• Вики вика тишината, първия си стих и формулата на добрия поет

    21 юли 2021

    текст Димитър Димитров

    Виктория Делчева, позната още с псевдонима си Вики Вика, е сред най-талантливите млади поети в България. Зад гърба си има десетки стихове, стотици читатели, хиляди емоции и първа издадена стихосбирка - втората предстои скоро. Помолихме я да започне разговора със стих, пресъздаващ мечтите ѝ за бъдещето.
  • .
  • Любел Дякоf за задръжките, любовта и анонимното творчество

    7 юни 2021

    снимки Ивелина Стоянова и Марияна Симеонова

    Забавна, искрена, сърдечна и депресивна, но без страх от смъртта. Никога не закъснява и обича хората с големи сърца. Стиховете ѝ първо разтърсват, а после вглъбяват съпреживелите ги читатели в саморефлексия. Доскоро твореше под анонимното прозвище Любел Дякоf, а днес Любчето, както я наричат най-близките ѝ, разгръща себе си и творчеството си пред нас.
  • Голям човек е дакелът

    28 май 2021

    текст Дани Николова

    Ако си имате собствен наследник, едва ли свързвате „дакелче“ само с порода смешни кученца. Детските книжки, излезли с печата на издателство Дакелче, са различни, поучителни, умилителни и доста красиви. Малко е трудно да останат незабелязани сред многото детски предложения, подредени по рафтовете в книжарницата. Пчелите, Дърветата, Еверест... и любимата ни Каква прекрасна дума са част от книжките с емблемата на дакел, които биват оценявани подобаващо както от мъници, така и от пораснали. Предводител на Дакелче е една прекрасна дама – Славина Илиева, която поразпитахме за това-онова, включително какво ѝ предстои с издателството.
  • Тео Чепилов за книгите, музиката и режисьорите в списък

    25 май 2021

    текст Кристина Йорданов

    Последно ни захапа с романа си До последен зъб, от който извадихме цял откъс, а иначе вече е минавал пред набития ни за книги и статии поглед със своите 184 страници на Ситуация след ситуация и силни разсъждения в думи за GoGuide и Програмата. През пръстите му се изстрелват част от сценариите на Под прикритие, Дъвка за балончета и Домашен арест. Засича се с добри филми по залез в софийски арт кина и после ни ги пуска като задължителни, като се е доказал достатъчно, за да му повярваме, когато за него нещо си струва. Хващаме Тео да довърши няколко изречения за писането, режисьорите и любимата музика за фон, която вали в разностилни плейлисти според различни състояния и късове денонощие.
  • Кое е това момиче?

    15 април 2021

    текст Дани Николова

    Познаваме Елена Колева от страниците на MAX, AMICA, L’Europeo, InGlobo, Playboy и GoGuide. Знаем, че писането е една от нейните супер сили, затова не се изненадахме, когато разбрахме, че е създала роман (Играта на солта от Колибри, 19 лв.). Ултимативното ѝ топ 3 в литературата са Пипи Дългото чорапче, Кафка на плажа и Клара и сянката, с които дебютният ѝ роман си прилича по това, че е непредвидим. Коя е Елена? Попитахме я, за да си каже сама.
  • Повече от изречение с Иван Тотев и Димитър Стефанов

    20 януари 2021

    снимки Елена Николаева

    "Времето невинаги е линия. Понякога тази линия се затваря в кръг. Понякога до нея се движи паралелна линия. Понякога се вие като спирала. А понякога линията се преплита сама като Мьобиусов лист, без начало и край. Всичко, което е било, някога ще бъде. Всичко, което ще бъде, вече беше."
  • Нещата от живота: Франсоа-Анри Дезерабл

    28 ноември 2019

    текст Севда Семер снимка Francesca Mantovani

    Казва, че всичко оставя белег върху него, "и то задълго". Така вече усещате колко е сериозен този бивш хокеист, оставил спорта на 29, за да стане писател.
  • Нещата от живота: Вайва Грайните

    21 ноември 2019

    текст Севда Семер

    Писател е, но тази дума не побира всичко. Вайва прескача между жанровете, например с книгата си с дневници-есета, пише поезия и е драматург с любопитство към целия процес.
  • Разчистване на бурени с Олга Николова

    23 май 2019

    текст Севда Семер

    "Мисълта е спокойствие", казва ни Олга Николова – критик, преводач, преподавател и главен редактор на Пеат Некогаш.
  • Георги и гроздовете

    28 март 2019

    текст Виолета Иванова снимки Траяна Батурова

    "Пиша, откакто се разпознавам в огледалото", казва бързо, вместо да ни подаде визитка. Оказва се сръчен още с пианото и китарата (често свири и си композира за удоволствие), както и с камерата (завършил е Кино режисура и Драматургия), но, както вече разбрахме, литературата го тегли най-силно и не го дава на останалите.
  • Киносалон в подсъзнанието: Светлозар Василев

    21 март 2019

    текст Севда Семер

    Не че и той не си почива с филм понякога, напротив. Но все пак предпочита киното със силно въздействие, което те кани да мислиш, да си спомняш, да наблюдаваш емоциите си. С опита си на психоаналитик и преподавател, Светлозар Василев започва преди 9 години срещите Психоанализа и кино с екип от други аналитици: подбират заглавия, които отключват важни наши части, и ги обсъждат със зрителите на публична прожекция. Така киното става ключът към разговор за неща, за които иначе няма много място – преживявания от детството, загуба или интимен епизод. В деня на срещата ни тъкмо излиза от печат и книгата на Светлозар – Огледало на въображението, в която обяснява метода и историята му (подобни срещи има в почти всички европейски държави) и говори за конкретни заглавия. Ако предпочитате да го изживеете сами, на София Филм Фест следват две прожекции с дискусия – на Студена война и Джебчии, а преди това чуйте тук Светлозар, който завърта в кадър темите как гледаме, говорим и преживяваме филми.
  • Ейлиш ни Гуивна: разговор преди обяд

    28 февруари 2019

    текст Севда Семер

    "Екзотичната новост, толкова неочаквана и добре дошла, колкото би бил слон или жираф". Ейлиш ни Гуивна описва така в свой разказ Джун – ирландка, пристигнала в българско село.
  • Нещата от живота: Роберт Менасе

    6 декември 2018

    текст Севда Семер превод Ана Димова снимка Rafael Pröll

    След закъснение от няколко дни, в които пътува, и посредничеството на преводач, най‑сетне се срещаме с Роберт Менасе: австриец, който пише на немски, но го четат на още 20 езика по света.
  • Убийствена библиотека: Богдан Русев

    8 ноември 2018

    текст Севда Семер

    Причината да заровим нос в библиотеката му е най-новият том в нея – тъкмо излязлата Мозайка от убийства на Антъни Хоровиц, на която е преводач. Това е криминален роман-матрьошка, в който решавате две истории една в друга заедно с изненадващ детектив: Сюзан Райланд, редактор в лондонско издателство. Самият Богдан Русев има дълъг опит като редактор (главен на Егоист, Капитал Light и Една седмица в София), а също и преводач, творчески директор, сценарист, писател и, с риск да усложним нещата – автор на книги-игри като тийнейджър (под псевдонима Робърт Блонд – малко по-надолу казва, че никога не е превеждал имена, но ето че не е съвсем вярно). В библиографията си има и три криминални романа, така че чудно ли е защо преди да разтворим Мозайка от убийства, искаме да ни разходи из най-добрите крими истории, на които е попадал? Все пак този жанр не е проста дъвка за плажа – само трябва да знаете кого да питате за препоръка, за да намерите перла. Днес започваме от книгата, която ни среща.
  • Нещата от живота: Албена Тодорова

    13 септември 2018

    текст Наталия Иванова снимка Йорданка Чакърова

    "Бени на японски означава алено, а никки – дневник", обяснява Албена в един от първите си редове na benikki.tumblr.com (днес вече bembeni.com).
  • Около книгите на Пламен Божилов

    26 юли 2018

    текст Наталия Иванова снимки Анелия Тодорова

    Да сте отгръщали страници, които са минали през неговите ръце, е повече от възможно – Пламен е на Славейков от 90-те, а по-късно отваря Антикварници със стари книги на три централни адреса. Идеята да говорим с него дойде с последната на Гладстон, където отскоро намираме редки находки от всички точки на света, но интересът ни порасна и с ремонтите, които дават нов повод да се замислим за мястото на книгата в София. Заради тях сега стискаме ръката на Пламен в градинката срещу хотел Рила, където е преместен книжният пазар, и му даваме бяло поле да напише своята история – от първата сергия през 90-те до рафтовете зад витрина днес и надеждите за утре.
  • Намерена в превода: Милена Попова

    18 януари 2018

    текст Наталия Иванова

    Етгар Керет сравняваше преводачите с нинджи: "ако ги забелязваш, значи не ги бива". И докато това е вярно, когато говорим за текстове, ни се иска в живота да е обратното: ако ги бива, значи ги забелязваш. Ето защо тези страници са за Милена Попова – заради нея на български говорят романи като Никога, никъде, никой на Нийл Геймън, Мидълсекс на Джефри Юдженидис, а само през последната година в неин превод излизат Познатият непознат. Ранни разкази от Труман Капоти, Клубът на изчезналите видове на Джефри Мур и Пламтящият свят на Сири Хуствет, който има трудния характер на фикционална антология от текстове на и за художничката Хариет Бърдън.
  • Нещата от живота: Виктор Хорват

    7 декември 2017

    текст Наталия Иванова

    "Трудно е да ви провокирам, докато се опитвам да разкрия себе си в няколко реда. Какъв жанр е това? Ако е сериозен, ще излъжем; ако е забавен, ще скрием нещо", пише унгарецът в своя кратка визитка и веднага ни се иска да прочетем още за човека зад нея. Досега го познавахме най-вече като автор – романът му Турско огледало излезе на български през август (от Ерго, в превод на Светла Кьосева), след като през 2012 взе Наградата за литература на ЕС.
  • Нещата от живота: Елица Георгиева

    7 септември 2017

    Ако на първо четене името ѝ в главата ви е бяла страница, то е защото първата ѝ книга тъкмо излиза от печат на български. Космонавтите само минават идва в София на 13 септември заедно с Елица и дългата си история – тя пише романа в Париж, където живее и завършва творческо писане и кино, печели награда Андре Дюбрьой за дебют и е номинирана за Флор (основана от Бегбеде), Рьоне Флане и 111-а страница.
  • Преди много години, в една близка галактика

    6 юли 2017

    текст и снимки Наталия Иванова

    "Да се довериш на един автор, за когото не си чувал нищо, да си вземеш неговия дебют от 500 страници и да му отделиш от времето си е огромна отговорност", казва ни Николай Терзийски преди да се разделим. Да ви кажем, че трябва да прочетете първата му книга Отлъчване е отговорност и за нас, но само от две-три страници от нея (публикувани в миналия брой) усетихме, че тук има "терзилък". Така Николай нарича онези идеи, които "идват отнякъде, влизат в главата ти и не ти дават мира, докато не ги напишеш".

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1098