Луди години

27 септември 2007 текст Елена Пенева, снимки Илиян Ружин
Както се беше зарекъл, Богдан Русев наистина написа своя "голям роман на 90-те". Казва се Ела при мен и вече е в книжарниците, т.е. при теб. И докато още не е минал интимният момент на срещата ви, ето няколко думи от автора за партитата, безразсъдната любов и писането преди първото кафе.


Защо написа книга за 90-те?
Ами защото за съжаление или за щастие няма друг действащ наш писател, който е видял 90-те по начина, по който аз съм ги видял. Моите приятели, които пишат, и другите млади писатели не ходеха по партита. И просто трябваше някой да документира и тази част от събитията. Освен това 90-те са суперважен период за мен и исках най-накрая да напиша една откровено автобиографична книга, а не като досега в разказите да влагам само отделни мотиви. Имах много готини и много тъжни истории и просто исках да ги разкажа и да се освободя от тях. В книгата пише, че за нас 90-те никога не свършват. Обаче на мен наистина ми се иска вече да приключа с този период от живота си и това е моето довиждане на 90-те.

Има ли нещо от 90-те, което ще ти липсва и не искаш да си отиде?
Всичко ще ми липсва, но не искам нищо да остава.

В книгата много добре описваш музиката, звука, който те обгръща на парти, това трябва да ти липсва.
Всъщност преди няколко години реших, че не разбирам много добре музиката, която се случва в момента. Също така изгубих връзка с хората, с които ходехме по тези партита. Защото много бързо се сменят поколенията. И ако не ходиш половин година, хората  вече са съвсем други. И някак си позволих да остарея в това отношение. Вече слушам по-лекички неща – джазчета, ей такива.

Коя част от твоите 90-те не е в книгата?
Ами, естествено – голяма. През този период аз все пак съм правил списания, ходил съм на работа и на кино. Но просто прецених, че тези неща не са достатъчно интересни. Всъщност първоначалната концепция за книгата беше да бъде едва ли не някаква тухла – големият исторически роман на 90-те, който никой не може да напише все още. И това се усеща. Вътре има някакви неща – исторически и политически, които са се случвали, вкусът на времето. Но в един момент реших да не се опитвам да разкажа всичко. Все пак най-важните символи на това време са два-три и това са тези, които влязоха в книгата.

Значи всички случки вътре са реални?
В огромната си част. Със сигурност има някои детайли, които съм добавил и които са се случили на други хора, но те са ми приятели, което ги прави пак биографични.

Ти ли си Боби?
Да. Всъщност не. Естествено, никога не съм бил диджей, пък и никой писател не може да каже, че е лирическия си герой.

Любовта ли рамкира 90-те?
Любовта рамкира всичко, общо взето. Виж, моите 90-те са рамкирани от точно тази леко безсмислена, задъхана, наркоманска и трескава любов в книгата. Сега се надявам да е останала там наистина. Искам вече да ми се случи една по-зряла любов – от тия, дето са с деца и супа вкъщи. Но да – тази любов беше суперключово нещо тогава. Наистина, аз заради нея живеех. И беше готино по някакъв начин.

Сега отношението към онези случки – тройките, наркотиците, партитата – сантиментално ли е?
По-скоро е физическо – в смисъл, че когато чета някои парчета и особено когато ги писах, тялото ми си припомня как се е чувствало тогава.

За колко време написа книгата?
Почти две години – на малки парчета, с много големи паузи. Отчасти, защото понякога трябваше да си почивам след някои откъси, защото бяха много изтощителни емоционално...

Защо посвещаваш текстове на дъщеря си?
Ами втората част в книгата е сто процента автобиографична. Това са истории, събирани от моите най-близки роднини, които наистина са се случили и са много хубави. И ми се искаше да има някаква приемственост в семейството. Тоест аз съм я писал за бъдещата ми дъщеря. За да може един ден тя да я прочете и да разбере каква е била прабаба й. Много искам да имам дъщеря.

С преводите как вървят нещата, правиш ли нещо в момента?
Не. Скоро преведох Жени. Тя и Холивуд са ми супер любими преводи. Защото Холивуд е за кино, а мен това много ме интересува. А Жени я преведох, защото не ми харесваха някои неща от предишния превод. Тя още не е излязла. Сега мисля да почна едни неиздавани на български разкази на Буковски.

Защо започна да превеждаш Буковски всъщност?
По принцип си избирам неща, от които бих научил нещо за писането. От него може да се научи много за диалог и лаконичност, които не са ми най-силните страни. Иначе изобщо не се отъждествявам с него като начин на писане или начин на живот. Даже има неща, които много ме дразнят. Но като писател наистина е много добър, на мен ми е някъде при Хемингуей като технически умения и отношение към писането.

Сега се занимаваш с реклама, какво е общото с писането?
В рекламата се научаваш да не спираш до очевидното. Това по телевизията не се вижда, но процесът на измисляне е много интересен и освобождаващ. И в някакъв смисъл се учим на дисциплина. Иначе към книгите си винаги съм се отнасял като към продукти. Никога не съм го крил и в този смисъл това, което научавам в рекламата за промотиране, представяне и изчистване на концепции, го прилагам абсолютно безогледно като пиша.

Кога пишеш?
Много рано сутрин. Не мога по друго време. Мога да превеждам вечер, но не и да пиша. Много рано, веднага след като съм станал, преди да съм ял нещо и да съм пил кафе. Ставам, правя си зелен чай и пиша два-три часа преди работа. След това отивам, денят вече е почнал, но аз съм си свършил най-важната работа.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.