Ръчната работа му е страст от дете, майсторил е всичко от тежки маси до годежни пръстени, а като студент си прави сам и платната, и боите. Със знания по Плакат и Шрифт от НБУ, НХА и една академия в Полша и опит като дизайнер в рекламата и преподавател по всичко изброено, днес прави летеринг, калиграфия и шрифтов дизайн под шапката на студио Letter Collective, поделено с Жаклина Жекова. Точно за 24 май Тодор къса за вас нещо на български от скицника си, докато в 10 момента разбива на пух и прах мита, че бил мълчалив.
Моментът, когато превърна гаража си в работилница
От малък правех стаята си на бардак, цапах и вдигах шум безобразно. Да режеш дърво и метал, да боядисваш и мажеш на метър от леглото си не е ОК. Дядо имаше работен кът в гаража си, както и съседът до него. Винаги съм изпитвал влечение към това – да взимаш разни боклуци и да ги превръщаш в нещо красиво и функционално.
Моментът, когато да си фриленсър е и радост, и мъка
Супер е да си си шеф, но това значи нестабилен доход и по-важното – изпълняваш всички други функции, за които в агенция не се притесняваш. Порастват ти още ръце и глави и трябва да контролираш всяка поотделно. Полезно е като опит, но ако си като мен и просто искаш да рисуваш букви и лога и да ти плащат за това, върви трудно.
Моментът, когато с буквите се намерихте
Няколко ми идват на ум. Единият е лекция по Шрифт при проф. д-р Кристина Борисова. Начинът, по който тя говореше за буквите ме накара да осъзная, че не са шега работа, а доста дълбока наука. Друг момент е от стажа ми в Noble Graphics. Трябваше да правя предложения за материали с шрифт, който нямаше кирилица – това ми беше първата кирилизация. Третият момент е един разговор с Галин Ганчев – приятел и колега, който ми каза, че има магистърска програма в НХА и че се зарибява да кандидатства. Той не се пусна въобще, но мен ме приеха и ето ме тук.
Моментът, в който ти се хапва нещо вкусно
В момента е 13:27 – половин час след графика ми за първото ядене за деня. Правя го от няколко месеца – Intermittent fasting или някакъв такъв булшит, но май ми пасва на режима. Сега си чувам корема, а няма нищо сготвено. Приятелката ми е в Гърция на рожден ден. Мисля да си направя салата и яйца. Като готвя само за себе си, не ми е така приятно да правя сложни вкусни неща, а гледам на храната като на гориво. Иначе казват, че правя страхотен хумус и мухамара.
В моменти на отчаяние се обръщаш към…
Май нямам такива, но ще кажа музиката. Обаче често тя също е причинител на подобни състояния. По едно време YouTube ми пускаше едни тежки депресии – руски witch house, който едновременно е готин, но и може да ти набие лоши филми.

Моментът от Еразъма ти в Краков, който беше особено ценен
Най-силни бяха дните в ателието по Плакат. Брутални компютри с калибрирани монитори, гигантски маси и условия за какво ли не – снимане, рязане, тестване. Всичко се окачва по стените и се гледа, както трябва. Но най-ценен беше контактът с професора, който ни отделяше специално внимание. След всички конферанси, защити и прочее, той ни изведе с приятелката ми из стария Краков, показа ни разни скрити местенца и пихме вино в дома му до малките часове. Колко често срещаш такъв човек?
Моментът, когато стана защитник на българската кирилица
Школата на Академията твърдо стои зад това и всеки го проповядва, така че го прехвърлиха и у мен. По-интересното обаче е като осъзнаеш, че действително нашата кирилица е по-красива и функционална, по-приятна за гледане. Тези ѝ качества, смесени с доза патриотизъм, ме подтикват да я разпространявам и развивам. Важно е всички поне да знаем за нея, това е първото ниво. После идва масовата ѝ употреба.
Моментът, в който често сънуваш кошмари на тема…
Нямам кофти кошмари, а просто странни и криви сънища. Като дете често сънувах как разтварям една от онези поп-ъп книжки, но огромна. Винаги се отваряше точно на средата и релефните елементи бяха огньове. А в центъра – дупка, от която излизат истински пламъци като окото на Саурон. От тези пламъци пък излизат две ръце като на гущер или дракон, с ужасни нокти и люспи. Разбира се, хващат ме и започват да ме дърпат навътре. Това е. Принципно нямам особен страх от влечуги.
Моментът, когато навън става все по-топло
Точно сега е идеалното време от годината – нито топло, нито студено. Не понасям жегата, лицето ми – също. През всеки сезон се опитвам да стигам до планината и имам силна нужда да съм в природата. Ако съм заобиколен от дървета, камъни и огън, се чувствам добре. На море не обичам да ходя, но съм от малкото такива странници и няма как да го избегна.
Моментът, за който отдавна мечтаеш
Никога не съм си слагал конкретни цели след време да съм еди-къде-си, да правя еди-какво-си и да печеля толкова. Следвам течението. Сега нетърпеливо чакам само две неща: триповете до Исландия и Япония и офиса на Letter Collective, от който силно се нуждаем.