Бутам кал / Kicking the Mud. Изложба на Страхил Пенев

Punta има удоволствието да обяви втората изложба на Страхил Пенев, Бутам кал. Това ще бъде първата изложба на художника в София. Избутването на калта е преглед на картините на художника от тази година. Куратор на изложбата е Арон Рот.

Бутането на кал е в най-буквалния смисъл на думата това, което е живописта. Маслената боя е повече или по-малко минерали, суспендирани в масло – кал. Живописта, въпреки цялата си тайнственост и предполагаем престиж в западния канон на изкуството, в крайна сметка е просто преместване на кал със свински косъм.

Картините на Пенев, характеризиращи се със строга цветова палитра и двусмислени, граничещи със загадъчност образи, преследват въпроса в сърцето на съвременната живопис- какво точно трябва да бъде предмет на съвременната живопис. В тази нова творба могат да се открият препратки към класиката и барока, но те се съдържат и рамкират в пространства, които се противопоставят на тези конвенции. Маслената живопис се оказва в безкрайното привидно оръдие, от което дори Клемент Грийнбърг, бягството в Америка и финансирането от ЦРУ не са в състояние да ускорят трансгресията. Дори предполагаемата ѝ смърт не направи
нищо друго, освен да добави това към разказа, създавайки място за нейното завръщане.
Разговорът за живописта като че ли изисква ексхумация на тази история. Сега тя е медия, която, ако не друго, е на първо място на пазара – в пазарно ориентирани издания се пишат безкрайни статии за това дали сме оставили зомбирането на формализма заради зомбирането на фигурацията. Това не прави нищо друго, освен да предизвиква тревога у художниците в техните ателиета. Каква трябва да бъде темата на живописта, когато изглежда, че преживяваме миналия век с висока резолюция?

В този смисъл тези картини се опитват да се преборят с капана, в който се намираме – капана на носталгията. В творбите откриваме плат, който покрива различни битови предмети – килимче с османска кожа, табуретка за крака, сгъваем стол. На пръв поглед тази тъкан препраща към коприната на Ренесанса и барока, но острите ѝ гънки разказват друга история. Всъщност платът е район, полиуретанова имитация на коприната, която обикновено се използва за обличане на костюми и палта. Коприна, която някога е била символ на невъобразимо богатство и власт, а използването ѝ като подплата означава определена елегантност на отминалите времена. Сега символите на коприната, чрез района, са отделени от първоначалното си значение и губят илюзиите си за силата, която някога сме им давали. Тъй като нашите виждания за бъдещето са се разминали, пейзажът на популярните чувства е задушен от миража на миналото. Ако историята е свършила, то и историята на изкуството трябва да е свършила.

В нашето постоянно променящо се, но и сякаш безизходно време се появи културният феномен ремикс – доказан супермаркет от стилове. Най-лесният начин да си го обясним е като гледаме видеоклиповете на Tik-Tok fit – стилът вече не е във връзка със субкултурите и музиката по начина, по който изглеждаше някога. Не само че да се обличаш като пънкар не означава, че си пънкар (това винаги е било така), но и означава, че различни елементи от различни субкултури и отправни точки могат да бъдат ремиксирани заедно, без да се отчита предполагаемата символична или историческа стойност на който и да е от елементите.
Когато във видеоклиповете за монтаж се пита за историческото значение на такива и такива части от облеклото, най-често хората отговарят, че са наясно, но не се съобразяват с него. По този начин работи раираната/копринена кожа – тя е там въпреки осъзнаването на Пенев. Както и при дрехите, изглежда, че и в живописта сме свободни да вземем каквото си искаме. Предполага се, че най-интересното в картините на Караваджо е светлината и много често в дискусиите за тях темата е второстепенна. Възможно е най-приятната част от живописта да са тези полета от плат, този много класически символ да е притиснат обаче и да се развява като райе върху предметите в тихите пространства, отделени от времето, където голямата
драма се е разиграла пословично извън екрана.

Творбите на Пенев се опитват да разрешат въпроса за това какъв трябва да бъде предметът на съвременната живопис, въпреки че са традиционно измамни. Въпреки този си вид те следват логиката на ремикса. Символът на коприната, както се открива в райето, е люспа от това, което някога е бил. Тъканта е там просто поради причината, поради която художникът и художниците преди него са я рисували – защото е удоволствие да избутваш калта по този начин и в тези форми. В това отношение творбата е уместна и съвременна, помага ни, без да претендира да дава отговор на въпроса какъв трябва да бъде предметът на живописта в наше време.

Текст: Галерия Пунта