10 момента на Цветана Недева – Kinderlist

Докато малката Цветана не си пада по игрите на другите деца, които подстригват куклите си, драскат по лицата им и обичат да се преструват на големи, днешната Цветана е най-добър приятел на хлапетата – собствените ѝ мъници често вдъхновяват и участват в проектите ѝ, вместо да бъдат държани далеч от работния ѝ кът. Kinderlist пък е не само псевдоним – това е името, с което Цвети кръщава онлайн хранилищата за хартиеното си изкуство, включващо малки и големи произведения, създавани за витрини, реклами, фотосесии, тематични кътове, декорация за дома и какво ли още не. Пътят, който я довежда до днешното ѝ занимание, е пълен със завои: от пианото към изобразителното изкуство, оттам към модата, а после към често подценяваната специалност Библиотечно-информационни науки, която отчасти вдъхновява раждането на Kinderlist. Цвети следва мотото, че човек може да бъде всичко, което пожелае да бъде. И докато тя води работилница на арт фестивала Pictoplasma във Варна, праща по пощата доза вдъхновение и приказен прашец и към нас под формата на разказ за важните моменти в живота и творчеството си.

Моментът, когато избра да учиш мода

В четвърти клас тръгнах на уроци по рисуване. Подходих към тях с голям ентусиазъм, но бързо усетих, че рисуването „не е моето“. Не знам дали ми липсваше талант, постоянство или друго, но скоро след началото на курсовете бях готова да се откажа. Тогава разбрах, че дъщерята на учителката ми учи мода в София, и това преобърна плановете ми. Ходих още 3 години на уроци само за да кандидатствам в същото училище. И до ден днешен рисуването „не е моето“. Когато работя по даден проект, предпочитам да режа директно с ножицата, вместо предварително да търся формите с молива. Вместо прости скици често правя малки макети.

Моментът, когато призоваваш вдъхновението

Нямам изпитан метод. Започнах да изработвам произведения от хартия, вдъхновена от книгите и игрите на децата ми. Често хората, които се свързват с мен, ме вдъхновяват с желанията си. В последно време се вдъхновявам и от емоциите си, което е ново за мен. Предстои да покажа повече от този вътрешен свят.

Моментът, когато опитоми хартията

Усетих, че хартията може да е като пластилин в ръцете, когато започнах да правя цветя от нея и особено докато създавах постамента за книгата Червеното е всъщност красиво от изд. Дакелче. Исках да създам нежна роза, носеща духа на вагина, защото изданието, което щеше да се показва между венчелистчетата ѝ, разказва за силата и красотата на женското тяло и процесите в него. Но не мога да кажа, че съм опитомила хартията. Харесва ми да я оставям тя да ме води и да опитвам да постигна това, което е в главата ми, без да пречупвам характера ѝ. Границите, които ми поставя, са като рамка, която помага да не се разпилея и изгубя. Моментите, когато търся начин да прескоча тези граници, са предизвикателствата, които поддържат интереса ми към материала. Обичам вълнението, което ми носи взаимодействието с хартията.

Моментът, когато започваш нов проект

Преди да започна с материализирането, отделям няколко дни само да мисля за идеята. Представям си детайлите и премислям как да ги изработя. Междувременно слушам музика, готвя, разхождам се, прекарвам време със семейството си и споделям с тях идеите си. Това за мен е най-вълнуващият етап от работния процес. Бих го сравнила с дъха, който усещаш точно преди да бъдеш целунат. Доскоро предпочитах да работя вечер, но вече се стремя да ставам рано, за да работя през деня, а вечерите са за почивка и семейството ми. Докато работя, често слушам едно и също парче с часове. Това ми дава ритъм и помага да не се разсейвам. В плейлиста ми са Chela, Shura, Криста Бел, саундтраците на Twin Peaks, The Idol и втори сезон на The White Lotus. От време на време слушам и Говори ѝнтернет и произлезли от него подкасти.

Моментът, когато получи неустоимо предложение

Сред любимите ми неустоими предложения е проект, по който работих с Христо и Мария Дачеви от Bataki Studio. Те ме поканиха да изработя макет на хартиен град за рекламно видео и беше супер вълнуващо. В този град трябваше да има подвижни елементи като виенско колело, вятърни генератори, автомобил със светещи фарове и изскачащи от плоската повърхност соларни панели. Макетът беше толкова малък и с такива особености, че нямаше как да използваме електрически моторчета. Няма да ви казвам как накарахме всичко да се движи, за да не развалям магията, но целият процес беше много вълнуващ. Поканата да участвам във фестивала Pictoplasma x Bulgaria също беше неустоимо предложение. Той се проведе съвсем скоро във Варна и се надявам да има още и още негови издания. И творците, и публиката имаме нужда от повече подобни формати, които са не просто платформа за представяне на изкуство, а и страхотна среда за „порастването“ на това изкуство.

Моментът, когато подреждаш работното си пространство

Засега моето ателие е моят дом и обичам да е подредено. В последно време ми става все по-тясно и трудно успявам да го организирам както искам, особено докато работя по по-голям проект или няколко едновременно. Мечтая един ден да имам голямо ателие с високи тавани и големи прозорци. За мен е важно да изпитвам удовлетворение и от крайния резултат, и от процеса по създаването. Всеки детайл има значение – от материалите, инструментите и музиката до средата, в която се намирам.

Моментът, когато разглеждаш старите си хартиени експерименти

Нямам архив с несполучливи експерименти, защото не обичам да хабя ресурси – както материали, така и пространство. Всичко, което не се е получило, опитвам да рециклирам в нещо по-добро. Имам 1–2 кашона с проекти, които са се получили, но знам, че мога да направя и по-добре, и чакам подходящ момент пак да се захвана с тях.

Моментът, за който се сещаш, когато те попитат за детството ти

Сещам се за игрите в двора на баба ми (на която съм кръстена) и дядо ми. Те отглеждаха много животни и непрекъснато се занимавах с тях. Връзвах червени панделки над копитата на овцете, за да са в тон с мен и моите украшения над глезените. Имах кокошка, която возех в количка за кукли и хранех с вилица. Дворът понякога приличаше повече на цирков манеж, отколкото на селско стопанство. Много ярък спомен са ми и думите: „Това е най-лесното, ще го направим“, с които баба отговаряше на всяко мое предложение, независимо дали исках да сготвим пържен боб или да изкачим връх. Днес тези думи са моя мантра, която си повтарям редом с всяка мечта. И всеки път се сещам за баба ми и богатството, което ми е завещала – здрави корени и широки небесни простори.

Моментът, когато се усети истински пораснала

Всеки път, когато плащам тока.

Моментът, за който мечтаеш сега

Мечтая за момента, когато ще се обърна назад и ще си кажа: „Животът ми беше като приказка“. Мечтая за този момент, но се надявам да се движа бавно към него, за да се насладя на тази приказка.

Цветана Недева е на  kinderlist и  kinderlistblog