Създай нататък

3 януари 2013 текст Тея Дия снимки Илиян Ружин
Големият Франк Гери казва, че архитектурата трябва да говори за времето и мястото си, но и да се стреми към вечността. Не сме сигурни каква част от софийската архитектура ще остане вечна, но пък се срещнахме с артистичния дует KuMar Office, за да потърсим тяхната професионална и лична гледна точка. Архитектите Евелина Куртева и Петър Маринов са отговорни да ни е толкова хубаво в някои от най-добрите столични заведения – Motto, Spaghetti Kitchen, One More Bar, Spaghetti Company 2 и 3, Lavanda, а мечтите им стигат далеч отвъд дизайна.


Какво му трябва на добрия архитект – рисуването, математиката или нещо трето?
Ева: Логиката.
Петър: И естетическа култура. Практиката те учи.
Е.: И двамата сме продукт по-скоро на самообразованието, отколкото на академичните среди. Имахме късмет да се възползваме от глобализацията и да поучим навън. Докато бяхме тук, следяхме повече списания и интернет…

Ева, ти си завършила в Германия. Все пак си се завърнала и работиш тук.
Е.: Да, но е много изтощително тук. Първо заради сроковете, понякога и клиентите се намесват доста в нашата работа. Трудно е - ние не излизаме в публичното пространство, не даваме много интервюта и нямаме популярен обществен образ.
П.: От една страна го има криворазбрания пиар, в който се появяваш някъде само и само да те видят - на някои това им идва естествено. От друга, един добър дизайнер или архитект трябва да е обществена личност, която да има общественото одобрение и уважение.

Случват ли се някакви хубави неща в архитектурен план – в София и извън нея?

Е.: На мен позитивизмът ми е повече на лично ниво, в обществен план – не толкова. На лично ниво всичко е наред. Всеки път, когато имам проблем, си казвам, че ще емигрирам, ама още не е станало, така че всичко е наред, хаха.

Харесват ли ви промените в централната част на София – Ларгото, Витошка?
Е.: Не, ужасно грозно е. Aко това е субективно мнение, то некачественото изпълнение поне е обективна категория и скоро всичко ще е за ремонт.
П.: Витошка не е единствен случай. Тя се прави по обществена поръчка, а не с архитектурен конкурс и това е основният проблем.

А какъв точно е смисълът от тези архитектурни конкурси, след като накрая спечеленият проект не се изпълнява?
П.: Няма много смисъл.
Е.: В началото участвахме в разнообразни ежедневни теми и архитектурни задачи, сега почти не участваме. Сега ни се занимава само с архитектура и нещата, които се случват, а не със Софийска община.

Имат ли софиянци отношение към архитектурата и това, което се прави, пасва ли на града?
Е.: Човек за да има такова, трябва да има културно натрупване, отношение към изкуството. Миналото столетие донякъде е развило отношение към театъра, живописта, почти е стигнало до архитектурата и там е спряло. Трябва по-сериозно натрупване за тая цел.

От новите архитектурни проекти в градска среда какво ви харесва?
П.: Трудно може да се каже, че в София има градоустройство. Няма градски концепции.
Е.: Има строителна дейност.
П.: Всичко се случва на базата на някаква причинно-следствена връзка. Тротоарът е разбит – дай да го оправим.

Тогава къде отивате, за да гледате приятни неща?
Е.: Сред природата.
П.: София е уютен град, но предимно в централната си част. Там, където можеш да усетиш духа на миналото.
Е.: Районите на Борисовата, Докторската градина – там, където не е пипано отдавна. Сега Борисовата я надупчиха с псевдо-ретро лампи, които едва ли ще издържат дълго, вместо например фотосоларни лампи или нещо, което датира към днешно време.

Не са ли много стъклени новите сгради? Твърде модернистични за облика на София?
Е.: Това, което виждаме в София, може да се квалифицира като разруха, все едно идваш тук след война. Малкото реставрирани сгради като че ли са реновирани некачествено.
П.: Има основни принципи на подход към средата: правиш нещо, което се слива със средата или правиш нещо, което контрастира на средата, но и в двата случая имаш отношение към средата, а не обектът да стои сам по себе си и да „не се интересува” какво има отляво и отдясно. Както впрочем е с голяма част от нещата, които се правят в момента.

Все трябва да има нещо, което ви харесва.
П.: Да, има уютни и симпатични сгради.

Вие правите повече интериори. Защо все повече хора се наричат интериорни дизайнери, без да са архитекти?
П.: Понеже професията не е ясно дефинирана и реално интериорен дизайнер може да бъде всеки. Предполагам така им е лесно, защото чисто законово не е регламентирано, докато архитектът има и административни функции. Общо взето трябва да може да прави всичко около изграждането на един проект.

Много се преекспонира тази дума, почти навсякъде е. Затова за хора с вашето образование и опит сигурно е обидно да ги нарекат дизайнери.

Е.: Ние тук не се обиждаме. Част от работата ни е.
П.: Няма кого да обидиш с тая дума. Има конкуренция, но не е такава, която да създава съревнование. Както няма и критика. Критиката опира до пиар или просто рецензия на някое място.
Е.: Има няколко свежи блога, колеги, които правят неща за удоволствие - те правят интересни неща, но не е точно критика. Например архитектите, които бяха поканени да участват в проекта на списание Едно, Новата вълна. WhatA им направиха видео интервюта и ги публикуваха в блога си. На въпроса какво предпочитат – списание или блог, отговориха списание. А в списанията излиза информация, която до момента на печат вече е остаряла. Нова вълна със стара информация?!

Има ли някаква огромна разлика в правенето на интериор и екстериор?
П.: Принципно не много. Проблематиката е една и съща, мащабът е по-различен. Сериозността, с която трябва да се отнесеш към проблема, е една и съща. Дали проектираш кухня или училище – и двете си имат функционална йерархия, и към двете трябва да подходиш с еднакво желание.

Налага ли се да правите компромиси заради клиенти?
Е.: Те разчитат почти изцяло на нас. Все пак сами са ни избрали и познават работата ни. Вече не ни се налага да работим със случайно попаднали на нас хора. Имат ни доверие.
П.: Естетически компромис много рядко сме правили.

Сега прекалено много архитекти ли има?
П.: Има много повече места, където можеш да следваш, много повече завършващи, отколкото по наше време.
Е.: Това, че си го завършил обаче, не значи, че си архитект. Ние дори в момента работим повече като дизайнери. Това в Германия направо е мръсна дума, понеже там това е човек, който не притежава логиката и организационната възможност, за да направи нещо по-сложно като краен продукт. Архитектът трябва да е социолог, икономист, десетки неща, плюс дизайнер.

Поделяте ли си работата?
Е.: Правим всичко заедно....само за Еxcel спорим, понеже и двамата го мразим, хаха.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.

Warning: array_combine(): Both parameters should have an equal number of elements in /home/program/public_html/index.php on line 1082