Теодора Тотева за любовта в буркани, красотата на тишината и поезията напът



14 септември 2021 текст Димитър Димитров
Теодора Тотева носи у себе си чувствителност, бохемска жизнерадост и онзи творчески размах, характерен за най-талантливите млади творци на съвремието ни. Повеят на поезията ѝ създава усещане за ефирност, но и за дълбока емоционална наситеност, която с времето узрява като сочен, ала костелив плод. Перото ѝ тепърва ще оставя следа отвъд границите, а търсенията ѝ намират все по-ясна посока - смирението. Ние пък я откриваме между куп стихове, сценарии и стремежи към всичко вълнуващо насреща ѝ.


Любов в буркани

Говорим тихо, когато говорим за любов.
А после се плъзгаме под завивката и се крием,
отваряме щастието,
запечатваме го в буркани -
процес на устойчивост и смелост,
за да издържим времето.
После любовта бавно пристъпва,
догонва ни и се губи,
като разреден въздух между тишината.

И докато сме се целували, в паузите,
след края остава…нищо…
Затова баба ми затваряше любовта в буркани,
за да има за зимата,
консервираше я като кисели краставички,
сега разбирам защо дядо пиеше любовта с ракия.

Би ли очертала пътя си досега накратко?

Завършила съм журналистика в Софийския университет и съм работила в различни медии - 24 часа, вестник Сега, списание Черно и бяло, предаването Комбина. За един сезон бях и Big Brother в мисиите. Занимавам се най-вече с писане и литература. Имам две издадени стихосбирки - Голи стихове и Преди тишината. Подвизавам се и в няколко общи сборника. Понастоящем правя и bookwar.bg - специализиран сайт за българска литература, където публикуваме дебютни и утвърдени български автори.

Кога и как започна да пишеш?
Същият въпрос обсъждахме с Георги Господинов на творческия клас на Аполония точно преди седмица - кой кога е започнал да пише. Интересното е, че всеки от пишещите там беше започнал някъде около трети клас.

Мисля, че първо се пробвах да измислям сюжети за кратки разкази, докато дядо ме возеше в жълтата лада. Пътувахме от Стара Загора до Гита, а аз стоях на задната седалка и нямах търпение да си измисля сюжет за кратък разказ. Дори не знаех какво е това, просто сядах и измислях история. Иначе за първи път написах стихотворение, когато бях в трети клас. Не беше любовно стихотворение - получих първата си двойка по математика и сърцето ми беше разбито.

Спомняш ли си нещо от този най-първи стих?
За съжаление си го спомням - поне частично. Свещичките горят, звездичките трептят…нещо с елхички и Коледа имаше. Краят на първия срок - двойка по математика и едно написано стихотворение. Прекрасен подарък за майка ми, която е учителка.

Къде най-често пишеш?
Все още обичам да пиша напът. Обичам да пиша дори когато вървя или се движа - явно така мисълта се забързва. Най-любопитното място, където съм писала стих, може би беше в Рим, под покрива на Пантеона, създаден между 27 и 25 година преди Христа и запазен във времето до днес. Написах стихотворението си, докато навън валеше и беше много приятно като атмосфера.

Кои хора, епизоди и емоции са най-големите музи за творбите ти?
Това е тясно свързано с четенето, с това да откриеш любим свой поет. Аз чета много български автори. Съвременни български поети, както и такива преди моето поколение. Влизайки в поетиката, те са много различни. От Мария Вирхов през Иван Методиев, Иван Цанев, Христо Фотев, дори Елисавета Багряна. Влизайки в тази поетика и усещайки ритъма, за мен е много важно да изуча начина, по който те пишат. Да знам, че има някой преди мен, който пише. Да сравня техния изказ с този на съвременното поколение поети.

Може би вдъхновението е процес, в който човек отстъпва назад от себе си и оставя определени емоции и чувства, които иска да изрази. Голямо вдъхновение за мен е смирението. Смирението, което можем да открием в загуба на наш близък, в емпатия към друг човек и болката му и най-вече във висотата на духа му. Може би това смирение търся не само като поет, но и като човек.

Спомена, че четеш творчество на поети от различни епохи и търсиш допирните точки, а може би и разликите помежду им. Какво според теб се е променило и какво е останало същото преди и сега в поезията?
Променят се времето, духът, търсенето. Много харесвам бунта на Мария Вирхов, която пише поколение преди нас. Харесва ми целият този стил на Гео Милев, който вкарва самия авангард в българската поезия. Харесва ми бунтът на духа и това, че те не се примиряват. Не знам дали сега е останало същото. По-скоро поетите вече се обръщат повече към личното, отколкото към света и към социалното.

Има ли чуждестранни поети, които би отличила като свои вдъхновители? Такива, които истински се наслаждаваш да четеш?
Харесвам Костас Монтис, Мери Оливър, Фернандо Песоа, Хорхе Луис Борхес Чарлз Симич, Дилън Томас, Пабло Неруда. Поезията на Буковски е много странна и също ми харесва. Няма как да пропусна и Томас Стърнз Елиът - не само Пустата земя и Четири квартета. Напоследък много се вдъхновявам и от Лорънс Ферлингети, който е един човек-бунт в поезията. Той не просто е поет - той живее като поет и е първият, който издава книги с меки корици. Той издава и цялото това бийт поколение, има огромен заряд и неговият глас остава сред поколенията.

Кой е най-лесният град за обичане?
Ами явно не е сърцето! Там, където е смирението, може да се изгради лесен град за обичане.

А как те кара да се чувстваш тишината?
Тишината ме кара да се чувствам като човек, достигнал до някаква точка на спокойствие. Не мога да се сравня с монасите-исихиасти, но ако някога съумея да достигна мечтано състояние, за мен това би била красотата на тишината. Дори когато сме с най-любимите си хора, в най-хубавите, красиви или пък тъжни моменти, ние мълчим. Когато видим някаква картина или стихотворение, вътре в тишината и в нас самите става някакъв процес, където сме най-тихи, най-искрени със себе си и със света.

Кои са хората, които си премълчала?
Ще ги премълча!

Защо смяташ, че сме собствената си смърт?
Няма чия друга смърт да бъдем. В най-физически вариант, но и в по-духовен - ние сме собствената си смърт дори ако пренебрегнем някого другиго, защото смятам, че ние сме този, който стои отсреща. Всеки един човек, който влиза в живота ни, е важен и ни утвърждава, дава ни нещо, взима ни и не трябва да бъде пренебрегнат.

Кои са хората, които са ти дали най-много?
Хм…всички. Бих се пошегувала, че когато взема “Оскар” за драматичната роля на поетеса и трагикомичната на човек, в речта си ще благодаря на майка ми, баща ми, една невероятна баба Златка и прекрасните приятели. Хората, които са ми дали най-много, са най-близките ми, но и не само.

Хората, които съм чела, хората, които са ме вдъхновили, хората, които са постигнали нещо в света и тези, в които съм видяла дух и красота. Независимо дали става дума за някой световноизвестен човек или някой, който ме е впечатлил със случаен жест на улицата.

Какви са жестовете, които най-силно те впечатляват?
Себеотрицанието и помощта за другия. Впечатлява ме висотата, проявена от онези, които всъщност пренебрегват себе си, за да помогнат на някого другиго. Мисля, че това е много красиво и трябва по-често да се среща. Мисля, че преминаваме през година със загуби на много близки хора. Година, в която да потърсим и усетим някакво смирение във всеки един от нас. Добре е, когато човек отстъпи място пред духа, а не пред егото си.

Кой от стиховете си чувстваш най-близък и защо?
Пиша много често, пиша постоянно и не мога да кажа, че чувствам нещо най-близко. Все пак има едно стихотворение, Любов в буркани, което е свързано с любовта между баба ми и дядо ми. То е за любовта, която трябва да бъде изтърпяна, да бъде преживяна и преодоляна, да устои на времето. Може би чувствам този текст особено близък, тъй като на всяко публично четене, аз винаги го чета заради тях. Заради тяхната любов, която успя да устои на времето. Последния път, когато прочетох стихотворението, аз изпратих дядо си с него и почувствах, че любовта наистина устоява във времето заради тези хора и примера, който са ми дали.

Какво предстои да четем от теб?
Искрено се надявам се, че предстои трета книга с поезия. Подготвям и книга с разкази, както и роман, който пиша от десет години, но все още не му е дошло времето. В момента пиша паралелно и разкази, и стихове. Надявам се да четете хубави неща, да мога да напиша нещо стойностно и смислено, да има какво да дам на хората. Ние нямаме съмнения - отвъд надеждата, нямаме никакви съмнения.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098