Диалектика на преходния период



18 ноември 2013 текст Дани Николова
Михаел Цинганел е архитектурен теоретик, историк на културата, художник, куратор и скъп гост на фестивала Sofia Architecture Week, който за пръв път дебаркира в Пловдив. На 1 декември в Дом на културата, той ще представи дългоочаквания си и най-сетне завършен проект - книга за курортната соцархитектура в България и Хърватска. Да, толкова интересно е, колкото ви звучи, затова и побързахме да му зададем няколко въпроса предварително.


Как стартира красивото ви приятелство с архитектурата?
Първоначално желаех да изучавам изкуства, но се озовах обвързан с архитектурата. Курсовете предоставяха широк спектър от знания, които от своя страна отваряха доста врати към по-късна реализация.

Какво означава да си архитектурен теоретик?
Не съм просто теоретик. Започнах професионалната си кариера като архитект, но останах дълбоко свързан с изкуството и всевъзможните му интересни интерпретации. За да избягам, доколкото мога, от прагматичния подход, започнах да проектирам, в минималистичен стил, мебели и видео инсталации. И така се превърнах в артист, наред с всичко останало.

Доволен ли сте от пътя, който сте избрал? Избройте ни поне три неща, които доказват, че за Вас няма нищо по-страхотно от това да бъдете себе си.
Винаги е било трудно да позиционираш себе си насред толкова много и различни сфери на дейност. Обширното ми CV и високата ми компетенция ми дават възможност да работя както за галерии и публични пространства, така и за академии и популярен театър. Въобще, мога да правя какво ли не – стига да се вмества в бюджета, разбира се.

Коя е книгата на нощното Ви шкафче?
Моят абсолютен фаворит - Tortilla Curtain на Томас Бойл. И DocoMoMo Journal – списание за изкуство и архитектура, трябва да се подготвя за конференцията, все пак. Има и една теоретична книга, но тя е твърде скучна, за да разказвам за нея.

Разкажете ни обаче за Вашата собствена книга - Holiday After the Fall – Seaside Architecture and Urbanism in Bulgaria and Croatia. Ще я представите по време на Sofia Architecture Week в Пловдив.
Написването й ни отне доста време. Най-вече поради ограничения бюджет, с който разполагахме. Беше доста трудно да стиковаме работата на всеки един, замесен в проекта. Официално, проучването стартира през 2010, но още преди това екипът си бе изградил представа за някои от туристическите проблеми от времето на Втората световна война насам. Оставаше само да включим моите собствени наблюдения, свързани с икономиката. Архитектурата на морските курорти представляваше особен интерес за нас от една страна, заради собствените ни пътешествия в България и Хърватска и личната ни носталгия към тези страхотни примери за късен модернизъм и урбанизъм, и от друга страна (както и с най-голяма важност, разбира се), заради разрушителното въздействие на непрозрачната приватизация и пълната липса на регулация на морските курорти след падането на комунистическите режими. Искаше ни се да направим подробно сравнение между тези две бивши социалистически страни, чиито политически и икономически интерпретации на термина социализъм всъщност, са напълно различни.

Почивал ли сте на някои от българските курорти?
Моите партньори, живеещи предимно в Берлин, са посещавали често българските морски курорти – при това още от ранното си детство. Аз обаче, бидейки австриец, съм по-добре запознат с курортите в Хърватска. България посетих едва наскоро. Ако трябва да говоря честно и открито, интересува ме романтично настроената средна класа, която мечтае за живописни рибарски селца и малки пристанищни градове, които са останали непокътнати с времето или пък за малки хотелчета в средата на нищото, заобиколени от „природа”.

Какви, по Ваше мнение, са последиците от презастрояването на Черноморските курорти в България?
На първо място – невъзможност да се сблъскаш с илюзията, която описах току-що. Единствените места на българското Черноморие, на които действително съм се наслаждавал, са били само онези, които са се оказали пощадени от грозната вълна на модернизация.

Не се съмняваме, че обичате да пътувате. Кое бе последното пътешествие, което Ви вдъхнови и коя е най-дивашката ситуация, в която сте се оказал замесен?
Обожавам да пътувам, разбира се. Но обикновено го правя по работа, така че нямам много време да се размотавам. Като всяко дете на средната класа (каквито са всички от моето поколение), обичам да разглеждам не само класически туристически атракции, но и автентични, неофициални или дори мрачни места и дестинации. Като цяло избягвам местата, на които има конфликти. Пътуването ми от Дубровник до Сараево, малко след края на Югославската война, определено бе шокиращо преживяване.

Разрушавай и строй отново или просто реновирай – това се пита!
Винаги има неща, които си заслужава да бъдат запазени – от всяка една епоха, дори и модернистичната. Може би някой в бъдеще ще иска да запази тези гигантски необарокови хотели по Черноморието като доказателство за величествения период на турбокапитализма.

Красотата е в очите на гледащия, казват. Вие опитвате ли да виждате красота на всяко място, което посетите?
Красота като цяло няма. Тя зависи от културните ценности на гледащия и на видяното. Аз съм чисто и просто фен на културната семиотика. Нещата трябва да бъдат свързани със самоопределянето на дадения човек. Ако е така, то тогава ще бъдат оценени. Ако ли не – ще бъдат неглижирани.

Какво крие бъдещето за Вас?
Една криза ще следва друга, а борбата за ресурси ще бъде жестока. Но пък не е ли било така винаги?

Собствената Ви прогноза за бъдещата архитектурна миниреволюция?
Архитектурата се развива бавно и е по-скоро солидна. Ще видим редица нови тенденции – в различни презентации, биеналета, списания и телевизии… но въпреки всички тези модни течения, нуждата от удобство ще съществува винаги. Както и минималната грижа за околната среда.

Sofia Architecture Week е в Пловдив, 22 ноември – 1 декември
Представянето на книгата Holiday After the Fall – Seaside Architecture and Urbanism in Bulgaria and Croatia е в Дом на културата, 1 декември, 18:00

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.