Георги Бърдаров за войната, Балканите и цената на живота

24 ноември 2021 текст Анастасия Стоева

Георги Бърдаров се представя най-вече като университетски преподавател, но той е много повече от това. Географ, специалист по етно-религиозни конфликти, а вече след втория си роман се определя и като писател. Всъщност Бърдаров е така сладкодумен, а героите му – толкова живи и триизмерни, че не можем да имаме никакво съмнение дали писането е вкоренено в душата му.

С първия си роман Аз още броя дните Бърдаров е победител в телевизионното риалити за писатели Ръкописът и носител на наградата на литературен клуб Перото, а втората му книга Absolvo te печели тазгодишната Европейска награда за литература. Страстният му пацифизъм пречупва трагедиите на въоръжените конфликти през един много личен и човешки поглед. Историите му са изрисувани с богата емоционална палитра, а неговите силни и премерени думи са способни да покосят и най-хладнокръвните читатели.


Би ли могъл да се представиш? Кой е Георги Бърдаров?

Георги Бърдаров е на първо място университетски преподавател в Софийския университет Свети Климент Охридски, с което много се гордее.

Това е най-ценното нещо, което правя, най-хубавото за мен и най-големият ми успех в живота. Няма по-голямо щастие от това да стоя със студентите си в залата, когато обучението е присъствено, разбира се.

Оттам нататък имам още сто различни лица, но това е най-основното.

С какво преподавателската ти дейност ти помага за писането?

Голяма част от нещата, които пиша, са тръгнали от работата ми в университета. Още преди малко повече от десетина години избрах за своя тясна специалност етно-религиозните конфликти. Мотивацията ми беше, че аз съм убеден до утопизъм пацифист и хуманист и противник на всяко разделение между хората, особено на религиозна основа. Заех се с тази тематика, за да изобличавам цялата уродливост на това манипулативно и глупаво разделение. Така се появиха и идеите. Разказът За петата ракия или колко е хубав животът, който ме направи популярен, ми хрумна, докато бяхме на практика в Родопите с петима географи. Отделно ми помага това, че като преподавател съм свикнал много внимателно да си проучвам фактите и историите и да влизам в голяма дълбочина.

Може ли да разкажеш малко повече за Absolvo te, с която наскоро спечели Европейската маграда за литература в Брюксел? Как се роди тази книга?

След като написах Аз още броя дните и тя беше доста добре приета, много хора ми казаха, че трябва максимално бързо да напиша втора книга, докато името ми в момента е популярно. Доста време ми отне обаче въобще да се появи идея. Не мога да си представя да пиша като на конвейер. Трябва нещо да ме грабне и да ме разтърси, за да пиша за него.

Търсих чак докато не стигнах случайно (или неслучайно, тъй като аз вярвам, че няма случайни неща) до две истински истории, които са независими една от друга, но ме грабнаха по едно и също време. Така се роди идеята за Absolvo te. Тя някак си дойде като искра, но всъщност аз постоянно мисля по тези тематики.

След това започна мъчителният процес на проучване на историите, на подготовка, на писане, на редактиране... но отново може да се каже, че всичко тръгна от университета.

Какви са по-силните ти впечатления както от пътуването до Белгия, така и от самото награждаване?

Много неща бяха супер важни и интересни в това пътуване. Наградени бяхме 12 човека от 12 държави. Аз бях единственият, който имаше „агитка“ от над 10 човека – приятели, пристигнали от Берлин, от Амстердам, Гент, Бургас и София. Всички те си бяха платили, за да дойдат да видят как ми връчват наградата. Това е толкова прекрасно, че няма накъде повече.

Самата церемония беше открита и се водеше от българския еврокомисар Мария Габриел. За мен прекрасната изненада беше, че тя започна с цитат от предисловието на Absolvo te. В цитатът се говори как за всеки човек има едно същество, което дори за останалите милиарди маймуноподобни да не значи нищо, за него то е целият свят. Да разрушиш един живот, един свят, е безкрайно лесно. Понякога няма нужда от олово и куршуми. Достатъчна е силата на думите. Да спасиш един човек е като да спасиш цялата вселена. Тя ми благодари за тези думи, а след церемонията се заговорихме и се оказа, че е голяма почитателка и на двете ми книги. Стана много хубав разговор.

След това отидохме в Северозападна Белгия. С приятелите си наехме една къща за гости и прекарахме две много хубави вечери там. Видяхме прекрасните Брюж и Гент, които са много различни от Брюксел – много средновековни, много ренесансови и много романтични. Като цяло ми останаха много хубави впечатления.

Какви други исторически събития биха те вдъхновили да напишеш книга или разказ?

Всяко нещо може да те вдъхнови. Дълги години, дори след първия роман, се притеснявах да кажа, че съм писател, защото някак си с една книга и един разказ ми се виждаше абсурдно да се определиш така. След втория си роман вече по-смело обявявам, че съм писател.

Писателят е човек, който постоянно вижда истории, подходящи да влязат в книга. Това може да е разговорът с теб или трамваят, който минава по улицата. Можеш да направиш велик роман от един супер незначителен епизод и от него да се развинти въображението.

Не мога да кажа кое историческо събитие би ме подтикнало да напиша книга, понеже много неща ме вълнуват и много неща са ми интересни. Единствено ми се иска следващата ми книга да не е за война и за конфликти. Аз самият също много се изтощих от тази тематика. Въпреки това не знам от какво ще дойде вдъхновението.

Религиозните войни са доста честа тема в книгите ти. Те са и чест феномен в човешката история. В този ред на мисли каква според теб трябва да бъде функцията на религията?

Аз съм силно вярващ, но не религиозен и правя огромна разлика между религия и вяра. За мен вярата е нещо, което всеки човек трябва да има, за да може да оцелее, да остави нещо след себе си и най-вече за да се справи с трудностите на живота. Всеки един живот на всеки един човек, колкото и да е прекрасен, предлага много препятствия. Понякога те са почти непреодолими и само вярата и любовта могат да ти помогнат.

Религията е институция, която обслужва икономически и политически интереси. Тя е създадена  така, така функционира и така ще функционира вовеки веков. В една моя презентация, където говоря за ислямския радикализъм, бях съпоставил цитат от Корана и цитат от създателя на първото радикално мюсюлманско движение – Хасан ал Банна. В Корана се казва, че религията трябва да бъде упование, вяра и факел, когато нощта е най-тъмна. Радикалистът казва, че религията трябва да бъде огън и меч срещу всички вътрешни и външни врагове. Такава е и разликата между вярата и религията.

С какво перото е по-силно от меча и как можем като обикновени хора да използваме силата му?

Не мога да кажа дали перото е по-силно от меча. Това е доста разпространено – силата на словото срещу силата на оловото. Всъщност перото е символът на доброто и на всичко чисто в човека, а оръжието – на всичко лошо. Тъй като доброто и злото са у всеки един човек и са горе-долу поравно, кое от двете взема превес вече зависи от обстоятелствата и от силата да се справиш със злите демони вътре в себе си. Ролята на перото е да събужда съзнанието на хората, но за съжаление не съм сигурен, че е по-силно от оловото.

Какъв път трябва да извървим, за да преодолеем вкоренените си предразсъдъци?

Със сигурност пътят към преодоляване на предразсъдъците е в образованието и разширяването на кръгозора на хората. Колкото по-образован е човек (но това не го прави по-добър, нека дебело да подчертая), толкова е по-склонен да приема различните, да е толерантен и да преодолява предразсъдъците си. Това е единственият път. Така или иначе, докато съществува човечеството, ще има предразсъдъци, ще има насилие, ще има войни и конфликти, защото те са вкоренени в самата човешка природа. Но пак образованието и разширеният кръгозор са нещата, които ни променят в позитивна посока. Те ни правят осъзнати.

Как виждаш бъдещето на Балканския полуостров след 100 години?

Това ще рече 2121 година. Честно казано, веднага ми се очертават две картини, като и двете имат достатъчно доводи да се случат. Балканите така или иначе имат много специфична етнопсихология на народите. Ние сме много еднакви и това много ни дразни, защото в другия виждаме най-лошата проекция на самия себе си. Много силно любим, много силно мразим, много лесно се палим и сме много лесно податливи на манипулации от външните фактори и великите сили. Всички конфликти на Балканите са провокирани от такива странични предпоставки, но в резултат ние самите се колим помежду си. Оттам можем да си представим една позитивна версия, в която на Балканите да са премахнати всички граници, което да намали опасността от конфликти. Ще има най-накрая изградени пътища. Наскоро нашият нов кандидат за премиер спомена за това, но аз отдавна се възмущавам по този въпрос. За да стигна до Сараево преди пет години, когато пишех Аз още броя дните, трябваше да мина или през Франкфурт със самолет, или през Белград с автобус и влак. Няма пряка връзка между България и Сараево. В това оптимистично бъдеще ще имаме свързаност между хората в прекия смисъл – чрез транспортните връзки, и в преносния – чрез премахнатите граници и бариери между хората. Така или иначе никога няма да изличим антагонизма и историята, която ни насъсква едни срещу други, но махането на граничните бариери и общуването между народите, правенето на бизнес и създаването на общи проекти е шанс да имаме една позитивна картина на Балканите.

Негативната картина е препратка към една прекрасна мисъл на Ото фон Бисмарк, който още през XIX век казва, че ако се случи нова война в Европа, тя ще дойде от някоя проклета глупост на Балканите. За съжаление тук се преплитат интересите на много велики сили – и Русия, и Турция имат своите имперски амбиции спрямо Балканите и винаги ще се стремят да провокират конфликт. Негативната картина е свързана с още конфликти и нови жертви.

Не мога да кажа коя от двете ще се случи, но искрено се надявам да е първата.

Имаш ли любимо място на Балканския полуостров?

В България имам много любими места. Тя си е моята родина и я броя отделно, въпреки че е на Балканите. Извън България любимите ми места са няколко. Обожавам Истанбул – прекрасен, космополитен и глобален град, който е на границата на Балканите. Още Наполеон Бонапарт е казал, че ако светът можеше да бъде една държава, само Истанбул може да бъде неговата столица.

Обожавам Хърватска с нейните малки градчета по крайбрежието на Далмация. Може би от чисто емоционални подбуди ще допълня и Сараево – заради успеха на първия ми роман, заради хората, които срещнах там, когато проучвах историята, и заради тази огромна стаена тъга и болка в този толкова иначе прекрасен град.

В Absolvo te се споменава, че в цялата човешка история се събират само около 300 години мир. Виждаш ли едно възможно бъдеще, в което мирът да не е просто кратък отрязък от време, а да се превърне в константа?

Абсолютно не. Аз съм безкраен оптимист за всичко. Такъв ми е характерът и когато мисля за мен самия и за България, и за Балканите, и за света. Смятам, че живеем, въпреки всичките обструкции, в най-прекрасното време от цялата човешка история, защото имаме възможност да пътуваме (макар че точно в момента не съществува тази опция, но аз вярвам, че пандемията ще бъде преодоляна). Въпреки това целият ни опит показва, че именно войните, а не мирът, са естественото състояние на човешкия живот. Това, че е имало само 300 изцяло мирни години, е показателно. Всяка една култура, всяка една епоха, независимо колко е била развита, се е конфронтирала и е воювала. Това за огромно съжаление е част от двигателя, който движи човечеството напред. Свят без войни е утопия, която няма как да се случи.

На повърхността войните винаги са за някаква кауза – дали ще е национален идеал, национално обединение, защита на религията и какво ли още не, но зад това стои нещо друго. Хората умират с песен на уста, вярвайки, че го правят за някаква кауза, а всъщност войната е просто бизнес. Някой печели огромни пари.

Войната е най-успешният бизнес, затова, докато го има човека, а той е безкрайно алчен, винаги ще има войни. Освен това хората са безкрайно глупави и никога не се поучават от грешките си в миналото. „Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите“, казва Конфуций. Човечеството никога не се променя и причината със сигурност не е, че е най-мъдрото.

Каква е най-голямата цена, която заплащаме за омразата и за конфликтите и войните помежду си?

Най-голямата цена е човешкият живот. Много пъти съм го казвал, сега пак ще го кажа и няма да се уморя да го повтарям: единственото неповторимо чудо на тази земя е животът във всичките му измерения. Всичко останало – граници, каузи, религии, държави и нации – се повтаря и преповтаря и ще го има вечно. Животът трябва да се брани с всички сили от всеки човек, както неговият, така и този на другите. Аз съм изпадал в много тежки депресивни състояния и винаги са ме вдигали приятелите и именно жаждата ми живот.

А по какъв начин вдъхваш живот на своите герои?

Когато започна една книга, първо си конструирам някаква схема как ще се развие действието. След това то се променя, но горе-долу имам някаква пътека. После конструирам образите на героите, но всъщност аз изживявам всеки един от тях. Докато пиша романа, живея два паралелни живота. През деня тичам, работя, срещам се с хора, а вечер сядам и отивам в другия свят. Аз наистина живея с тези герои. Оживявам ги, като просто ги изживявам.

Има ли някакво място, за което си писал и на което не си бил, но искаш да отидеш?

Това е моята много любима държава – Уругвай. Аз съм до лудост влюбен в тази страна. Всичко тръгна от една футболна история преди 38 години. От нея се роди прекрасен разказ, който ще излезе в новата ми книга До последната минута. Предишното ѝ издание излезе през 2014-та и съдържаше 27 велики футболни истории, а сега я преиздаваме с добавени нови.

Книгата започва с най-любимата ми история: Чудото от Маракана. Така че ето, обичам Уругвай безкрайно много, писал съм статии, писал съм и научни, научнопопулярни и художествени текстове, но все още не съм бил там. Много искам да отида.

До последната минута ще излезе много скоро. Тъкмо я дадохме в печатницата. Вече има много хубава корица, дело на Петко Манчев. Нашият водещ фактор в издателство Мусагена Наталия Манчева я придвижва, така че за коледния панаир на книгата ще излезе със сигурност.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.