Записки по българската бира



11 септември 2013 текст Дани Николова, снимки Владимир Томашевич
Пиенето на бира далеч не е занимание самотно. Върви добре със сирене, хубава музика и приятни разговори. Всеки елемент от тази формула за добре прекарано време ще получите по време на второто издание на RTM&Beer феста (14 септември) в пространството зад НДК. Ние пък, очаквайки радостите на уикенда, изпихме по бира с Рори Милър (виновника за RTM&Beer и създателя на българския ейл Бял щърк), с който обсъдихме новостите в металургията и двигателите с вътрешно горене. Шегуваме се, разбира се. Говорихме си само и единствено за бира.


Какво се върти в главата ти напоследък? Тревожиш ли се за RTM&Beer?
Организацията на първия фестивал беше добър опит. Тази година всичко ще стане по-лесно. Пак има трудности, разбира се. Сблъскваме се с какви ли не проблеми. Въпреки това съм сигурен, че тази година събитието ще е по-голямо и по-интересно. А ако завали, ще измислим план Б. Но засега прогнозите са супер.

Освен песни, танци и пиене на бира, каква е мисията на феста?
Да подпомогне производителите на по-елитната бира. Аз правя бира, която се пие не за да станеш пиян и да правиш глупости, а за да й се наслаждаваш. В моята бира има много интересни съставки, тя е като изкуство. Мисията на феста е това – да подпомогнем малките бизнеси и да дадем възможност на хората да опитат нови неща. Може би ще им е кеф, а може би – не. Въпросът е да се създаде платформа.

Помниш ли първият път когато си опитал бира и как ти се стори тя?
Не мога да се сетя. Но със сигурност е било покрай баща ми. Преди десетина години той се занимаваше с варене на бира и той е човекът, който ме запали. Покрай него съм имал възможност да опитам бира, а съм бил на 16. В Щатите, знаеш, на тези години не може да се пие алкохол.

Кога ще видим Бял щърк на пазара?
Процедурата е сложна и бавна. Планът е да произвеждаме шест вида бири – три органични и три обикновени. Но това ще стане след шест месеца, година или може би две... През това време ще пътувам до Великобритания при колеги, които имат своя пивоварна и ще произвеждам моите бири по моята рецепта. Това е единственият начин да има Бял щърк още сега.

За теб производството на бира вече далеч не е мистерия. Това не убива ли донякъде романтиката?
Напротив. Точно това е романтиката - да знаеш какъв е процесът на производство и да пробваш непрестанно нови вкусове. Все още варя бира вкъщи, за себе си, и постоянно експериментирам. Процедурата е наистина интересна - даже ми е по-любопитно да правя бира, отколкото да я консумирам.

Голям пътешественик си – мислиш ли, че може да се съди за една страна по бирата, която произвежда?
Никога не съм мислил за това. Където и да съм бил – навсякъде съм могъл да пия бира. А и вече хората, независимо в коя страна живеят, са почнали да пият по-елегантни, по-скъпи и по-интересни бири.

Нашият дизайнер има бирен дневник – записва всяка бира, която е опитал и емоциите, които тя е предизвикала у него.
Звучи доста интересно. Не съм се сещал да направя нещо подобно.

Ако самият ти беше бира, каква би бил?
Punk IPA – тя е по-горчива и много ароматна. Освен това е и много готина марка. Защото цялостната визия на бирата е важна – етикети, бутилки, реклама…

Имаш ли ритуали за пиене на бира?
Не пия наливна. Предпочитам да сипя бирата в чаша, защото така мога да видя какво точно пия, макар че добре познавам повечето бири и няма с какво да бъда изненадан. Ако се появи някоя нова обаче първо ще я проверя за цвят и аромат и после ще отпия, за да видя как е вкусът й. Радвам се, че все повече хора варят интересна бира у дома си. Вече има и онлайн магазин, от който да поръчаш домашна бира. Продават се и инструкции за начинаещи. Трябва ти единствено търпение. Иначе всеки би могъл да вари бира – можеш ли да правиш супа, значи ще се справиш и с бирата.

„Бирата е интелектуална, казва Рей Бредбъри, жалко, че много глупаци я пият.” Какво според теб е положението с бирената култура в България?
Има я. Досущ като с храната е. Ако искаш да ядеш набързо - отиваш в ресторант за бързо хранене. Ако пък гледаш на храната като на удоволствие и искаш всичко да ти е перфектно, да се храниш бавно и да се наслаждаваш – отиваш в далеч по-елитен ресторант. Това го има и в България. Има и все повече хора, които варят домашна бира, има ги и фестивалите, свързани с нея – това е то бирената култура.

Освен хубава бира кое винаги те усмихва?
Бира, храна, музика, книги, море… Това са нещата, които винаги трябва да имам. Израснал съм край океан и много ми липсва водата. След феста сигурно ще отида до морето…

Знаеш ли следния бирен виц - след голяма бирена конференция, шефовете на различни бирени концерни решили да пийнат в бара. Всеки поръчал от собствената си марка, само президентът на Guiness поръчал Кока-Кола. Попитали го в недоумение защо, а той отговорил – „Щом вие няма да пиете бира, то тогава и аз няма.”
Хаха, аз пък веднага бих си поръчал някоя конкурентна бира. Няма проблеми!

RTM&Beer е в пространството зад НДК, 14 септември, 14:00, вход свободен

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1081