Програмата

"Когато спечелихме конкурса за Олимпийските церемонии в Барселона, знаех, че това ще е най-важният проект в живота ми". Бууум. Така гръмко звучи и останалото в CV-то на този испанец (с корени в Шумен), което тръгва от една рок банда, за да акостира в признанието "най-влиятелен рекламист на 20 век".

Искахме да говорим с нея, още когато отворихме стихосбирката ѝ Хълбоци и пеперуди. Но моментът отлетя. Сега се сещаме пак, а Августин Господинов ни пише "Тя е пич, ще се разберете" в месинджър и пуска в следващия балон телефона на Ирена Иванова или Рене Карабаш, както ви харесва.

"Градски герой" вече е банална фраза, но съдържанието ѝ е ясно, вечно и изглежда точно като Тео.

Като чуем за уроци по история, си представяме гимназиални преподаватели, рецитиращи наизустени сухи факти с безизразни лица, и ученици, които се опитват да държат главата си изправена, докато тайно подремват.

Пати Смит казва, че романът му Вундеркинд "се разгръща като музика, сякаш си е служил не с пишеща машина, а с роял". Това слага нещата в точен контекст – Николай (Гроздински по паспорт) е писател и пианист, за да започнем от основното. Нататък чертаем четири години в будистки храм, обикаляне на света и резултат в шест книги, публикувани при нас и в Щатите. Наскоро се спря обратно в България, а по-конкретно – на 27 януари ще бъде в Перото за разговор със Захари Карабашлиев и Светлозар Желев. Малко преди това минаваме с него през важното в живота му, като тръгваме от точка първа.

Ако точно сега и на вас ви се иска да се завиете с книга, послушайте първо какво се разлиства в съседната стая. На прага на 2016 попитахме четирима сладкодумни човека с умове, които харесваме, за последното, което са чели, книгата, която биха подали към нас, и новите заглавия, които чакат с апетит.

Бивш психиатър и настоящ писател. Пише трилъри с щипка фантасмагории, преплитане на сюжети и игри с читателя – Клара и сянката, Стръв, Зиг-заг и още куп неща, преведени на куп езици.

На бюрото пред черната дъска седи Мариян Ранков. Преди това е бил фотограф и барман, после решава, че преподаването може би е точното нещо за него, и кандидатства за учител в Заедно в час.

Подклажда огън под лъжичката със сценографията си тук и навън от доста години, а после фойерверките избухват за първия му филм като режисьор – Цветанка, който се гледа с ококорени очи от-до.

С две думи: градски хроникьор. В поезия и проза. За цяло изречение допълваме, че има какво да каже и го казва точно – от упор. Стефан Икога (псевдоним е, естествено, с ударение на "и") току-що спечели София Поетики – с текста си Лесни за мразене, който накара Силвия Чолева да скочи и да каже "опомнете се, бе!" в негова защита. Днес е лесен за обичане, бързо ни допуска в личната си хроника и държи единствено да не го снимаме усмихнат като чеширски котарак, както се запечата в историята на Поетиките. ОК, никога!

И тази събота ще излезем с боси крака, ще се видим с приятели и ще слушаме истории. Не наши, обаче, а писани от някой друг – на 6 юни в градинката пред Народния театър се събираме за втори рунд на Чети с мен. Идеята е велика, защото иска да покаже главно на децата, че четенето е забавна магия, която може да превърне главите ни от пустинята Гоби в градина. По случая се обадихме на трима човека, които са поливали своята обилно – чели са много, за да пишат силно. Те са сценаристи. Днес им се падна пряката реч.

Често го наричат половината от Чучков Брадърс – продуцентската къща за кино и реклама, която движат с брат му Борислав. "Много хора си мислят, че продуцентът е един чичко, който дава пари, а ние всъщност сме едни чичковци, които измислят проектите, намират им финансиране, реализират ги и ги разпространяват", обяснява Виктор Чучков-син. Преди 4 години с Тилт ни показа и как се режисира хубав български филм, а сега се готви да снима 18% сиво по книгата на Захари Карабашлиев. Толкова по работа за днес. Срещаме се с Виктор, за да си говорим за нещата, които обича и живота в града, който е избрал пред Рим, Берлин и Ню Йорк.

Един добър, начетен и интересен като бяла нощ исландец. Фен на Дейвид Боуи, който пише текстове за Бьорк. Поет, автор на пиеси, либрета за опери и сюрреалистични романи за проблеми, които реално болят. Добре че ползва псевдонима Сьоун, защото цялото Сигурьоун Биргир Сигурдсон няма произнасяне, а ни предстои среща на живо на Литературния фестивал след няколко дни.
Четете до края, има виц.

Напоследък се занимава с театър, но е преди всичко поет. Новата му книга Навътре съдържа 89 „реакции спрямо очарования и приятелства, гледки и случки, влюбвания, възхищение и вслушвания”, събирани през последните 5 години. Преди премиерата й на 1 декември решихме да добавим към сметката още 7 важни момента на Стефан Иванов.

Дори собственият му издател не подозира, че държи в ръцете си световен бестселър, когато отпечатва първите копия на Вечерята. Романът за грозните тайни, които две семейства замитат под килима, докато хапват в най-скъпия ресторант в града, дава на Херман Кох прякора “най‑превеждания холандски писател”. Бивш актьор, тв продуцент и интелектуалец с чувство за хумор, след няколко дни ще го видим да слага автографа си върху наследника на Вечерята – Вила с басейн. Преди Георги Господинов да ни запознае на премиерата на двете книги, разбрахме още две неща за Кох – че харесва руските класици и e безмилостен с клавиша delete.

Ако поне веднъж в живота си купувал кокичета от бабите по Графа, избягал си от контрольор в градския или от кучета в Люлин, виждал си чайките над Партийния дом напролет, то ти си изживял София, такава, каквато я вижда Александър Шпатов. Зад гърба му има три книги с разкази (Бележки под линия, Разкази под линия и Календар с разкази), а съвсем наскоро излезе и последният му сборник #НаЖивоОтСофия (от издателство Colibri), в който истинските места са приютили въображаеми истории, допълнително митологизиращи любимия ни град. Книгата започва със списък и това съвсем не е случайно. Списъците имат способността да бъдат винаги отворени – такава е и София – множество лица, хиляди места, истински и измислени.

Хайдушки песни, разбира се, е една от най-силните творби на Пейо Яворов – поет и мечтател, но и борец за освобождението на Македония. Неслучайно ползваме това заглавие за интервюто ни с Филип С. Филипов – неподправен идеалист, музикант и един от основните дейци в онлайн библиотеката Струмски – посветена изцяло на историята, културата и забравените герои на българска Македония.
В сянката на стара (и боядисана в розово) софийска сграда говорим за арамиите, сърбоманите, пост пънк красотата на Voyvoda, смисъла на дейността на полза роду и (не)възможното балканско единство.

Люба Халева е един от най-светлите и фини хора, с които сме имали удоволствието да разговаряме. Истински артист, влюбен в работата си, окрилен от изкуството и заразяващ околните с ведрината си. Люба е човекът, от чиято ръка се раждат чудесните илюстрации към поредица книжни корици (преди всичко под шапката на издателство Жанет 45), които са не просто портал към света на словото, но са и цял един свят сами по себе си. Вярваме, че стремежът към смисъл и красота е един от основните двигатели на изкуството. А това, което твори Люба, въплъщава изцяло този стремеж. Четете, дишайте, гледайте и бъдете щастливи!

Вероятно сте засекли Христо Блажев и Благой Иванов на току-що отминалия Пролетен базар на книгата, където самоотвержено промотираха заглавията от каталога на своето малко, но спретнато издателство Deja Book. Същото е отговорно за българското копие на Кралят в жълто от Робърт Чеймбърс (романът, вдъхновил сценария на сериала True Detective) и още няколко силни заглавия, оценени по достойнство от книгоманите у нас.
Хващаме Благой и Христо за бързо кафе между два усилени литературни дни и бързо установяваме защо ентусиазмът им е обречен на успех – освен че очевидно са в час с пазара и всички тънкости на книгоправенето, те могат да убедят всекиго, че четенето е най-великото нещо на света. Признаваме, повярвахме им безрезервно.

Бунтар, поет, драматург, запалянко, духовен брат на Кольо Карамфилов, усмихнат и песимистично замислен, Елин Рахнев е многоизмерен творец и неподправено приятен събеседник. Срещаме се малко преди края на театралния сезон и между три вайс бири говорим за представленията Любов (на което е автор) и Речта на селския крал (което пък режисира), без да забравяме да споменем с добро (и с тъга) отишлия си наскоро от този свят Карамфилов, както и винаги актуалната стихосбирка Канела. Няма как – покрай всичко това стигаме до акциите на ЦСКА и Световното в Бразилия. Защото разговорът ни е поне толкова еклектичен, колкото самия Елин.