Вики вика тишината, първия си стих и формулата на добрия поет
21 юли 2021 текст Димитър Димитров
Виктория Делчева, позната още с псевдонима си Вики Вика, е сред най-талантливите млади поети в България. Зад гърба си има десетки стихове, стотици читатели, хиляди емоции и първа издадена стихосбирка - втората предстои скоро. Помолихме я да започне разговора със стих, пресъздаващ мечтите ѝ за бъдещето.
Можем
да откриваме смисъла в думите
но докога ще търсим навън
можем ли
да намерим силите в себе си
и да спрем да живеем като насън..
Можем
да имаме
утешение
опрощение
в чуждите
стихове
с другите
мигове
тишини
или викове
отчаян зов
за разбиране
парчета любов..
..до време е
и страшно временно..
Бързо излитащо
и всепомитащо
оставащо
празната чаша
да гледа тъпо в захлас
с неутолимата
жажда
разяждаща
подклаждаща
тихия глас
че най-голямата обич
всъщност
се крие във нас.
Спомняш ли си кое е първото стихотворение, което написа? Как и кога точно започна да се занимаваш с поезия?
Задавала съм си този въпрос и нямам ясен спомен как съм го написала, но имам реално доказателство с подпис и дата. Била съм на 8, а стихотворението е безобразно зле написано и ужасно драматично предвид крехката ми възраст. Става въпрос за една бреза и една върба, които живеят със сплетени клони, но идва буря и ги посича. Поантата е следната - по-лошо от смъртта им е, че вече не са заедно.
Иначе започнах да пиша като всеки нормален пъпчив тийнейджър, страдащ от нещастна любов, около 12-13 годишна, скришом вкъщи и от самото начало на компютър.
Какво би искала да вика Вики на света, така че всички да я чуят?
В последните десетина години повиках доста. Сега по-скоро призовавам тишината в себе си и съответно в стиховете си. Накратко - бих извикала на света да се смири за малко и да открие красота в тишината.
Кое е най-необичайното място, където си писала стихотворение?
Вероятно в тоалетната. И то неведнъж! Всъщност, тоалетната е място за уединение и гениални открития на много хора...
Обичаш да пътуваш. Кой е градът на твоята поезия? Защо?
Научих се да пътувам в собствения си град, затова винаги и завинаги София ще остане градът на моята поезия. Не защото тук съм родена или тук съм прекарала детството си, а защото София е олицетворение на голямата любов, в която неистово вярвам. Мога да се влюбвам в нея ежедневно, да откривам нови причини да я обичам. Тя винаги е до мен и в мен, а с всичките си разнолики краски е просто неизчерпаем извор на вдъхновение.
Знаем, че се занимаваш и с екскурзоводство. Имала ли си някога гости на обиколката, които са те вдъхновили да напишеш нещо?
Историята е банална, колкото света, но преди няколко години имаше турист, който ме зареди страшно много с историите си за пътешествия и искрената си вяра в света. Така написах първото си и единствено стихотворение на испански, защото много исках да му върна жеста и да разбере, че без да иска, ми е помогнал в труден момент.
Кои са любимите ти български автори?
Започвам с вечната Блага Димитрова, която ми е нещо като идол за начин на писане - като стана голяма, искам да съм като нея. Съвременната ѝ версия за мен е Мария Лалева, в която наскоро се влюбих. В доста по-различен стил, но много големи за мен са Георги Марков, Йордан Йовков, Димитър Димов. Няма как да не отдам и заслужено внимание на поетите - Христо Фотев, Никола Вапцаров, Петя Дубарова, Надежда Батинкова, Мария Василева, Миряна Башева.
Какво предстои да четем от теб?
От миналата година правя планове за издаване на втора книга, защото се е натрупал материал, но времето ще покаже.
Би ли написала кратко четиристишие в рими по адрес на интервюиращия?
Ти си пълен с вдъхновение
и чиста доброта
и лесно будиш възхищение
у малки и пораснали деца.
Има ли нещо, което не те попитах, а би искала да споделиш?
Формулата на добрия поет - искреност, спонтанност, вслушване в детайла, една голяма бира и много четене, както на поезия, така и на проза.
Горе Коментари (0)
Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.