Тео Чепилов за книгите, музиката и режисьорите в списък



25 май 2021 текст Кристина Йорданов
Последно ни захапа с романа си До последен зъб, от който извадихме цял откъс, а иначе вече е минавал пред набития ни за книги и статии поглед със своите 184 страници на Ситуация след ситуация и силни разсъждения в думи за GoGuide и Програмата. През пръстите му се изстрелват част от сценариите на Под прикритие, Дъвка за балончета и Домашен арест. Засича се с добри филми по залез в софийски арт кина и после ни ги пуска като задължителни, като се е доказал достатъчно, за да му повярваме, когато за него нещо си струва. Хващаме Тео да довърши няколко изречения за писането, режисьорите и любимата музика за фон, която вали в разностилни плейлисти според различни състояния и късове денонощие.


Захванах се с писане, защото... съм прекалено смотан за рапър и прекалено мързелив за басист. Също така не ми се удава никоя по-интересна професия.

Когато нямам вдъхновение, се обръщам към... крайния срок и неговото наближаване. Музите са за аматьори – истинските професионалисти се вдъхновяват от липсата на време.

Ако трябва да препрочитам само една книга до края на живота си, тя би била... Спасителят в ръжта. Не знам дали съм фен на Селинджър, или са ми промили мозъка в програмата MK-Ultra, ще се чуе.

Любимата ми музика за фон е… различна според целите и настроението: будя се на пънк, бачкам на метъл, почивам си на фънк, заспивам на нещо психеделично, а ако изпуша – слушам кънтри.

Ако можех да съм герой от филм, щях да съм... някакъв бездеен супергерой – примерно такъв, дето владее левитация, но само колкото да си вземе напитка от хладилника, докато гледа филм, ама чак да спасява света – зарежи.

Ако имах възможност да работя с един режисьор, той щеше да е... Тери Гилиъм – мисля, че има правилния микс от тъга-комедия в себе си, за да си допаднем. Плюс това обича ракия.

Първият ми детски спомен е... как нашите ме заведоха на Империята отвръща на удара и по пътя към киното се разправяха дали съм готов за филма. Бях на четири. В първата сцена има разпорени със светлинен меч черва. Майка се обърна към баща ми с „Видя ли?!?“

Цитатът от До последен зъб, който бих вкарал в рамка, е... „Не вярваше в съдбата. Според него всички бяхме безсмислени частици в брауновото движение на безкрая. Да си представяме, че някой има план за нас, че някаква висша сила се вълнува от нищожните ни в космически измерения животчета, бе наивно, отвъд границата на простодушното.“

Най-важното, което научих от последната година, е... никога не трябва да казваш „Е, по-зле не може да стане“, защото сякаш предизвикваш ситуацията да ескалира.

Епизодът от живота ми, за който се сещам в 3 сутринта, е... за по-добри или по-лоши ситуации в 3 часа през нощта, които съм имал. Като правило, ако си буден в 3 сутринта, нещата не отиват на добре.

Мястото, на не което бих живял, е... Антарктика, Антарктида и всичко свързано със сняг. Обичам жега, плажове и слънце – може би съм единственият джинджър с подобни спецификации.

Любимата ми българска дума е... „неганс“. Оказа се, че няма такава дума, а май съм си я измислил, като в моята глава означава „силно негативна емоция“.

Би ми се искало да бях написал сценария на... всеки филм на Братя Коен и Уди Алън, половината на Скорсезе, три-четири на Тарантино и голяма част от най-великите неоноари.

Най-страшното при писането е... проклятието на сценариста. Много често измислените истории в проектите се сбъдват в истинския живот. Също така е скучна работа с огромен риск от алкохолизиране.

Търсим До последен зъб в книжарниците и уебсайта на Сиела.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098