Лидия Кирилова за Callipoesis и диалога между изкуствата



5 април 2022 текст Димитър Димитров

Напоследък различните артистични направления са нещо повече от далечни братовчеди. Все по-често се наблюдава тенденцията на взаимодействие между музиката, литературата, изобразителното изкуство, киното и театъра. В целия водовъртеж от артистични области калиграфията донякъде остава на заден план, но не задълго.

Проектът Callipoesis среща поезията с калиграфското майсторство във фоайето на Сфумато, за да създаде нова двуфазна форма на изразяване. Програмата на събитието, също като самата концепция е мултидисциплинарна и включва изложба с отбрани калиграфии, литературно четене на стиховете, вдъхновили творбите, и демонстрация на живо. Наслаждаваме се на мастиленото изящество на 9 април, но преди това разговаряме с един от организаторите на инициативата – Лидия Кирилова.




Може ли да разкажеш на нашите читатели малко повече за себе си?
Аз съм Лидия Кирилова. Имам разностранни интереси в множество сфери и вероятно в резултат на това се появи проектът Callipoesis. Завършила съм Текстил, Българска филология и Дизайн, криейтив и визуализация. Преди да се пренасоча към дизайна, пишех поезия и литературна критика доста интензивно. Оттам идва и афинитетът ми към словото.

Какво би могла да ни разкажеш за самото предстоящо събитие? Как се роди идеята за него и какво да очакваме ние, публиката?
Мисълта за Callipoesis покълна като малко семенце преди 2–3 години. Поради опита ми в поезията и дизайна започнах да се интересувам и от калиграфия. В моята глава словото и визуалните изкуства винаги са общували по някакъв начин, а поетическата форма и писането на калиграфия винаги са били свързани.

Хрумна ми, че би било интересно да се изрази нагледно взаимодействието между двете. Впоследствие разбрах, че в Академията даже дават подобна задача на студентите по калиграфия: да изписват поетични строфи.

Тези две артистични форми изразяват искрена и моментна емоция и симбиозата между тях много ме вълнува. Проектът остана на ниво идея дълго време, докато един ден не видях един пост на Христо Мухтанов, другия организатор на събитието, в който той питаше как едно литературно четене би могло да се проведе по по-интересен начин. Публикацията му ме провокира да споделя идеята си с него и така заедно започнахме работа по Callipoesis. За щастие вече имах доста познати както от средите на дизайна и визуализацията, така и от литературните кръгове. Събрахме група хора, които за наша радост много харесаха замисъла. За мен беше интригуващо да наблюдавам контактуването както между замесените в проекта, така и между тяхната публика, техните участници и самите субкултури. Взаимодействието размива границите на различните изкуства: те стават по-флуидни, пресичат се и дори могат да си помагат.

Какво откриваш в това преплитане, в тази симбиоза между стиха и калиграфията? Кой е най-отличителният елемент от взаимодействието между двете изкуства през твоята призма?

Хората, които участват в първото издание, са изключително талантливи и имат свой собствен глас и почерк. Убедена съм, че чувствата, които влагат в писането си, ще кристализират под формата на нова емоция, създадена с помощта на поезията.

Кое от двете е по-трудно за усвояване?

За мен лично това е калиграфията, но това е въпрос на вътрешна нагласа. Аз съм много припряна, емоциите ми бързо преминават от крайност в крайност и при поезията това може да се изрази с думи моментално. В калиграфията тази динамика също е възможна за пресъздаване, но е нужна много по-голяма подготовка. Освен да си чел много и да обичаш езика, трябват усилени упражнения. Говорим за процес на усъвършенстване, който продължава години наред. Трябва ръката ти и вътрешното ти същество да са много спокойни, за да можеш да предадеш на листа посланието си и това, което изпитваш.

Как подбрахте поетите и калиграфите, които предстои да видим на 9 април?

Калиграфите сами ме намериха. В момента, в който с Христо започнахме интензивно да работим над организирането, се свързахме с първите хора, за които се сетихме. Те откликнаха и си уговорихме среща.

Първоначалната идея беше много скромна. Искахме да направим литературно четене от няколко човека, като калиграфите да изпишат по една фраза или дума от всяко стихотворение, а написаното да се проектира зад четящия на сцената. Понеже те се сработиха добре и много харесаха взаимодействието между двете области, се стигна и до изложба.

Калиграфите искаха да пробват какво могат да напишат на спокойствие насаме със стиховете. Впоследствие, след като решението за по-мащабен проект беше взето, стигах и до повече хора, например видях снимка на Стефан Иванов във Фейсбук, поинтересувах се кой е фотографът и така попаднах на профила на една от бъдещите участнички. Установих, че тя е изключително талантливо същество, което прави букви от хартия.

Оттам нататък нещата започнаха да се случват от само себе си, а хората – да идват сами.

Каква е магията на двуфазната форма на изразяване? Какво е специалното в това две изкуства да се вплетат в рамките на едно събитие? Това се наблюдава като тенденция. Все повече събития или изложби и пърформънси търсят точно такова допълване. Какво носи то и на артистите, и на публиката според теб?

Подобна е и нашата концепция. Откривам добавена стойност в наслагването на различните елементи на двете сфери на изкуството. Едновременно с това натрупване се получава и разминаване, защото различните направления предполагат различна интерпретация.

Забелязала съм, че в момента наистина има тенденция на сплитане между изкуствата, като поезията е почти константен елемент. Пример за това явление е проектът Щрих и стих, който я смесва с анимация. Точно това писане с душата, както го наричат калиграфите, насища произведението и го прави по-богато.

Надявам се тези детайли да са доловими и за публиката, тъй като досега не е правено точно такова събитие и все още не знам какво ще се роди.

Има ли къде да видим крайния резултат от калиграфия или от поезия в градската среда, извън рамките на изложбените зали и традиционните пространства, където сме свикнали да се докосваме до този тип творби?

Из целия град има калиграфски произведения. Това са графитите, които виждаме навсякъде по улиците, по сградите, по пейките, дори по кофите. Виждала съм и стихове на Ясен Василев, отпечатани по стени. Наскоро пък имаше 3D мапинг пърформънс, в който буквите си комуникират с градската среда и така тя става пряк участник.

Самите ние обмисляме доста по-мащабни събития, които наистина да излязат от пространството на галерията или на книгата, тетрадката и платното. В процеса на работа ще разберем как ще се развият концепциите ни.

Искрено се надявам Callipoesis да има продължение. Правя го единствено с идеална цел, защото вярвам, че има смисъл в инициативата и за авторите, и за малките арт общества, които ми се струват много разделени. Всеки творчески кръг е изолиран в собствено балонче, от което много трудно излиза. Искаме да пукнем тези балончета и да дадем начало на серия от събития, в които и авторите да контактуват чрез произведенията си.

Телата ни може да имат нужда от ваксини, но душите ни имат нужда от изкуство.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.