Програмата

Със сигурност ще разпознаете стила на българския художник Борис Праматаров. Специалността му е Книга и печатна графика и затова ще говорим за него като за илюстратор. Виждали сте родените от ръката му образи в столичната пекарна Ma Baker (част от Sofia Design Week 2012), а преди две години ние посетихме и негови изложби в София – Tormentor в Hip Hip Atelier, Black Offshoots в SOHO и Зъл двойник в галерия Васка Емануилова. Добавяме и работата му за великолепното издателство СОНМ (създадено през 1993), от чието семейство е и самият той. Съвсем прясната и задължителна за библиофилите поредица Другата фантастика вече е в книжарниците. Авторите са повече от фантастични, такива са и илюстрациите на Борис. Чудесен повод за дълъг разговор с него, нали?

Събитието няма как да не е символ на промяната, която носи със себе си и директорът на Института – г-н Гийом Робер. Малко преди началото на Дни на отворените врати (23-27 април), г-н Робер говори открито за френската култура, мисията на Института и бъдещето на културата като основна движеща сила в Европейския съюз.

Тези дни няма много места, където да срещнеш млади български поети – те не създават вестникарски сензации, не влизат в риалити къщи и като цяло странят от масовата медийна истерия. Затова, когато открихме стиховете на Ивайло Добрев в Интернет, усетихме, че сме попаднали на истинско литературно находище и побързахме да си уговорим среща. Формалният повод за разговора ни е излизането на неговата най-нова книга с поезия – Птица в ключалката (издание на Жанет 45), но покрай нея неусетно се отклоняваме в посока facebook, Джим Морисън и зависимостта към четенето.

Ангел Игов е многофункционална литературна единица – превежда еднакво добре класически английски романтични поеми и песни на Боб Дилън, а в момента работи над втория си роман, който ще ни върне към мътните и кървави моменти около 9 септември 1944. Основната ни тема на разговор обаче е отличният му превод на Легенда за Сигурд и Гудрун (в двуезично издание на Сиела) – едно различно, доскоро напълно непознато произведение на Дж. Р. Р. Толкин, което възкресява по нов начин староскандинавската поетична традиция, разказваща за подвизите на Сигурд и нерадостната съдба на Гудрун.
Вълнуващо, нали? И ние така си помислихме.

След фантастичните представления на Cirque du Soleil миналата година, сякаш нямаше какво по-грандиозно да видим в областта на развлекателното изкуство. Ето, че сме грешили.
На 12 и 13 април в зала 1 на НДК ще посрещнем не по-малко зрелищния и концептуално аналогичен Cirque Éloize, заедно с една от неговите най-популярни продукции – iD, съчетаваща жаргонния език на улицата с традиционните сценични жанрове. Месеци по-рано звъннахме на Тибо Филип – единственият велосипедист във внушителната трупа артисти, който пък ни подготви за преживяването и сподели някои доста интересни факти от света на екстремните спортове.

Без хората в нея, една къща е бездушна, просто резултат от добре използвани строителни материали. Изхождайки от същата (или достатъчно близка) позиция, екипът на проекта Изчезваща София изследва обитаеми и необитаеми, рушащи се сгради от Стара София – не толкова красивите фасади, колкото сенките на всички техни обитатели, хилядите истории, които все още бродят из тях, досущ като призраци от разказ на Дикенс.
Независимо от леко меланхоличното звучене на идеята, две от най-дейните изследователки на Изчезваща София – Цвети Славчева и Невена Германова, настояват, че проектът е изтъкан най-вече от ентусиазъм, красота, оптимизъм, а историите хвърлят особено интересна светлина върху много от непознатите страни на града, който обичаме.

Цяла година четем, пишем и обсъждаме културните събития в София, но и навсякъде другаде. В края на 2013 обаче предпочитаме да дадем думата на няколко наши приятели, които плуват толкова свободно във водите на изкуството и попкултурата, че ние често само ги догонваме. Затова предоставихме нещата в ръцете на блогъра и писател Антон Терзиев, филмовия програматор Владимир Трифонов, театралния и филмов режисьор Зорница София Попганчева, журналиста (и градска легенда!) Борислав Банев и куратора Светлана Куюмджиева. Основните обсъждани въпроси, разбира се, бяха големите филмови, театрални, литературни и изложбени събития през изминалата година (на местно и глобално ниво), както и очакванията за 2014.

Интернет сензацията Спиндермаан (търсете го на новия му facebook профил, другите бяха изтрити) не е просто купчина нецензурни думи, струпани една върху друга, нито пък литературен манифест на болните от дислексия. Спиндермаан е социален проект, който има далеч по-дълбока от привидно-очевидната умисъл. Много ни хареса и следното дълбокомислено определение, на което попаднахме онлайн – ”уникален facebook герой, чиито думи се изписват с разбъркан словоред, а някои от тях са станали култови. Прави точни, най-често нецензурни коментари по различни теми от съвременния живот – от повсеместното изпростяване и чалгата до мутренската действителност и корумпираните политици в държавата”.
За онези, които не се нуждаят от допълнителни пояснения пък ще кажем само това – Спиндермаан е един от многото, не се поддава на футболни провокации и ни бе изключително приятно да си побъбрим с него.

Наско Вилнер е играч от старата школа. Държи на мъжката дума, гледа право в очите и никак не обича някой да му се меси, особено когато става дума за дизайн. Вероятно заради всичко това Наско и неговото студио за интериорен и екстериорен дизайн на автомобили – Vilner, са най-добрите, които действат наоколо. И дори няма нужда да си автоманиак, за да разбереш че правят фантастични проекти. Като Бичата акула, например – тоест BMW E63, преобразено до неузнаваемост в лъскав, луксозен океански звяр. Само седмица след голямото представяне на последния му проект, срещаме Наско в неговото студио и, докато навън се сипе първият сняг, говорим за работа, фантазия, конкуренция и автомобили, разбира се.

Михаел Цинганел е архитектурен теоретик, историк на културата, художник, куратор и скъп гост на фестивала Sofia Architecture Week, който за пръв път дебаркира в Пловдив. На 1 декември в Дом на културата, той ще представи дългоочаквания си и най-сетне завършен проект - книга за курортната соцархитектура в България и Хърватска. Да, толкова интересно е, колкото ви звучи, затова и побързахме да му зададем няколко въпроса предварително.

Пиенето на бира далеч не е занимание самотно. Върви добре със сирене, хубава музика и приятни разговори. Всеки елемент от тази формула за добре прекарано време ще получите по време на второто издание на RTM&Beer феста (14 септември) в пространството зад НДК. Ние пък, очаквайки радостите на уикенда, изпихме по бира с Рори Милър (виновника за RTM&Beer и създателя на българския ейл Бял щърк), с който обсъдихме новостите в металургията и двигателите с вътрешно горене. Шегуваме се, разбира се. Говорихме си само и единствено за бира.

Модата не е просто рокли, е казала някога Коко Шанел. Модата е в небето, на улицата, в идеите, тя е начин на живот, всичко, което се случва наоколо.” Такова е веруюто и на две пресимпатични момичета, занимаващи се с моден дизайн – София Хусейн, която след броени дни ще открие собствен лейбъл, наречен Sofia From Sofia, и Ива Минкова, специализирала се в дизайн на обувки. Срещнахме ги в един горещ късен следобед, за да поговорим за всичко онова, което се върти из главите им напоследък.

Винаги бъди поет, дори и в прозата! Това красиво писателско мото и мантра, прекрасно приляга на Александър Секулов – поет, писател, журналист, бонвиван и блогър. Потърсете последната, излязла изпод въображението му творба – Гравьор на сънища, за да се убедите, че казваме истината. И вижте за какво още поговорихме с Александър Секулов – набързо в изморителната, знойна жега.

Тези дни най-често споменаваната тук дума е протести. Горе-долу така е и в разговора ни с поета/журналист/авантюрист/фотограф Димитър Кенаров, с когото обаче обсъждаме не само скандиранията пред Министерски съвет и Народното събрание, а най-вече броженията в Истанбул и културата на гражданско неподчинение в САЩ. Кенаров е способен да дискутира с лекота и дълбочина всичко това – най-малкото защото е видял с очите си всяко едно от събитията, а този месец представи и отличната си фотоизложба за протестите на истанбулския площад Таксим – Газ, вода и революция (разгледайте я в галерия Ластици на улица Герлово 13, ще бъде там до 21 юли).

Едва ли има артист, който да вижда света такъв, какъвто той в действителност е. Инак на мига би престанал да бъде творец. От този тип хора е и Божидар Симеонов-Bozko – артист, който предпочита да действа, наместо да говори. Резултатът от почти безмълвните действия са добре познатите ви графити (по протежение на Перловска река, в рамките на графити феста Urban Creatures, както и внушителния блок 57А в квартал Хаджи Димитър), куп изложби, красиви илюстрации в списание Дъга, както и чудесната сценография на постановката на Теди Москов – Ричард ІІІ. Макар да заварихме Bozko блажено отдаден на морска почивка, той все пак отдели малко време, за да поговорим на така сериозната тема – изкуство.

Не е необходимо плановете ти да са невероятни, за да се почувстваш невероятно щастлив от реализирането им. Понякога не е нужно дори да имаш планове. Една спонтанна сутрешна хрумка спокойно би могла да прерасне в сериозен социален ангажимент. Досущ като Like. Bulgaria - емоционален и напълно независим проект, представящ красотите на родината (визиите ще видим по време на Sofia Design Week в шоурума на Gamma Design). Невероятно щастлив от реализирането на тези непланувани планове пък е Николай Тонков – онзи, в чиито ум се е родила идеята. С него поговорихме за проекта Like. Bulgaria и острата нужда страната ни да бъде представена пред света така, както заслужава – толкова прекрасна!

Встрани от епизодичната носталгия по На всеки километър и подхвърлените вицове за шумкарите и обираните от тях мандри, партизаните като герои и партизанството като тема не присъстват нито в новата българска литература, нито в българското кино. Време беше някой да се престраши и да посегне към бунтовното движение, неговата символика, патетика, идеология и абсурдиност. Алек Попов го прави по възможно най-добрия начин – с авантюристичния, ироничен, забавен, но не и лековат роман Сестри Палавееви. След като се запознахме с героите на романа и заедно с тях крачихме из балканските пътеки, гърмяхме по царската войска и премисляхме смисъла и безсмислието на борбата и идеологията, побързахме да се срещнем с Алек за един дълъг разговор за боязливото българско изкуство, новите (не)исторически романи, аудиокнигите и евентуалния филм Сестри Палавееви.

Помните деструктивните съзидатели (група анонимни млади хора, наречена Destructive Creation) от акцията им В крак с времето, след която паметникът на Съветската армия осъмна преобразен до неузнаваемост. Със сигурност сте забелязали и другите техни дела – цветните сцени за улични музиканти, разпръснати из центъра на града и пресимпатичните шарени пейки в градинката на Св. Седмочисленици. Онова, което не знаете, е кои са тези ”работливи джуджета”, които тайно преобразяват градската среда. Ние също не знаем. Затова ги и потърсихме – за да разбулят мъничко мистерията около себе си и новите си идеи за преобразяване на обкръжаващото ни пространство.

Анджела Родел много прилича на българка – пламенна и устремена е. В същото време не можем да я сложим в категория, например музикант (във филма Козелът и сериала Седем часа разлика), актриса или лингвист. Тя е всичко това, плюс великолепен преводач на българска литература. И ако екранното лице на американката се запомня лесно, то амплоато й на преводач остава леко в сянка. Благодарение на нея в Англия ще четат 9 зайци на Виргиния Захариева, в Щатите – 18% сиво на Захари Карабашлиев; името й стои и до това на Георги Господинов, Милен Русков, Ангел Игов. Попитахме я откъде извира енергията и за уморителния процес на превода, че й остава и за доста други любопитни неща.

Анна Ангелова и Даниел Ненчев са едни от най-симпатичните водещи в иначе не тъй лицеприятното българско тв пространство. Не само защото са високи и почти винаги усмихнати, а защото тяхното предаване (Денят започва с култура по БНТ1) е глътка свеж въздух в тежко политизираните сутрешни блокове. И след като две години си пием кафето с техните теми и събеседници, дойде логичният момент да ги разпитаме – за журналистиката, Роджър Уотърс и тази магическа дума култура.