Повече от изречение с Иван Тотев и Димитър Стефанов
20 януари 2021 снимки Елена Николаева
"Времето невинаги е линия. Понякога тази линия се затваря в кръг. Понякога до нея се движи паралелна линия. Понякога се вие като спирала. А понякога линията се преплита сама като Мьобиусов лист, без начало и край. Всичко, което е било, някога ще бъде. Всичко, което ще бъде, вече беше."
Иначе Димитър първо е от Младост, после от София, а преди да пропише, си мечтае да е зоолог и състезател във Формула 1. Иван пък е истински бургазлия в душата си, има пишеща машина и често размишлява над цвета синьо, докато чака на вратата за колет от бабите си с любимия му кекс. И между администрирането на Фейсбук страницата 5 изречения и работата им на пълно работно време в творческа агенция ги хващаме да довършат нашите изречения, в които разбираме за детските спомени, цитатите и добрите съвети.
Захванах се с писане, защото...
Най-ценната книга в библиотеката ми е...
Първият ми детски спомен е...
Един от най-добрите съвети, които съм получавал...
След като написахме последното изречение на Някога ще бъде вече беше...
В свободното си време обичам...
Най-страшното при писането е...
Бих сменил за ден живота си с този на...
Цитатът от книга, който бих закачил на стената си е....
Любимата ми българска дума е...
Малко хора знаят това, но...
Мястото, на което отивам, за да презаредя, е...
Най-важното нещо, което научих последната година, е...
Някога ще бъде вече беше е по книжарниците и на musagena.com
Иван и Димитър се събират заради брадите, но това продължава с размяна на добри мисли, които сега наливат по страници в книгите 5 изречения и Някога ще бъде вече беше. Тъкмо вадят последната затоплена от печат с 24 разказа за миналото, настоящето и бъдещето под редакторското перо на писателя Георги Бърдаров.
И: ... не мога да вдигам тежко.
Д: ... нашите ме захванаха с четене от малък. И не ме оставяха да прекарвам твърде много време пред компютъра. А и математиката ми беше зле още от първи клас.
Ако можех да бъда герой от книга, щях да съм...
И: ... някоя от котките в романите на Мураками.
Д: ... Емил от Льонеберя. Не защото се отъждествявам с кой знае колко негови черти. Просто храната в тази книга е описана толкова вкусно, че винаги съм мечтаел да я пробвам.
И: … 1 от 500-те копия на Под игото на шльокавица. 4 години след като завършихме тази кампания, тя продължава да ми напомня в какво може да се превърнат културата и езикът ни, ако не се грижим за тях.
Д: ... Старо издание на Ад на Данте, илюстрирано с литографиите на Дюрер. От библиотеката на покойната ми баба.
И: ... как блъскам главата си в ръб.
Д: ... доста типичен балкански. Дядо ми ми дава да изпия пяната от бирата му, аз съм на две години.
И: ... "Не се обръщай назад" – типчето, което ме джоби в 10-и клас.
Д: ... "Никога не гъделичкай спящ дракон."
И: ... пихме ром.
Д: ... сложих точка. За категоричност.
И: ... да чета. Банално, знам.
Д: ... онзи невероятен момент, в който си лягаш и знаеш, че няма закъде да се събуждаш рано.
И: ... откъде да започна?
Д: ... да се върнеш и да си го прочетеш за първи път.
И: ...малкия Иван, преди да блъсне главата си в ръб и това да бъде първият му детски спомен.
Д: ... астронавт от Международната космическа станция. Ще съм най-безполезният човек, стъпвал там – няма да свърша никаква работа, защото ще зяпам планетата през прозореца.
И: ... – Четиридесет и две – заяви Дълбока мисъл тържествено и невъзмутимо. – Отговорът на Великия въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало.
Д: ... на немски.
In stillen Nächten weint ein
Mann weil er sich erinnern kann.
И: ...мама. Две букви, две срички. Целият смисъл на света.
Д: ... турска. Аджеба. Защото след нея винаги си казваме нещата така, както, аджеба, са.
И: ... не мога да карам колело.
Д: ... има един кит в Тихия океан, който пее с по-висока честота, отколкото всеки друг кит на планетата може да чуе. От края на 80-те до днес учените го засичат постоянно и му казват "най-самотния кит на планетата". На него е посветен разказът 52 Hz в книгата ни.
И: ... Shell
Д: ... твърде далеч, за жалост. До миналата година си мислех, че съм бил на различни презареждащи места. Но тогава имах огромното щастие да посетя Серенгети в Танзания и този термин доби ново значение.
И: ... всичко за маските.
Д: ... че мога. И че съм изключително щастлив човек. И двете отнеха доста повече време, отколкото трябваше.
Горе Коментари (0)
Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.