнаничеството и на любовта в двете ѝ най-мощни и паметни проявления – към избраницата на сърцето и към родината.

През март 1947 в Нюарк, Ню Джързи, се ражда Арчибалд Исак Фъргюсън – единственото дете на Роуз и Станли Фъргюсън. Този един-единствен живот обаче поема по четири паралелни, независими повествователни пътеки. Четирима Фъргюсън, създадени от един и същ генетичен материал, четири момчета, които са едно и също момче, водят четири едновременни и напълно различни съществувания.

"Когато те видях за пръв път, се съблякох цялата. Бяхме на морето, беше лято или късна пролет... и ти се изправи, тръгна към мен, от вълните се разнесоха аплодисменти." Така спонтанно започва любовната история на едно момиче на 20 и едно момче на 25, чийто идол е литературен герой, въплъщение на индивидуализъм и могъщо его.

През 2009 фотографът Джил Питърс потъва в дълбоката провинция на Албания, за да заснеме малкото останали там "клетвени девици", както кръщава и проекта си четири години по-късно. Познати са още и като "остайници" – жени, които дават обет по Кануна на Лека Дукагини (традиционни закони по тези места) и започват живот като мъж и глава на семейството, придобивайки права, от които иначе са лишени.

Великият поет на Америка публикува творбата си анонимно в шест броя на Ню Йорк Таймс през 1852. По онова време е на 33 години и след като прибира хонорара за историята, замълчава завинаги за нея. Чак през 1882 ще коментира лаконично по-ранните си работи така: "искреното ми желание бе всички тези груби и хлапашки неща тихо да потънат в забвение".

Помните ли Бьорнстад и неговата мания по хокея? Фредрик Бакман ни връща в Града на мечките, който "се буди рано" и се опитва да се отърси от все още крещящия спомен за насилието, променило ежедневието на всички. В продължението му Бакман ни среща както с познатите ни от първата книга герои, така и с нови лица, които се появяват доста неочаквано в провинциалното шведско градче, за да променят живота на гражданите му завинаги.

"Беше прекрасен прохладен следобед…" Така Аби Уитшенк започва всеки път разказа си за онзи юлски ден през 1959 година, в който се е влюбила в съпруга си Ред. Но макар Уитшенкови да са убедени, че не са като другите, поне в това отношение те са едно съвсем обикновено семейство и историите, които си разказват, разкриват само част от цялата истина.

С оригиналността и будния си етичен заряд, Ева Липска е сред най-превежданите полски поети по света. Творбите от последните ѝ две стихосбирки – Четец на папиларни линии и Операционна памет – продължават размисъла над парадоксите в съвременния свят.

Смятана за отдавна изчезнала, картина с образ на жена внезапно се появява в изложба. Фактът смущава не само изкуствоведите, но и тримата мъже, които някога са обичали изобразената жена.