Повече от изречение с Иван Тотев и Димитър Стефанов

20 януари 2021 снимки Елена Николаева
"Времето невинаги е линия. Понякога тази линия се затваря в кръг. Понякога до нея се движи паралелна линия. Понякога се вие като спирала. А понякога линията се преплита сама като Мьобиусов лист, без начало и край. Всичко, което е било, някога ще бъде. Всичко, което ще бъде, вече беше."


Иван и Димитър се събират заради брадите, но това продължава с размяна на добри мисли, които сега наливат по страници в книгите 5 изречения и Някога ще бъде вече беше. Тъкмо вадят последната затоплена от печат с 24 разказа за миналото, настоящето и бъдещето под редакторското перо на писателя Георги Бърдаров.

Иначе Димитър първо е от Младост, после от София, а преди да пропише, си мечтае да е зоолог и състезател във Формула 1. Иван пък е истински бургазлия в душата си, има пишеща машина и често размишлява над цвета синьо, докато чака на вратата за колет от бабите си с любимия му кекс. И между администрирането на Фейсбук страницата 5 изречения и работата им на пълно работно време в творческа агенция ги хващаме да довършат нашите изречения, в които разбираме за детските спомени, цитатите и добрите съвети.

Захванах се с писане, защото...
И: ... не мога да вдигам тежко.
Д: ... нашите ме захванаха с четене от малък. И не ме оставяха да прекарвам твърде много време пред компютъра. А и математиката ми беше зле още от първи клас.

Ако можех да бъда герой от книга, щях да съм...
И: ... някоя от котките в романите на Мураками.
Д: ... Емил от Льонеберя. Не защото се отъждествявам с кой знае колко негови черти. Просто храната в тази книга е описана толкова вкусно, че винаги съм мечтаел да я пробвам.

Най-ценната книга в библиотеката ми е...
И: … 1 от 500-те копия на Под игото на шльокавица. 4 години след като завършихме тази кампания, тя продължава да ми напомня в какво може да се превърнат културата и езикът ни, ако не се грижим за тях.
Д: ... Старо издание на Ад на Данте, илюстрирано с литографиите на Дюрер. От библиотеката на покойната ми баба.

Първият ми детски спомен е...
И: ... как блъскам главата си в ръб.
Д: ... доста типичен балкански. Дядо ми ми дава да изпия пяната от бирата му, аз съм на две години.

Един от най-добрите съвети, които съм получавал...
И: ... "Не се обръщай назад" – типчето, което ме джоби в 10-и клас.
Д: ... "Никога не гъделичкай спящ дракон."

След като написахме последното изречение на Някога ще бъде вече беше...
И: ... пихме ром.
Д: ... сложих точка. За категоричност.

В свободното си време обичам...
И: ... да чета. Банално, знам.
Д: ... онзи невероятен момент, в който си лягаш и знаеш, че няма закъде да се събуждаш рано.

Най-страшното при писането е...
И: ... откъде да започна?
Д: ... да се върнеш и да си го прочетеш за първи път.

Бих сменил за ден живота си с този на...
И: ...малкия Иван, преди да блъсне главата си в ръб и това да бъде първият му детски спомен.
Д: ... астронавт от Международната космическа станция. Ще съм най-безполезният човек, стъпвал там – няма да свърша никаква работа, защото ще зяпам планетата през прозореца.

Цитатът от книга, който бих закачил на стената си е....
И: ... – Четиридесет и две – заяви Дълбока мисъл тържествено и невъзмутимо. – Отговорът на Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало.
Д: ... на немски.
In stillen Nächten weint ein
Mann weil er sich erinnern kann.

Любимата ми българска дума е...
И: ...мама. Две букви, две срички. Целият смисъл на света.
Д: ... турска. Аджеба. Защото след нея винаги си казваме нещата така, както, аджеба, са.

Малко хора знаят това, но...
И: ... не мога да карам колело.
Д: ... има един кит в Тихия океан, който пее с по-висока честота, отколкото всеки друг кит на планетата може да чуе. От края на 80-те до днес учените го засичат постоянно и му казват "най-самотния кит на планетата". На него е посветен разказът 52 Hz в книгата ни.

Мястото, на което отивам, за да презаредя, е...
И: ... Shell
Д: ... твърде далеч, за жалост. До миналата година си мислех, че съм бил на различни презареждащи места. Но тогава имах огромното щастие да посетя Серенгети в Танзания и този термин доби ново значение.

Най-важното нещо, което научих последната година, е...
И: ... всичко за маските.
Д: ... че мога. И че съм изключително щастлив човек. И двете отнеха доста повече време, отколкото трябваше.

Някога ще бъде вече беше е по книжарниците и на musagena.com


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1088