През 2007 над 2 милиона души в Сидни угасиха осветлението си за един час, нарекоха колективната акция Часът на Земята и показаха, че дори за такъв кратък интервал от време могат да се спестят доста природни ресурси. Тази симпатична местна кампания бързо завладя света и на 28 март над 1500 града ще повторят опита. Сред тях е и София, а основен инициатор, както обикновено, е българският клон на световния фонд за дивата природа WWF. За тази и други еко активности на пандите попитахме Таня Кирова, която е икономист по образование, еколог по призвание и все още се затруднява да обяснява на приятелите си защо точно тя е тръгнала да спасява света.


Да започнем от горещата новина, защо да се включим в Часът на Земята?
Надяваме се над 1 милиард души в повече от 80 държави да участват в нашата инициатива. 40 от най-големите градове в света са потвърдили участие, така че знакови сгради символи ще угаснат за един час. През това време можем да помислим как да променим консуматорските си навици така, че да повлияем на проблеми като глобалното затопляне, което на пръв поглед изглежда като нещо твърде абстрактно.

Един час не е ли твърде кратко време, за да очакваме огромни промени?
Да, наистина един час няма да промени неузнаваемо положението. Още повече че ние молим гражданите, бизнеса и институциите да изгасят единствено осветлението си. Би било прекрасно обаче, ако това е началото на една практика да гасим всички електроуреди, които не ползваме. Този един час е достатъчен, за да осъзнаем, че всичко, което правим, има значение. И че дребните неща, които всеки от нас променя в ежедневието си, всъщност допринасят много за бъдещето на планетата.

Лесно ли откликнаха държавните институции, които сте въвлекли в кампанията?
Изненадващо – да. Не много бързо, но пък с наближаването на Часът поддръжниците и участниците стават все повече. Ние призоваваме всички символично да загасят фасадното си осветление, така както ще направи например институция като Президентството. Все пак по същото време много други подобни структури по света ще направят същото.

Като цяло трудно ли се работи по еко инициативи в България?
Българите са много чувствителни по отношение на състоянието на природата, на това как се отнасяме към нея. В края на миналата година течаха разни скандали около т.нар. заменки и в общи линии това, което забелязах, е, че хората са наистина много чувствителни и че искрено се вълнуват. Прекрасното е, че много бързо се обединяват около каузи като тази природата у нас да остане в най-добрия си вид.

Младите ли са най-активни?
Като участие – да, което е и логично, но тази чувствителност няма възраст. По-старите хора милеят за природата не по-малко, просто младите по-енергично отстояват позицията си. Като цяло българите сме доста скептични по отношение на възможностите и това, което може да бъде направено за природата като цяло. Нагласите и настроенията обаче се променят бързо, хората преосмислят позициите си и еко организациите помагат много за това.

Българският клон на WWF сте адски активни, но постигате ли нещо конкретно?
Протестите от края на миналата година например са показателни. Резултатът от тях вече е налице. Напоследък се развиха и въпросите около директорите на природните паркове, срещу които имаше масова кампания. За съжаление все още се борим с негативните процеси и предполагам, че това ще е основната линия още известно време. Но ние затова сме тук – за да привличаме погледите към проблемите и да търсим решения.

Как един еко човек съществува в град като София, в който няма дори велосипедни алеи?
Аз съм еколог само по убеждение, но не и по образование. Вероятно специалистите биха били по-конкретни в теорията си. Но като цяло малко са големите градове в света, в които средата е наистина комфортна за човека. Така че нека не мислим, че София е някакво изключение. Просто тук проблемите са повече и по-належащи за решаване. Мисля обаче, че има някои прости истини, които можем да вземем от други градове, не е нужно да откриваме топлата вода.

Доста хора казват, че е трудно да се живее еко и е скъпо да се ядат биопродукти например. Има ли някакви прости, но ефективни практики, които да следваме?
Сайтът на нашите приятели от Горичка е много полезен в тази насока. Там всеки може да намери защо нещо е добро и как да го прилага  – с всичките му предимства, обяснени просто. Бих посъветвала всеки, който се интересува, да наминава там. Мисля си, че най-важното е човек да живее в хармония със себе си и така ще дойдат и полезните навици. Ако живеем отговорно, ако консумираме отговорно, нещата ще се подредят естествено. Струва ми се неправилно да живеем и да искаме повече от това, което наистина ни е необходимо. А и принципът малкото е повече вече е световна тенденция, до която ми се струва беше крайно време да стигнем и тук.

Значи виждаш светлина в тунела?
Виждам само тъмнина и много се надявам на нея, хаха.

Имаш ли приятели, които те карат да им обясниш какво точно работиш?
Има такива, които не разбират защо тъкмо аз се занимавам, но те са малко. В общи линии повечето реакции са “а-а-а, това е точно като за теб“, въпреки че се съмнявам да знаят какво точно правя.

Какво друго да очакваме от вас?
В края на тази седмица по улиците на София очаквайте специалния климатичен камион на WWF, който представлява мобилен демонстрационен център на различни нови технологии, които са екосъобразни и могат да ни помогнат да търсим алтернативни източници на енергия. На 27 март в Дома на киното правим безплатна прожекция на серията филмчета Наблюдатели на климата, а в деня, когато се случва Часът на Земята, сме планирали акустичен концерт на открито пред Народния театър. През април пък ще празнуваме Деня на Земята, а на 23 май ще чистим всички природни паркове в България и очакваме желаещите доброволци да се включат.