Любел Дякоf за задръжките, любовта и анонимното творчество

7 юни 2021 снимки Ивелина Стоянова и Марияна Симеонова
Забавна, искрена, сърдечна и депресивна, но без страх от смъртта. Никога не закъснява и обича хората с големи сърца. Стиховете ѝ първо разтърсват, а после вглъбяват съпреживелите ги читатели в саморефлексия. Доскоро твореше под анонимното прозвище Любел Дякоf, а днес Любчето, както я наричат най-близките ѝ, разгръща себе си и творчеството си пред нас.


Построих си къща
на Терминал 2,
за да виждам
по-често
приятелите си.

Тапетите ѝ са
облепени
със самолетни билети.
Завесите - зашити
пощенски марки.
 Подът - от картички,
шкафовете - куфари.
Душата ми е тъжен
пътник,
идващ ви на гости.
Сърцето ми прави отчаян полет.

Две ръце се протягат,
но в едната винаги
има билет.
Построих я, за да
страдам
по-малко часове.

Трудно се живее на Терминал 2.


Кога и защо започна да пишеш поезия?
Започнах на 14 години в 8 клас. Имах потребност да изразя това, което искам да кажа, в поетична форма. Пиша от десетгодишна, но стартирах с афоризми и есета на теми, които задавам сама на себе си. В гимназията се насочих към поезията и оттогава не съм се спирала вече цели 13 години.

Кои хора и епизоди са музи за творбите ти?
Една голяма приобщаваща муза е семейството – проблемите, липсите, ала същевременно и топлотата в него. Също и любовта – неосъществена, недовършена или по-малко щастлива. Чуждите истории, които съм съпреживяла.

Защо погребваме голямата любов?
За да продължим напред. Много често голямата любов е недоизживяната и единственият начин все пак да продължим живота си под някаква форма е да я изтласкаме в подсъзнанието или да я компенсираме чрез други форми на любов.

Кои вериги искаш да счупиш?
Обществените и личните задръжки. Понякога отказвам да съществувам в нормите на битието такова, каквото е. Опитвам се да изляза по някакъв елегантен начин, така че все пак да имам взаимодействие с обществото, да не сме в конфликт. Опитвам се чрез моя светоглед да го променя по някакъв начин.

Какви конкретни задръжки имаш предвид?
Особено лична за мен тема е искреността на чувствата. Много често в обществото е неприсъщо и рядко срещано да признаем, че се чувстваме самотни, неразбрани, нещастни, нуждаещи се от психологическа помощ. Трябва да говорим за това като нещо съвсем нормално, тъй като толкова много хора се чувстват по този начин. Просто е странно да мълчим.

Доста дълго време творчеството ти е анонимно. Какво ти донесе това?
Исках да бъда възприета от читателите само на база поезията ми, била тя добра или лоша. Търсех бягство от стереотипа на русото, двадесет и четири годишно момиче, което пише за смърт. Получих голямо удовлетворение, защото хората оценяваха само поезията ми. В крайна сметка има ли значение кой стои зад поезията? Как изглежда, какъв е полът му, какво предпочита? За читателите това е по-скоро игра с въображението – сами да предположат какъв е авторът на стиховете.

Получиха се много интересни ситуации с моята анонимност. Пишеха ми жени, които мислеха, че съм мъж. Голям процент хора смятаха така и откровено си ме сваляха. Може би защото имам текстове, които пресъздават мъжката гледна точка. Това не е целенасочено, за да заблудя хората, а просто обичам да си сменям перспективите. Да вляза в образа на мъж и да видя какво би изпитал.

Как се разкри?
За първи път се разкрих на едно събитие. От списанието Нова, асоциална поезия ме поканиха да представя текстовете си на първото ми литературно четене. Интересното беше, че те до последно не знаеха дали съм мъж или жена. Появих се на събитието в мъжки дрехи и се получи „уау“ ефект.

В по-широк кръг се разкрих една година, след като си направих профили в социалните мрежи. Списание Егоист представяше няколко автори от Нова, асоциална поезия, сред които бях и аз. Имаше фотосесия, след която всички разбраха, че съм млада жена.

Имаш ли любимо свое стихотворение?
Няколко са и макар да ми е трудно да отлича само едно, може би най-любимо ми е Терминал 2. Написването, темата и въздействието му ми носят специален сантимент. Иде реч за емигрантите, за близките ни хора, които живеят в чужбина. Някак си не се говори за постоянното очакване и липсите, които търпят близките им. За носталгията от другата страна. Написах стихотворението, докато бях в банята. Просто ми се изля под душа като вода и моментално излязох чисто гола, за да го напиша на един дъх. Когато го четох за първи път на представянето на стихосбирката ми Сюжети в Пловдив, накарах присъстващите да извадят телефоните си, да снимат рецитала на стихотворението и да го пратят на близък човек в чужбина. Беше много емоционално.

Какво е Пловдив за теб?
Пловдив винаги ще бъде моят дом, защото там са родната къща, семейството и хората, които обичам. Градът е извор на много спомени, стихотворения, история. Пловдив е голяма част от моето сърце.

С какво друго се занимаваш?
Занимавам се с маркетинг и предприемачество. През септември 2020 създадох свой бранд Компоти за тениски, еко чанти, канчета. Тениските и еко чантите идват при получателите в буркан от компоти. Целта на бранда е да вдъхновява хората и да ги подтиква към смелост и искреност. Продуктите носят директни послания, чрез които хората да се опознават и скъсяват по-лесно дистанцията помежду си. Десет процента от печалбата отива за фонд Нашите учители на фондация BCause, което се равнява на един безплатен обяд за възрастен човек в Северозападна България. Общо-взето основните ми страсти са психологията, писането, бизнесът и търговията.

Имаш ли си любими български автори?
Виктор Пасков, Станка Пенчева, Блага Димитрова, Христо Фотев, Елисавета Багряна. Любимите ми съвременни български автори са Симеон Аспарухов, Димана Йорданова, Ива Спиридонова, Мартин Спасов и Александър Иванов. Обичам и чуждестранни класици като Оскар Уайлд и Чарлс Буковски.

Какво предстои да четем от теб?
Надявам се тази есен да излезе втората ми стихосбирка. Все още няма да издавам много от нея. Смятам да бъде изключително истинска, базирана на автентични истории с много конкретика. Хората, прочели първата ми стихосбирка, ще имат по-голяма яснота за историите в живота ми, запознавайки се с втората. Предвидила съм конкретна тема и благотворителен елемент. Стихосбирката е по-философски насочена към самите читатели. Има фрагменти на разговор и самобичуване, които ще съпреживеят заедно с мен. Отново любовта не е основен мотив в моето творчество.

Има ли нещо, което не те попитахме, а би искала да кажеш?
Съвременните български поети и писатели имат нужда от повече разбиране. Ако си автор в България, просто е невъзможно да се издържаш само от това. Трябва да съчетаваш различни професии, за да можеш да вложиш време и средства в творчеството си. От друга страна много от читателите не могат да асимилират прехода на темите на съвременните автори. Цялото изкуство се движи към доста по-съвременни теми. В музиката, например, много по-лесно се възприемат думите, ритъма и стила на автора. В поезията и литературата обаче хората като че ли са малко по-праволинейни. Питат те: „Защо използваш тази дума? Тя е прекалено провокативна“, а въпросната дума описва най-добре дадено чувство и това е идеята на произведението.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098