Ден след ден

10 януари 2013 текст Никола Шахпазов, снимки Илиян Ружин
Анна Ангелова и Даниел Ненчев са едни от най-симпатичните водещи в иначе не тъй лицеприятното българско тв пространство. Не само защото са високи и почти винаги усмихнати, а защото тяхното предаване (Денят започва с култура по БНТ1) е глътка свеж въздух в тежко политизираните сутрешни блокове. И след като две години си пием кафето с техните теми и събеседници, дойде логичният момент да ги разпитаме – за журналистиката, Роджър Уотърс и тази магическа дума култура.


На колко ли хора наоколо денят започва с култура?
Даниел: На всички. Културата определя живота ни. И обратно. Масовата култура определя какво да се слуша в градския транспорт. Личната – какво звучи в слушалките ти.
Анна: А с какво друго иначе? Културата е Божията частица, Х-бозонът в процеса на самоосъществяване. Ако въпросът е конкретно за предаването – денят започва с култура на все повече хора. Не се надявам, а съм убедена в това.

Сложно или естествено е да се мисли за музика и театър рано сутрин?
Д: А, да му мислят гостите! Каним най-големите авторитети в културата и най-често говорят интересни неща.
А: Естествено, сложно. Честно казано, подобни теми и гости ми помагат въобще да мисля рано сутрин. Интересът ми е провокиран и се чувствам облагодетелствана, защото задействам мозъка си значително по-рано.

С какво започва вашият ден?
Анна: Аз го давам по-скромно – силно кафе или чай и лека цигара. Задължително щом стана, пускам телевизора, радиото или просто си пускам музика. Всяка сутрин се събуждам с някакво парче. Днес например се събудих с Hush на Deep Purple...
Д: Моят – с изкуство. Като си отворя очите, виждам красив плакат, правен от жена ми и откупен от една галерия в Истанбул. После излизам за работа и си пускам музика – напоследък Arctic Monkeys, Kasabian, Jessie Ware.

От колко години водите предаването? Какво се промени в него за това време?
Д: От две. Надяваме се, че сме в крак с времето. В него много по-рядко има естрада и традиционен фолклор. Просто в тези две сфери от българската култура няма актуален информационен повод от 40 години насам. Все по-често обаче показваме световно изкуство и култура заедно с добрите примери тук.
А: За това време много неща се промениха както в предаването, така и със самите нас. Най-важното е, че създаваме нещо смислено – единственото ежедневно предаване за култура в национален ефир. Успяхме да привлечем много популярни личности от България и света, да покажем артисти от ъндърграунда или пък да разкажем за успели българи, които работят зад граница. Разбира се, има още много какво да градим.

А какво се промени в културата през последните две години?
Д: Културните събития са много повече от преди. Публиката – също. На последната Киномания филмът На Рим с любов на Уди Алън беше посетен от 4000 души в зала 1 на НДК – абсолютен рекорд за кинопрожекция в последните 10 години. Въпреки че филмът го имаше в торентите. Важна тенденция, движеща културата, са социалните мрежи – повече общуване, повече събития – повече публика.
А: Възроди се интересът към киното и театъра, правят се проекти на световно ниво, случиха се и страхотни концерти, развива се поколение архитекти, които работят за визуалната култура в страната. И като споменах визия, успехите на българските художници (а и въобще на българските артисти) зад граница стават трайно явление. Както и обратното – гостуването на световни имена в България.

Какво научихте за българската култура и нейните верни агенти/проводници, водейки вашето предаване?
Д: Че новаторите движат културата. Че страшно много хора имат нужда от изкуство и от нормален културен разговор в медиите, без истерии, без битовост и без чалга.
А: Българската култура, както всяка друга, има нужда от пълнокръвни хора, артисти. Тези, които истински работят за нея, не приказват много. Просто нямат време за това.

Кое беше събитието на 2012?
А: Хамлет на Явор Гърдев. Културната олимпиада в Лондон. Концертът на RHCP. Продажбата на Под прикритие на три континета. Активното говорене за съвременно изкуство чрез фестивалите у нас. Ню Йорк – Шарън Хайес и проектът й There’s So Much I Want To Say To You – всъщност и аз в момента имам толкова много да ви кажа... някой трябва да ме спре.
Д: За първи път български филм – Подслон, спечели София филм фест. За първи път от 20 години НХГ откупи работи на съвременни художници. Недко Солаков – с четири ретроспективни изложби по света плюс Документа. За оперен запис на годинита Александрина Пендачанска спечели наградата на BBC и номинация за Грами. А Pussy Riot предизвикаха световна дискусия за това кое е изкуство и кое не, за границите между морала, бунта и свободата.

Към какво гледате с най-голямо нетърпение през 2013?
Анна: Разбира се, че концертът на Роджър Уотърс The Wall! Ще го гледам за втори път и ужасно много се вълнувам. Това е особен тип преживяване. Цялото ми семейство вече има билети.
Д: Със сигурност концертите на Роджър Уотърс и Depeche Mode! Също така очаквам излизането на биографичната книга за група Остава, която ако не напиша, ще трябва да се самонапише, но тази година ще излезе!

Как намирате нивото на българската телевизионна журналистика?
Д: Високо с моментни пропуквания. С уточнението и съжалението, че предавания за култура има основно по БНТ. Харесвам Неделя X 3, Нощни птици, документалните филми. Иначе в нашето предаване се опитваме да отстояваме принципа на BBC, концепция, възприета и от БНТ – показваме и обсъждаме най-стойностните примери в изкуството и най-важните въпроси в културата, като се стремим да го правим интересно и достъпно.
А: Има ужасно много телевизии в България и ужасно много правила, които не се спазват. В същото време малко са медиите, в които има ТВ журналисти, занимаващи се целенасочено с култура. Ресорът се пренебрегва за сметка на политически и криминални теми.

А на журналистиката като цяло?
А: Границите на тази професия много се размиха с появяването на блогове и социалните мрежи и въобще пространства, които ти дават възможност да бъдеш автор. Това е супер, но свободата на словото се е развила дотолкова, че доведе до образуването на големи черни дупки в журналистическия космос. Там понякога отиват ценности като това да бъдеш коректив на едно общество.
Д: Правенето на съдържание във всяко предаване в комерсиалните телевизии, дори в новините, е мотивирано главно от гоненето на рейтинг. Тогава нивото на журналистиката спада за сметка на категории, обслужващи човешката долница, както би се изразил любимият ни Гого Лозанов. Ненавиждам сеирджийско-клюкарската мизантропска преса, която в последните години се разнася по реповете като метастази. Вярвам на журналистите от Дневник и Капитал. И на тези от БНТ.

Не бихте заменили вашата културна рубрика с нищо друго, защото…

Д: Защото иначе трябва да преследвам най-интересните хора в държавата заради лютото ми любопитство към изкуството. С предаването те ми идват на крака!
А: Защото имаме нужда една от друга. За да съществуваме пълноценно.

Денят започва с култура можете да гледате всеки работен ден по БНТ1, веднага след новините в 09:00

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.