Подир сенките на къщите

5 февруари 2014 текст Никола Шахпазов, снимки Владимир Томашевич
Без хората в нея, една къща е бездушна, просто резултат от добре използвани строителни материали. Изхождайки от същата (или достатъчно близка) позиция, екипът на проекта Изчезваща София изследва обитаеми и необитаеми, рушащи се сгради от Стара София – не толкова красивите фасади, колкото сенките на всички техни обитатели, хилядите истории, които все още бродят из тях, досущ като призраци от разказ на Дикенс.
Независимо от леко меланхоличното звучене на идеята, две от най-дейните изследователки на Изчезваща СофияЦвети Славчева и Невена Германова, настояват, че проектът е изтъкан най-вече от ентусиазъм, красота, оптимизъм, а историите хвърлят особено интересна светлина върху много от непознатите страни на града, който обичаме.


Мнозина не са разглеждали fadingsofia.rcss.eu, затова най-добре започнете историята от самото начало.
Невена: Всичко започна като академичен проект в катедра Социология на Софийския университет. Изходихме от идеята, че в града има много рушащи се къщи, които са удържали своята архитектурна стойност, но пък са изгубили мястото си тук – защото не знаем историите им. Искахме да разкажем обитаването на тези къщи, преди да изчезнат. Защото с изчезването на всяка, изчезва парче от историята на София. В началото обиколихме целия център, картографирахме и снимахме. Накрая се оказахме с общо 300 места, затова се наложи да подходим научно, да намерим ясен критерий, по който да подберем само част от тях.
Цвети: След много мислене, решихме критерият да е необитаемост. Впоследствие се оказа, че въпреки че изглеждаха абсолютно изоставени, една голяма част от тях са с обитатели. И така, нашият критерий не сработи, но пък се срещнахме с доста интересни хора.

В проекта са замесени общо 19 души, а вие двете сте в подразделението Изследователи. Какво значи това?
Н: Разглеждаме архивни картони-досиета на къщите, които стоят в Националния институт за недвижимо културно наследство.
Ц: Понякога в архива имаше документи за казус, някаква преписка, по която може да се възстанови част от историята на имота. Но най-интересно е да се отиде на терен, където да намерим съседи, настоящи обитатели или пък, ако имаме късмет – реалния собственик, който да се съгласи да разкаже нещо.

Срещахте ли сериозни спънки при изследователската дейност?
Ц: От район Оборище и НИНКН ни помогнаха изключително много.
Н: Хората също бяха доста отзивчиви, приятно им бе разкажат историите си. Когато обаче искахме да разгледаме къщите, срещахме нежелание да покажат личното си пространство. Най-вероятно, заради лошото му състояние…

Изкушавали ли сте се да влизате в необитаемите къщи?
Ц: Влизали сме, разбира се! Още в първото място, което изследвах – Двойната къща на Васил Левски 19. Очаквах състоянието й да бъде много тежко, но не беше точно така – беше адски мръсно, но имаше стълбище, вратите си бяха на мястото. Надниквахме във всяка стая, но когато влязох в единствената затворена, срещнах погледа на човек, който си лежеше вътре. Разбира се, къщата беше обитавана от скитници.
Н: Наскоро влизахме и в Банята в Овча купел – заедно с нашия приятел Здравко Йончев, чийто блогпост с история и снимки за мястото стана особено популярен.

Как беше вътре?
Н: Интересно, защото това е паметник на културата. Имаше обаче и нещо скандално. Вътре бяха снимали филм и покрай поставянето на декорите бяха къртили част от една стена, прозорци, върху тях пък бяха поставяни бутафорни декори и боя.

Очевидно има проблем с паметниците на културата.
Н: И то сериозен. Според закона, всяка намеса в една такава сграда трябва да бъде съгласувана с Института за недвижимо културно наследство. Което значи, че за да си смениш дограмата, трябва да похарчиш изключително много пари. А подобни ремонтни дейности се извършват само от хора, които са правоспособни да работят върху културни паметници. Те пък не са много на брой, затова и услугите им са скъпи. Следва цялата процедура по съгласуването на ремонта, а и на материалите… Изобщо, бедни хора не биха могли да си го позволят.

А по-заможните?
Н: Има такива от тях, за които тези къщи са само малка част от имотите, които притежават. За тях не е важна архитектурната стойност на сграда, а единствено апетитното парче земя под нея – имат интерес къщата да бъде разрушена, за да използват територията и да реализират повече разгърната застроена площ.

Смятате ли, че това е свързано с обща липса на естетическо усещане в обществото, което просто не обръща особено внимание на старите сгради?
Ц: Да социализираш усещане за естетическото, за красота и грозота, е тежък образователен процес. Защото в очите на много хора, новият вид на пешеходния булевард Витоша е един добре изпълнен проект. За тях не е ясно какво толкова недоволстват някои архитекти против този проект, не схващат каква е тази боза, която се разлива там...

Не се занимавате само с паметници на културата, нали така?
Н: Не, разбира се. Искахме да намерим историите на къщи, дори когато нямат някаква изключителна архитектурна стойност. Например къщите в някогашния Юч Бунар – те не са шедьоври на архитектурата, но са част от първия следосвобожденски квартал, първия бедняшки квартал на София. Историческата им стойност е огромна и изчезването на всяка една от тях е изчезването на парче от паметта на града.
Ц: Същото се случва сега и с Женския пазар – независимо дали хората гледат на това място с добро или с лошо око. Изчезва едно интересно място в града, а покрай него се готвят да бутат и част от сградите наоколо. Онова, което поколения наред са знаели за Женския пазар, скоро няма да го има.

Има ли реално решение на проблема с рушащите се стари сгради, особено паметниците на културата?
Н: Единственото решение е публично-частна собственост. Ясно е, че не всеки, живеещ в такава къща, може да финансира качествен ремонт на фасадата й. Но пък тази сграда е публично благо, важна е за имиджа на града. Затова е релевантно да има подкрепа.

Не архитектурата, а историите обаче са най-важното в Изчезваща София.
Н: Да. И абсолютно всички казуси са ни интересни. Например, всички къщи, които изследваме, по време на социализма са били одържавени и са преминали в собственост на Държавния жилищен фонд. Така в тях са били настанявани множество наематели, което задължително предизвиква любопитна история. На някогашния буржоа му се е налагало да живее с офицер от Народната армия, а понякога – с цял цирк.
Ц: Въпреки че тези къщи не са чак толкова стари, колкото много други в Западна Европа, за 100 години са претърпели доста сътресения. Затова където и да пипнеш, изскача по нещо.

Клиширано е, но е абсолютно наложително да разкажете любимата си история от вашите изследвания.
Н: При мен това е съдбата на Къщата на Георги Димитров – на улица Опълченска 56-58. Тя е къща-близнак – има две части, съответно и два входа, като в един момент от единия е влизал Петър Дънов, а от другия – Димитров. По-късно е обявена за паметник на културата от национално значение, което обхваща нея, но и къщите до нея, защото заедно с тях се образува архитектурен ансамбъл. Наскоро обаче е взето решение Опълченска да бъде разширена с едно платно, във връзка с което започва отчуждаване на другите къщи по пътя и тяхното бутане. Къщата на Димитров обаче попада на същата линия и предизвиква много умуване. В крайна сметка, Общината взема решение Опълченска да заобикаля сградата, така че тя ще остане като един странен полуостров на улицата.

Събирането на истории продължава и тази година, нали?
Ц: Да, ще направим повторно картографиране на центъра и ще видим какво ново можем да добавим. Също така, всеки би могъл да добави къща на картата на сайта – със снимка и поне една изречение за нея.

Преди време излезе и книга, подготвена от вашия екип – Портрети на изчезваща София. Hе сте ли мислили за филм?
Ц: О, много ни се иска да направим точно това! Би било вълнуващо! И, със сигурност би било трудно.
Н: Но искаме да е позитивен. Има голям риск да се плъзнем към мрънкане към това колко ужасни неща се случват с града, или пък да поемем в носталгична посока и мъка по стария вид на града.


Още за Изчезваща София ви чака на fadingsofia.rcss.eu и facebook.com/fadingsofia
Книгата Портрети на изчезваща София е в книжарниците, 15лв

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1081